Пиянският скандал с бившия военен прокурор Спас Илиев и бившия военен следовател Калоян Узунов приключи окончателно, след като двамата бяха освободени от наказателна отговорност и глобени с по 1000 лева. Това е решил Военно-апелативният съд (ВоАпС), който е потвърдил присъдата на Военния съд в Пловдив, показа проверка на „Лекс“. От решението на апелативните съдии обаче става ясно, че според тях двамата бивши магистрати е трябвало да бъдат наказани с по-тежки глоби, но тъй като прокуратурата не е протестирала наказанията им, съдът не може сам да ги завиши.

Илиев и Узунов бяха подсъдими за хулиганство заради инцидент отпреди три години и половина, след който подадоха оставки. Бившият военен следовател беше признат за виновен за хулиганство, защото стреля пиян със служебния си пистолет в заведение пред свидетели, а бившият военен прокурор беше наказан заради грубо отношение към пристигналите на мястото полицаи. Тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров незабавно поиска уволнението им, но преди Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет да се произнесе, Илиев и Узунов сами решиха да напуснат съдебната система.

Инцидентът се случи на 22 октомври 2018 г., когато Спас Илиев бил дежурен във Военно-окръжната прокуратура в София. Същия ден зам.-шефът на прокуратурата имал 50-годишен юбилей и в края на работния ден решил да събере и да почерпи колегите си във фоайето на втория етаж на сградата на военната прокуратура. Илиев и Узунов също присъствали на тържеството, пили алкохол и към 17,20 ч. решили да си тръгнат, като се уговорили да се преместят в заведение, където Узунов искал да сподели на Илиев за лични проблеми.

Около 18 ч. влезли в заведение, седнали в градината и поръчали водка и мезета. До 22 ч. изпили по повече от една водка, пише в решението на съда, като в един момент Узунов паднал на земята при опит да седне на стола, след като се върнал от тоалетната. Наложило се Илиев да му помага да се изправи на крака и да седне. След това опитали да си поръчат по още една голяма водка, но сервитьорката им отказала, тъй като били вече видимо пияни, а и трябвало да затваря заведението.

Илиев платил сметката от 56 лева и двамата тръгнали да търсят магазин за цигари и банкомат, за да може Узунов да изтегли пари и да се разплати с Илиев. Узунов отишъл и до колата си, за да си вземе пистолета, тъй като бил решил да се прибира с такси, защото е пиян. След това влезли в друго заведение, седнали на бара и си поръчали по една малка водка и безалкохолно. Говорили си с бармана, следователят извадил пистолета, дал му го да го разгледа и го прибрал. Други посетители ги видели и се притеснили, защото звукът от поставянето на пълнителя им се сторил като от автоматичен нож и излезли да си допият навън.

В един момент военният следовател излязъл на двора да пуши, където имало други клиенти, с които разговорял и показвал оръжието. Узунов решил и да им го демонстрира, като стрелял в посока към вратата на неработещо заведение, като непосредствено преди изстрела казал, че „ако ще вадиш пистолет, трябва да си готов да го използваш“.

Свидетели станали трима посетители, които се притеснили и малко след това си тръгнали, като единият се обадил на тел. 112 и казал, че в заведението има пиян мъж, който е стрелял безпричинно. На адреса дошли три патрулки, като единият полицай се приближил до Узунов и му взел оръжието, което било на колана му. Пияният мъж не реагирал и не отговарял на въпросите им.

Тогава от заведението излязъл и Илиев, който като видял полицаите се представил като дежурен военен прокурор и поискал да му обяснят какво става. Попитал Узунов дали е стрелял и той отрекъл. Полицаите поискали да видят личните им карти, което подразнило Илиев. Това се случило към 23,30 ч., когато вече пияният прокурор им казал: „Сега като искате случка, ще я имате“.

След това пред тях демонстративно и високомерно се обадил на директора на служба „Военна полиция“ и на висок глас, за да респектира полицаите, му наредил: „На място да дойдат военни полицаи – тежко въоръжени, министърът на отбраната и министърът на вътрешните работи!“. За тези обстоятелства съдът е взел предвид и показанията на свидетелка, според която прокурорът е поискал на място да дойдат „30-40 тежко въоръжени до зъби военни полицаи“.

Дошли обаче само дежурен експерт от „Военна полиция“, заместникът на военно-окръжния прокурор, както и военен следовател, който извършил претърсване и изземване, както и оглед на местопроизшествието, с което започнало разследването по делото.

Първоначално Военният съд в Пловдив оправда Илиев и наложи условна присъда на Узунов, но след това делото беше върнато за ново разглеждане, при което състав с председател и докладчик майор Даниел Луков освободи двамата от наказателна отговорност и ги глоби с по 1000 лева (виж тук).

Илиев и Узунов бяха обвинени в хулиганство, отличаващо се с изключителна дързост, което се наказва с до 5 години затвор. На бившия военен следовател беше повдигнато обвинение и за това, че не е взел мерки за сигурност при държането на служебния си пистолет, за което обаче беше оправдан.

И двете инстанции приеха, че хулиганските им прояви не се отличават с изключителна дързост, а става дума за инцидентна проява на хора, употребили алкохол (2,24 промила при Илиев и 2,76 промила при Узунов), които иначе имат безукорно поведение. По-лекото обвинение в хулиганство предвижда до 2 години затвор или пробация и обществено порицание. В този случай, след като и двамата не са осъждани, съдът ги освобождава от наказателна отговорност и им налага само глоби от 1000 до 5000 лева.

И двамата обаче обжалваха пред ВоАпС, като бившият прокурор твърди, че деянието, за което е обвинен, е несъставомерно, тъй като бил убеден, че Узунов не е стрелял, репликите му не били неприлични и с неуважение към обществото, а действията му били с цел изясняване на фактическата обстановка. Той твърди, че бил на мястото като дежурен военен прокурор, а не като участник в инцидента и след като се установило, че Узунов е военен следовател, мястото на полицаите не било там, защото нямали пълномощия.

Самият Узунов пък до края на делото отрича да е натискал спусъка и твърди, че пистолетът сам е гръмнал. Обясненията им обаче са приети от съда като защитна позиция и са отхвърлени.

Според апелативните съдии Узунов категорично е извършил хулиганство, като е използвал оръжието си на обществено място, в пияно състояние и пред граждани, които са изпитали страх и притеснение. Съдът подчертава, че в случая „общественият ред е бил нарушен от магистрат в нетрезво състояние, към когото изискванията за почтеност, коректност, вежливост, толерантност и благоприличие са завишени, като деянието разкрива висока степен на пренебрежение към обществото и личността“. Затова и ВоАпС пише, че е било справедливо да му бъде наложена по-тежка глоба от 1000 лева, но липсата на протест препятства възможността да бъде изменена присъдата.

За хулиганските действия на Спас Илиев, съдилищата пишат, че се е отнесъл грубо към полицаите, които са изпълнявали служебните си задължения и е демонстрирал с поведението си, че стои над тях.

„Той е съзнавал качеството на полицейските служители; разбирал е, че няма причини да се отнася неуважително към тях; добре е знаел, че действията му толерират проява, несъвместима с утвърдените в обществото порядки, както и че е употребил алкохол и преценката му за събитията не е много трезва и обективна. Като военен прокурор подсъдимият Илиев е бил наясно, че е участник в произшествие, а не разследващ произшествие прокурор а поведението му е несъвместимо с това на магистрат“, пише апелативният съд и отбелязва, че Илиев е бил наясно защо са дошли полицаите, като лично са му показали оръжието и намерените патрон и гилза, а освен това е бил наясно, че приятелят му е бил въоръжен.

„Хулиганските действия са извършени от лице, позовало се при извършване на престъплението на заеманата от него магистратска длъжност, което е особено укоримо. Ето защо, за да въздейства възпитателно и предупредително-възпиращо административното наказание глоба както спрямо дееца, така и спрямо останалите членове на обществото, то е следвало да бъде определено в размер около и над средния. Липсата на надлежен протест препятства възможността Военно-апелативният съд да измени присъдата в тази насока“, пише в заключение ВоАпС, като решението му в този случай е окончателно.