Гражданите ще продължат да имат пълен достъп до документите, които се отнасят до техни роднини и близки, а също така и изследователите до документи, които са свързани с тяхната изследователска дейност
В новата структура, която подготвяме заедно с администрацията, планираме да има отдел, който да се занимава с научно-изследователска дейност, казва още новият председател на Комисията по досиетата
Интервю на Христо Христов
-Г-н Тончев, благодаря ви, че се съгласите да дадете първото си интервю като председател на Комисията по досиетата пред специализирания сайт desebg.com, за да може обществото да получи представа оттук нататък накъде ще се развива независимия държавен орган, натоварен с държавната политика по установяването и разкриването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби и осигуряването на достъпа до техните архиви.
– И аз ви благодаря за поканата за това интервю, което мога да дам като председател на Комисията по досиетата, за вашето отношение към процеса на отваряне на архивите на тоталитарните служби и отразяването на дейността на Комисията при предните ѝ състави, защото с това сте допринесъл за публичната дейност на тази важна държавна институция.
-Вашият избор за председател на Комисията по досиетата бе неочакван. Бихте ли казали как се решихте да напуснете председателския пост в ДАНС и да поемете Комисията?
– Кандидатурата ми за председател на Комисията по досиетата и последвалият избор на този пост от парламента мога да го определя като част от процесите, които се случват в държавата.
-Вашата досегашна кариера е свързана с армията след политическите промени у нас през 1989 г. и със службите за сигурност след началото на демократичното развитие на България. Смисълът на закона за досиетата и възложената дейност на Комисията по досиетата е да се даде публичност на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби и техните архиви. Това е напълно противоположна дейност на тази, която досега сте изпълнявал като ръководител на ДАНС. Как психологически се настройвате – от секретност към работа, огласяваща сътрудници на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (БНА)?
– Както и вие отбелязахте, аз започнах работа в службите за сигурност след политическите промени в България след 1989 г., по точно през 1994 г. Многократно съм проверяван след приемането на Закона за защита на класифицираната информация през 2002 г., както всички останали, чиято работа е свързана с достъп до класифицирана информация. Смятам, че българското общество трябва да знае как са работили тайните служби до 1989 г. и как е функционирал този репресивен апарат за постигането на вътрешнополитическите и външнополитическите цели тогава. Лично аз нямам притеснения по дейността, която извършвам в Комисията по досиетата, защото тя се отнася за един тоталитарен период, а именно установяване и разкриване принадлежността към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА на български граждани, които са заемали или заемат ръководни позиции по смисъла на закона, приет от Народното събрание през 2006 г. Така че приемам това като един мой ангажимент към обществото, който трябва да бъде изпълнен.
-Вие сте бил 19-годишен, когато в края на 1989 г. започна разпада на комунистическа система в България. Какво е мнението ви днес за тоталитарния режим на Българската комунистическа партия?
– Политическите промени в България ме завариха в първи курс във висшето военно училище в гр. Шумен. В тази младежка възраст нашите възприятия за тоталитарния режим не са били съвсем зрели. Тогава държавата е била ориентирана към друг обществено-политически стой. БКП е управлявала цялата държава и затова това управление се определя като тоталитарно. Свободите на гражданите са били много ограничени, а един политически елит е управлявал по неясни за обществото правила. Може много да се говори на тази тема, включително и за въпроса за собствеността, за ограниченията при пътуванията зад граница, който днес младите хора не могат дори да си представят, за ограниченията в развитието на определи групи от обществото, изобщо за нарушаването на основните човешки права на гражданите от тоталитарния режим.
-А каква е оценката ви за дейността на репресивен апарат на БКП в лицето на Държавна сигурност?
– Мога да кажа, че тайните служби до 1989 г. са работили в един много добър синхрон в полза обаче на тоталитарния режим, като в същото време са изпълнявали и репресивни функции. Тук имах възможност през тези няколко месени от назначаването ми за председател на Комисията да се запозная и с конкретни дела, които преглеждаме и мога да кажа, че е имало български граждани, които са работили зад граница за развитието на този политически стой тогава у нас чрез осигуряването на технологии, с които страната не е разполагала на фона на противопоставянето между Запада и Източния блок в този период. Но като цяло виждам огромния репресивен апарат, който е насочен към граждани, които не са били съгласни с режима на управлението.
-Изминаха близо три месеца откакто поехте Комисията по досиетата. Добихте ли достатъчна представа за досегашната ѝ дейност?
– Смея да кажа, че заварих една стройна организация, за което искам да благодаря на предните състави на Комисията и специално на г-н Евтим Костадинов за ръководството ѝ. Аз и в моето кратко изложение, което беше прочетено в Народното събрание, казах, че ще заложим на тази приемственост. Администрацията на Комисията в момента е в доста ограничен състав, но тя работи изключително стегнато. Има още какво да уча за Комисията, както и аз, така и комисарите, които бяха избрани за членове от Народното събрание в края на месец май тази година. Смея да кажа, че изпълняваме изискванията към нас, които са заложени в закона.
-Предполагам, че вече сте се запознали с Централизирания архив в гр. Банкя, в който се съхраняват документите на тоталитарните комунистически служби.
– Това е един много важен въпрос. Искам да кажа, че Комисията разполага с най-модерния архив в Европа. Чрез това интервю аз каня и други изследователи, които не са посещавали Банкя, да видят какво е изградила Комисията във времето преди нас. Там всичко е подредено като в аптека. Всичко е така добре структурирано и показва, че е мислено наистина сериозно за съхранението на този голям архивен фонд и за осигуряването на достъпа до тези архивни документи. Надявам се и ние да го съхраним и да го развием. Но наистина това, което е направила държавата и самата Комисия е уникално.
-Направи ми впечатление, че през този преходен период при смяната на стария състав с новия състав на Комисията не бе спрян нито процесът за запознаване с документите на тоталитарните служби в читалнята на Комисията, нито процесът на установяване и обявяване на сътрудници.
– След избора ни заедно с останалите комисари – членове на Комисията още в началото взехме решение веднага да продължим регулярната дейност на предходния състав. Ние имахме само една седмица, в която да не сме провели заседание и то поради технически причини. И досега не сме имали прекъсване на заседанията и на процеса на установяване и обявяване на сътрудници на тоталитарните служби. Считам, че така трябва да продължим. Дори в тези летни месеци, в които знаете, че повечето хора излизат в отпуск, ние продължихме нашата дейност. През август месец читалнята на Комисията не е спирала да приема граждани и изследователи за запознаване с архивни документи, които ги интересуват.
-Тъй като до това интервю не сте говорили публично по въпроси за Комисията, може ли да кажете за успокоение на гражданите, че те ще имат достъп до документите, защото винаги, когато се говореше за смяна на състава на Комисията в предходните месеци, знаете как е, в общественото пространство започват да витаят съмнения да не се спре достъпа до архивните документи заради някакви спънки?
– Нека обществото и гражданите да бъдат спокойни ние ще изпълняваме стриктно изискванията на закона, по който работим. Гражданите имат пълен достъп до документите, които се отнасят до техни роднини и близки, а също така и изследователите до документи, които са свързани с тяхната изследователска дейност. В това отношение ние ще бъдем абсолютно коректни и в никакъв случай Комисията няма да затвори или да ограничи този законов достъп до архивите документи.
-След тази начална ориентировка, която вече имате, може ли да споделите каква е вашата визия за Комисията по досиетата оттук нататък?
– Ние имаме амбиция да надградим извършеното дотук и да изпълняваме дейностите, които са ни възложени със закона. В същото време ще се стремим да бъдем в крак и със съвременните тенденции. На първоначален етап ще извършим осъвременяване на сайта на Комисията, не само да изглежда визуално по-добре, но и да е по-привлекателен за по-младите ни читатели. А също така ще се стремим да имаме по-ускорена дигитализация на нашите процеси.
-Като казахте дигитализация тук бързам да посоча, че процесът на дигитализирането на архива на ДС и разузнавателните служби на БНА досега бе ограничен от липса на средства и кадри. Как ще се реши този проблем?
– Действително има едно забавяне на процеса на дигитализацията на архива, за което аз не мога да хвърля абсолютно никаква вина върху администрацията и предходните членове на Комисията. По-скоро причината е това, което отбелязахте – недостатъчното финансиране, както и възможността за привличане на млади IT експерти, които да извършват тази специфична дейност, защото става въпрос за извършването на огромен по обем труд. Нашият архив е третият по големина в страната след този, съхраняван в Държавна агенция „Архиви“ и архива на МВР. Не претендирам за съвсем голяма точност, но това е информация, с която разполагам от администрацията. Нашата задача е да се опитаме да осигурим финансиране за тези дейности, които стоят пред Комисията.
-Пред какви предизвикателства сте изправени вие и новият състав на Комисията по досиетата? Какви са най-належащите задачи пред вас освен дигитализирането на архива на тоталитарните служби?
– Като председател на Комисията аз съм и един администратор, който трябва да осигури нормалното функциониране на тази държавна институция – така е по закон – на администрацията и на състава. С оглед на изключително ограничения бюджет, с който Комисията разполага, трябва да направим всичко възможно да попълним най-належащите места, които са вакантни, тъй като администрацията в момента работи малко над 50 процента от състава си – около 60 процента, ако трябва да бъда по-точен. Възнагражденията не са примамливи. Ние ще се опитаме като Комисията и аз като неин председател да коригираме това. Знаете, че тази Комисията е доста критикувана от някои политически кръгове, но определено считам, че тя има своето място в съвременна демократична България най-вече обществото да може да се научи и да се знаят как са функционирали тайните служби на режима в периода 1944-1989 г., какви процеси са текли и защо.
-Малко хора знаят, че една от най-обемните проверки, по които Комисията по досиетата работи, са проверките, извършвани от ДАНС по линия на издаването на допуските за сигурност, при които се проверяват съответните лица и за евентуални зависимости от тоталитарните комунистически служби. Само през последния отчетен период на Комисията (20 декември 2024 г. – юли 2025 г.) близо 3400 души са проверените по тази линия. Вие бяхте доскоро председател на ДАНС и сте наясно с тези специфични подробности. Бихте ли коментирали доколко важни и полезни са този тип проверки за националната сигурност, въведени с промяна в закона за досиетата от парламента през втората половина на предното десетилетие?
– Да, това е една от основните проверки, по които Комисията е ангажирана. Тя установява наличие на данни за принадлежност към ДС или разузнавателните служби на БНА на лица, които кандидатстват за длъжности, на които се борави с определено ниво класифицирана информация. Проучванията се извършват от службите за сигурност и ДАНС е една от тези служби. Тези проверки са важни за ДАНС, както и за структури като МВР, които проучват техните служители, за да може да се провери и да се направи наистина обективна оценка и анализ доколко съответният кандидат за допуск до класифицирана информация е надежден от гледна точна на опазване на тайната, на сигурността на информацията, с която ще борави. Съответно службите за сигурност, включително и на базата на информацията, която Комисията по досиетата им предоставя, те преценяват дали конкретното лице може да получи достъп до класифицирана информация. Тук ще поясня, че законът за досиетата няма ограничителни разпоредби, тоест – принадлежността на едно лице към структурите на ДС или разузнавателните служби на БНА в миналото не му отнема или дава някакви правомощия, но има процес на преценка на тези факти, които се съдържат в архивите на Комисията от службите за сигурност като ДАНС.
-Обсъждахте ли в новия състав на Комисията каква ще бъде публичната ви дейност? Едно от законовите задължения на Комисията е да извършва изследователска дейност с образователно-информационен характер. През изминалите години бяха издадени над 65 документални сборници за популяризиране на документите на тоталитарните комунистически служби, които имаха премиери в София и страната. Как вие с новия състав ще процедирате оттук нататък в тази посока?
– Да, обсъждахме вече този въпрос, както с комисарите, така и с администрацията и имаме намерение да продължим тази дейност. Отделът, който извършва изследователска дейност в момента е с нула заети щатни бройки. В новата структура, която подготвяме заедно с администрацията, планираме да има такъв отдел, който да се занимава с научно-изследователска дейност и да го попълним с хора, които да работят в това направление, за да продължим издаването на тези сборници.
-И накрая един последен въпрос. Опасявате ли се от нови атаки срещу Комисията по досиетата, която от 2007 г. бе обект на почти непрекъснати удари с цел да бъде закрита, а процесът на осветяване на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби да бъде преустановен?
– Обществото ни е доста разделено, включително и по този въпрос. Аз смятам, че по темата за Държавна сигурност трябва да има единна гледна точка за нейния репресивен характер от всички политически партии. Правило ми е впечатление, че някои от политическите лидери, които досега са атакували Комисията по досиетата, нямат реална представа какво са работили тайните служби в периода 1944-1989 г. Тези политици са на такава възраст, на която не са имали възможност да познават тези бивши тоталитарни служби. Сигурно ще има атаки, натиск и опити да се спре съществуването на Комисията по досиетата и приложението на закона, по който тя работи. Но аз съм свикнал на атаки. В предната ми работа и седмица не минаваше без да бъда атакуван от някой, така че смятам, че ще устоим и Комисията ще продължи да работи.


Коментари (0)