Според ново изследване люспениците, наричани още панголини (застрашен вид, подобен на мравоядите), са вероятната връзка между коронавируса, прилепите и хората.

Досега имаше предположения, че първите заболели са прихванали вируса от морска храна или от змии. Учените от Южнокитайския аграрен университет са открили, че ДНК-секвенцията на вируса при люспениците е на 99% идентичен с този, който вече зарази 37 200 души само в Китай. Това означава, че преди да засегне хората, вирусът е бил предаден от прилепи на люспеници, които са едни от най-продаваните животни на черния пазар.

Коронавирусът за първи път беше идентифициран през декември 2019 година на животински пазар в китайския град Ухан. Броят на жертвите вече надхвърли 800 души. С това епидемията от новия коронавирус вече е по-смъртоносна от ТОРС-епидемията (тежък остър респираторен синдром) през 2002/2003 година. Тя също беше причинена от коронавирус, който преди 17 години отне живота на 774 души по света. 

Защо прилепи?

Не за първи път хората стават жертва на заболяване, дошло от прилепи. Ебола е сред болестите, за които се смята, че също се произлезли от прилепи, както и два други коронавируси - Тежкият остър респираторен синдром (SARS) и Коронавирусът на близкоизточния респираторен синдром (MERS). Първият се прехвърли от прилепи на бозайника цивета, преди да засегне хората през 2003 година, а вторият вид коронавирус беше предаден на човека от камили и от него се разболяха близо 2500 души през 2012 година.

Според професор Ян Сян от Университета в Тексас това не е изненадващо предвид голямата популация на прилепи. Прилепите са вторият най-разпространен бозайник след гризачите. Те представляват 20% от всички бозайници. Познати са над 1300 вида прилепи, някои от тях живеят до 40-годишна възраст. Вирусологът казва, че учените все още нямат „пълната картина", но изброява два елемента от имунната система на бозайниците, част от „вродения имунитет" – високата телесна температура и високите нива на протеините интерферони, които сигнализират за началото на антивирусно състояние на организма.

Прилепите са единственият бозайник, който може да лети, което покачва тяхната телесна температура, ускорява метаболизма им и поставя телата им в постоянно състояние на висока температура. Някои учени смятат, че прилепите са потиснали имунната си система и затова са толерантни към повечето вируси.

Междинни животни

Въпреки че новият коронавирус първо се е развил в прилепите, това не означава, че директно е предаден на хората от тях. Коронавирусите са зоонозни заболявания - които се предават от животните на хората или обратното. Когато попаднат в организма на животните, те преминават серия от генетични мутации, които им позволяват впоследствие да се прехвърлят и на човека.

Сян е убеден във връзката между коронавируса и люспениците, установена от Южнокитайския аграрен университет. Те са тествали над 1000 проби от диви животни. Проучването тепърва ще бъде публикувано, Сян казва обаче, че доказателствата за него вече съществуват в изследване, излязло през октомври 2019 година. В него се говори за генетична секвенция на болни люспеници, нелегално внесени от Малайзия в Китай.

Последният вид коронавирус вероятно е „хибрид от два други подобни коронавируса", казва Сян. В конкретния случай, смесица от коронавируси, открити в прилепи и люспеници, които са показали 96% сходство.

„Вирусът вероятно не е могъл да зарази хората директно чрез прилепите и е трябвало да премине през междинно животно, за да мутира и зарази хората", казва Сян пред ДВ. Междинното животно, което е осигурило възможността за образуване на хибрид от двата вируса, според Сян, е „най-вероятно люспеницата".

Защитните механизми на организма

Щетите от подобни епидемии е трудно да бъдат предсказани. Според Стюарт Нейл, вирусолог от лондонския Кралски Колеж, подобни събития не се случват много често. Пред ДВ той казва, че хората се сблъскват с такива вируси и без да се разболяват от тях.

Причината за това са „нашите вътрешни защитни механизми". Няма такова нещо като същински смъртоносен вирус, посочва той, тъй като един вирус може да е безвреден за някои видове, както показват множеството коронавируси сред прилепите, и да се окаже смъртоносен за други. „Това зависи изцяло от защитния механизъм на видовете, които го приемат, и дали те могат да живеят в хармония с вируса или не", добавя експертът.

Подобни епидемии стават все по-вероятни, тъй като хората все по-често навлизат в местообитанията на дивите животни. И на това дължим факта, че хората са изложени на тези вируси, добавя Нейл.  

* Коментарът на Чарли Шийлд е публикуван в Дойче веле