Писателят и историк е създател на телевизионната поредица по БНТ „Потомците разказват“
На 84-годишна възраст почина в съня си писателят, историк, фолклорист и създател на телевизионната поредица по БНТ „Потомците разказват“ Христофор Тзавелла. Това съобщи във фейсбук художникът Христо Христов, като се позова на роднини на Тзавелла.
Тзавелла е роден в Егейска Македония през 1934 г. в един от най-значимите родове на Балканите с многовековна историческа памет от Северен Епир, Гърция, обединили съпротивата срещу Али паша Янински в края на XVIII и началото на XIX век, и написали с кръвта си някои от най-храбрите страници на Гръцкото освободително въстание. По майчина линия Тзавелла принадлежи към рода на костурския и преспански войвода Илия Дигала, един от най-активните дейци на ВМРО в Западна Македония.
Едва на 14-годишна възраст той изживява една от големите трагедии на Гражданската война в Гърция, след като е депортиран през 1948 г с още стотици други деца-бежанци в тогавашна социалистическа Чехословакия. Следва в Бърно, а по-късно се установява в Торонто, Канада, където основава вестник и радиопрограма, посветени на Национално-освободителните борби в Македония и дейността на македонската емиграция.
Завършва още английски език и литература и режисура в Ню Йорк. През 60-те години се установява в България, където продължава своята патриотична и всеотдайна литературна, историческа и фолклорна дейност. Тзавелла изследва, събира и систематизира колосален фолклорен труд от десетки хиляди народни песни, приказки и поговорки от Македония. Издава исторически трудове, работи и твори на английски, гръцки, чешки и български език до деня на смъртта си, доказвайки с нечовешката си творческа издръжливост записаната от него крилата фраза: "Живите затварят очите на мъртвите, мъртвите отварят очите на живите!“
Поклон пред паметта му!
Фактор
Тзавелла е роден в Егейска Македония през 1934 г. в един от най-значимите родове на Балканите с многовековна историческа памет от Северен Епир, Гърция, обединили съпротивата срещу Али паша Янински в края на XVIII и началото на XIX век, и написали с кръвта си някои от най-храбрите страници на Гръцкото освободително въстание. По майчина линия Тзавелла принадлежи към рода на костурския и преспански войвода Илия Дигала, един от най-активните дейци на ВМРО в Западна Македония.
Едва на 14-годишна възраст той изживява една от големите трагедии на Гражданската война в Гърция, след като е депортиран през 1948 г с още стотици други деца-бежанци в тогавашна социалистическа Чехословакия. Следва в Бърно, а по-късно се установява в Торонто, Канада, където основава вестник и радиопрограма, посветени на Национално-освободителните борби в Македония и дейността на македонската емиграция.
Завършва още английски език и литература и режисура в Ню Йорк. През 60-те години се установява в България, където продължава своята патриотична и всеотдайна литературна, историческа и фолклорна дейност. Тзавелла изследва, събира и систематизира колосален фолклорен труд от десетки хиляди народни песни, приказки и поговорки от Македония. Издава исторически трудове, работи и твори на английски, гръцки, чешки и български език до деня на смъртта си, доказвайки с нечовешката си творческа издръжливост записаната от него крилата фраза: "Живите затварят очите на мъртвите, мъртвите отварят очите на живите!“
Поклон пред паметта му!
Още от Улицата
И Камарата на архитекти скочи срещу Терзиев: Не иска конкурс за нов гл. архитект на София
Основната критика и на САБ, и на КАБ е, че процедурата за избор на нов главен архитект, обявена преди дни, тече в разгара на летните отпуски
Губят ли българите социалните си пенсии? Кабинетът подготви мащабна промяна в пенсионната система
Важна мярка, насочена към запазване на принципа „принос – права“, по която ще се работи през следващата година, е изваждането на всички плащания от осигурителната система, които не са свързани с осигурителния принос на хората
Шишков: Преписките за „Хемус“ и "Тракия" са били забравени три години
Той посочи, че през 2021 г. е било установено, че за автомагистрала „Хемус“ са изплатени над 1 млрд. лева авансово, без да има проектна документация