Ген. Съби Събев

Изтече и десетият месец на руската агресия срещу Украйна. Русия продължава да се придържа към стратегическа отбрана, като на отделни направления продължава атаките за подобряване тактическото положение на войските си. След превземането на Лисичанск през юли, руските окупационни сили не са постигнали никакъв значим успех на бойното поле. Украинските войски продължават да удържат инициативата на бойното поле, като с бавен темп водят контраофанзивни операции в югоизточната част на Харковска и западната част на Луганска области, и успешно удържат отбранителните си позиции в Донецка област. Украинският президент В. Зеленски обяви, че вече са освободени от руска окупация 1888 населени места.

Есенният дъждовен сезон и мъглите предотвратиха провеждането на по-мащабни украински маневрени контраофанзиви, но продължиха тактическите отбранителни и настъпателни операции на двете воюващи страни. След оттеглянето от десния бряг на р. Днепър, руската отбрана по фронтовите линии е стабилизирана. 
Русия увеличи състава на окупационните си сили, като по твърдения на руския президент вече е разположила в Украйна 150 000 от мобилизираните си военни, от които над 77 000 са развърнати в бойните части. Останалите изпълняват отбранителни функции в окупираните територии. Другите 150 000 са на подготовка в центрове и полигони в Русия и Беларус за настъпателни операции през 2023 г.. 
Путин драстично увеличава и бюджета за отбрана за следващата година, на 8 % от БВП и в реално изражение – 143 млрд. долара, което представлява 30% от общия бюджет на страната за 2023 г.

Украинският президент на 21 декември направи официално посещение в САЩ, като бе радушно приет и приветстван в Белия дом и Конгреса на САЩ. Обявена бе нова американска военна помощ от 1.85 млрд. щ. долари, която включва за първи път и доставка на ЗРК „Патриот“.

Развитието на конфликта през десетия месец
През месеца военните действия имаха основно позиционен характер, но и с локални настъпателни действия и на двете страни, за подобряване тактическото положение на войските. По фронтовата линия в Донецка и Луганска област се водят позиционни боеве. Зачестилите руски контраатаки имат за цел да предотвратят нова украинска контраофанзива. Украинската страна продължи да атакува линията Кремина – Сватово. Руските окупационни сили съсредоточиха усилията се превземане на Бахмут и изтласкване на украинските сили западно от Донецк и Авдеевка, като на тези участъци на фронта са съсредоточени най-боеспособните руски сили, включително изтеглените от Херсон. 
Руските войски продължиха да създават и укрепват отбранителни линии в западна Луганска, южна Запорожка и източна Херсонска области, както и в северната част на Крим, като създават и оперативни резерви на полуострова. 

Продължиха руските масирани ракетни удари по критичната украинска инфраструктура, 50% от която е значително повредена и се нуждае от основни ремонти. На 05 декември бе нанесен осмият масиран ракетен удар с над 70 ракети от различен тип, по редица области в източна, централна и южна Украйна. Около 60 от тях бяха свалени от украинската ПВО. Регулярно е подложен на артилерийски обстрел западният бряг на р. Днепър и прилежащите населени места, включително гр. Херсон. На 16 декември бе нанесен деветият ракетен удар по редица украински инфраструктурни обекти, с общо 76 ракети, от които 60 бяха свалени. Срещу Киев бяха насочени 40 ракети, от които 37 бяха унищожени. През нощта срещу 19 декември руските сили отново атакуваха Киев с ирански дронове-камикадзе. Украинските сили свалиха 30 руски дрона, включително 18 над Киев.
Украинската страна продължи да нанася удари по руски прифронтови летища с дронове, РСЗО с голям обсег и далекобойна артилерия, по логистичната инфраструктура, командни пунктове и съсредоточения на руски войски в окупираните територии, включително Крим. На 08 декември украинската армия нанесе удар по руска логистична база край Бердянск, където бяха разположени военна техника и боеприпаси, включително ракети за зенитно-ракетни комплекси С-300, често използвани за руски удари по гражданска инфраструктура в Южна Украйна. 

Битката за Бахмут

След боевете в Херсонска област, техният епицентър се измести в Донецка област и основно около Бахмут. Десетият месец от руската инвазия бе доминиран от битката за Бахмут, която се води от юни 2022 г., но фронтовите линии са предимно в открита местност около източните и южните подстъпи към града. 
Както се очакваше, изтеглените руски войски от западния бряг на р. Днепър след кратко възстановяване, бяха хвърлени на източния фронт и основно на Донецкия сектор от фронта. Основната част от тях, около 15 000 души бе развърната на близо 15-километровия фронт около Бахмут, с цел бързото превземане на града. Като щурмови групи тук се използват основно силите на ЧВК „Вагнер“. В последните две седмици руските сили се приближиха и завързаха боеве в промишлената зона и крайния източен квартал на града, но след силна украинска контраатака бяха изтласкани на изходни позиции.
Руските окупационни сили се опитват да превземат Бахмут от месец май, като започнаха системно да го обстрелват. Те разчитаха, че с овладяването му ще се отвори пътя за превземането на останалата част на Донецка област. За тях, обаче, тази битка има освен политически и икономически залог. Западно от Бахмут е пътя към водосборния район на цялата област, който сега е под украински контрол и руската армия изпитва остър недостиг на вода.
От друга страна, градът не е от съществено стратегическо значение. Зад него има други украински отбранителни линии и руската армия повтаря стари грешки, като се опитва да превзема малки и оперативно незначими територии с неимоверно много жертви. От месец май руската армия около Бахмут се е придвижила едва с няколко километра.
Битката за Бахмут е борба за метри, често за 100-200 м. напредък на ден, придружена с огромни жертви на настъпващите. Руските атаки са почти денонощни и руските окупационни части започнаха да губят средно по един батальон ежедневно. Значителни са и загубите на украинските отбраняващи се части. Руските части провеждат средно по 10 - 15 безплодни атаки ежедневно и обстрелват до 20 населени места около Бахмут. ЧВК „Вагнер“ е набрала общо 23 000 затворници, които се използват като щурмови групи и пушечно месо в атаките и дават голям брой жертви.
Руското командване непрекъснато изпраща усиления и ги хвърля в боевете. Украинската армия също усили своите сили в Бахмут. Те отбраняват района около града от 2014 г., изградили са там солидни отбранителни линии и е малко вероятно да допуснат превземането му. Преди няколко дни украинският президент посети Бахмут и награди неговите доблестни защитници.

Украински удари по стратегически руски военни обекти

За първи път в тази война Украйна нанесе удари по руски военни обекти в дълбочина на руска територия, в резултат на които са повредени един самолет Ту-22М3 и два самолета Ту-95. САЩ допреди месец настояваха Украйна да се въздържа от нанасяне на удари по военни обекти в дълбочина на руска територия, за да не предизвикват нова ескалация на военните действия. И за целта те не предоставяха по-далекобойни оръжия на УВС. 
Предвид продължаващата кампания на Русия за системно унищожаване на украинската критична инфраструктура, САЩ вече не настояват Украйна да се въздържа от такива удари. Още повече, че международното право позволява на Украйна, като страна жертва на агресия, да нанася удари по военни обекти на руска територия, от които се осъществяват удари по украинска цивилна инфраструктура. 
Западът още през м. октомври трябваше да постави червена линия пред Москва, че ако продължат руските масирани ракетни и дронни удари по критичната украинска инфраструктура, ще започне да предоставя на Украйна и оръжейни системи с оперативен обсег. Великобритания, чрез своя министър на отбраната, обяви, че вече е готова да предоставя на Украйна по-далекобойни оръжия.

На 05 декември Украйна нанесе удар с дронове по две руски стратегически авиобази на отдалечение до 700 км от украинската граница. Двете руски авиобази са „Енгелс-2“ в Саратовска област и „Дягилево“ край Рязан. В първата авиобаза са нанесени повреди на два стратегически бомбардировача, а във втората след удара 10 бомбардировача са напуснали базата.
Авиобаза "Енгелс-2" е основната оперативна база на руската стратегическа авиация в западната част на Русия, където са базирани 30 бомбардировача, основно Ту-160 и Ту-95 и които са основни носители на ядрено оръжие.
Най-вероятно ударите са нанесени с модифицирани съветски разузнавателни безпилотни летателни апарати (БЛА) Ту-141 "Стриж",, модифицирани да носят боен заряд. Същите са с реактивен двигател, могат да летят със скорост до 1 000 км/ч и са с обсег до 1 000 км. Най-вероятно Украйна има запас от такива дронове и може да се очакват още удари по летища, от които излитат руски самолети за нанасяне на удари по украинската критична инфраструктура, както и по други руски военни стратегически обекти. Кримският мост очевидно ще бъде един от тях.

На 06 декември дрон атакува летището в Курск, където избухна резервоар за съхранение на гориво. Този удар най-вероятно е нанесен с модифициран по-маломощен руски БЛА Ту-143 "Рейс", чийто обхват на полета е около 200 километра и която може да носи до 150 килограма полезен товар. И двата дрона са дозвукови, не се управляват от оператор, а са с предварително програмиран полет и са доработени да летят на малка височина, подобно на крилати ракети. Посланието към Русия е, че вече не може безнаказано да продължава с ракетния си терор над украинското население и ще има удари за възмездие. 
Тези украински удари шокираха руското политическо и военно ръководство и унизиха мощната руска ПВО. Същите затвърждават тенденцията в развитието на стратегическа безпилотна ударна авиация.
Украйна нанесе удари и по руски летища в близост до фронтовата линия. Последователно поражения бяха нанесени по летищата Джанкьой и Белбек в Крим, както и по Мелитопол и Токмак в Южна Запорожка област, при което бяха унищожени и повредени военна техника, складове за боеприпаси и личен състав. Ударите в Запорожие вероятно са предвестник за предстояща украинска контраофанзива на това направление.
Необходимост от по-решителна стратегия на Запада за прекратяване на конфликта.
Западът и Украйна трябва да осуетят намерението на Путин Русия да воюва в Украйна още дълго време, за да постигне планираните си цели. Предпазливата стратегия на Запада да не предоставя на Украйна по-далекобойни оръжия, мощни средства за ПВО, бойни самолети и танкове, за да не предизвикат ескалация на конфликта, започна да носи повече вреди на украинската страна, отколкото да се отбранява успешно и да освобождава окупираните си територии. Тази стратегия развърза ръцете на Путин да нанася безнаказано ракетни и дронни удари по украинската критична инфраструктура и основно електропреносната, топлопреносната и водопреносната инфраструктури, в резултат на което десетки украински градове и голяма част от населението остават на тъмно и студено.
Украйна настоява отдавна Западът да изостави тази стратегия и прекалената си предпазливост и опасения от руска ескалация на конфликта и да предостави на УВС необходимите средства за по-успешни отбрана и контраофанзиви, за да изхвърли окупационните войски от своя територия. 

Редица индикации вече са налице, че

 Западът изоставя досегашната си стратегия за предоставяне оръжия,

 с които не може да се нанасят удари в дълбочина на руска територия, както и тежка бронетанкова техника. САЩ вече насърчават германското правителство да предостави танкове Леопард на Украйна. Американското правителство разглежда и възможността за предоставяне на американски бойни самолети на украинската страна, както и по-далекобойни ракетни средства, още повече че отделни европейски държави са по-решителни в оказването на военна помощ на Украйна. Сега вече е по-вероятно САЩ да снабдят УВС с оръжия с по-голям обсег. Това ще позволи Киев да отвръща на ракетните удари на Русия, но без да нанася удари по граждански обекти и инфраструктура, в съответствие с международните закони за войната и Женевската конвенция. Понастоящем Украйна се стреми да използва за удари, по военна инфраструктура в дълбочина на руска територия, свои собствени безпилотни летателни апарати, но поиска от САЩ и съвременни такива.
С една по-решителна стратегия за предоставяне на най-необходимите оръжия и боеприпаси, Западът може да помогне на Украйна да приключи по-бързо завоевателната война на Русия. 

За да си възвърне всички окупирани територии на Украйна са нужни определени оръжия, като: бойни самолети, повече танкове и бойни машини на пехотата, повече САУ, по-далекобойни ракети, ПВО системи с по-голям обхват, повече противокорабни ракети, повече боеприпаси, както и обучение на повече украински военни. С придобиването на по-далекобойни оръжия Украйна ще дестабилизира руския център на тежестта в тази война – безнаказаността в нанасянето на удари по цялата украинска територия и енергийния терор над украинското население.
Западът без големи затруднения може и трябва да предостави всичко това на Украйна, за да извоюва победата си на бойното поле и принуди Русия към преговори за край на войната. САЩ дадоха пример и ще предоставят на Украйна система за ПВО и ПРО „Патриот“.

Ключът на украинската победа през 2023 г.

От военна гледна точка, с основание може да се предположи, че ключът на украинската победа в тази война е на Запорожкия фронт. Зачестилите украински удари в направление на Мелитопол и Бердянск през м. декември дават основание за очакван силен разсичащ украински удар в това направление, който би поставил в критично положение руските войски в тази зона и в Крим. Понастоящем с дължина около 250-300 км и дълбочина около 100 км, тази окупирана територия, опираща на азовския бряг и явяваща се основна част от сухопътния коридор Донбас - Крим, трудно ще бъде отбранявана от окупационните руски войски, поради малката й дълбочина. При излизане на украинските войски на азовския бряг и изваждане от строя на кримския мост, цялата руска войскова групировка в източна Херсонска област и Крим попада в опасно оперативно обкръжение и снабдяването й ще бъде прекъснато. Руският Черноморски флот ще бъде принуден да се евакуира от Севастопол, както и руската военна авиация, развърната в Крим, тъй като с овладяването на Мелитопол, Крим и кримският мост попадат в огневата зона на далекобойните украинска артилерия, РСЗО „HIMARS” и ударните дронове. При прекъснат земен коридор, загубата на Запорожката АЕЦ, както и заплахата от загубата на обкръжената руска групировка в левобрежна Херсонска област и Крим, руският президент е възможно да бъде принуден да поиска прекратяване на военните действия и преговори на основата на украинските искания. Независимо от последните му изявления, че РФ през 2023 г. ще постигне целите си в Украйна.
Дали такъв замисъл ще бъде реализиран от украинското политическо и военно ръководство, ще стане ясно в предстоящите зимни седмици и месеци, в които УВС трябва да получат поредната военна помощ от западните държави и да подготвят нужните резерви. Министърът на отбраната на Украйна увери, че със замръзването на почвата, контраофанзива на УВС ще бъде възобновена.

Очаквана руска зимна офанзива

Украинското политическо и военно ръководство очаква, че в началото на 2023 г. Русия ще се опита да осъществи нова офанзива срещу Украйна, като реванш за големите загуби, които понесе през втората половина на 2022 г. Разчитайки на 150 хиляди мобилизирани, които завършват пълна програма на подготовка на различни полигони и учебни центрове, както и на стабилизирането на отбраната си, може да се очаква, че руското военно командване ще проведе решителна офанзива по едно основно и 1-2 отвличащи направления, за да не допусне по-широк маньовър на силите за отбрана на Украйна. Има допускания на украинското военно ръководство, че руските сили ще се опитат отново да атакуват Киев от територията на Беларус, но това е малко вероятно и ако все пак се случи по-вероятно ще бъде отвличащ удар. Военната логика подсказва, че основното направление на руската офанзива може да бъде или на Луганското направление или по-вероятно на границата на Донецка и Запорожка област за излизане в тил на украинската отбрана в Донецка област и нейното пълно окупиране. Времето за започване на тази офанзива може да се очаква след завършване на подготовката на участващите сили и най-вероятно в края на януари или до средата на февруари.

Заключение

През месеца руските загуби, по данни на украинския Генерален щаб, нараснаха и в личен състав достигнаха и надхвърлиха критичната точка от 100 хиляди души, 3 000 танка и близо 6000 бойни бронирани машини. За 300 дни война среднодневните руски загуби са 333 убити, а средномесечните – 10 000 убити. Ако се добавят безследно изчезналите, ранените, пленените и предалите се в плен, общите руски загуби надхвърлят 250 000 души.
Проведената руска частична мобилизация попълни с личен състава по-голямата част от тези загуби и позволи натрупването на определени оперативни резерви за евентуално нова руска офанзива. Но това ще бъде по-ниско качество сили, от първоначалните в руската инвазия, недостатъчно екипирани, подготвени и без нужния боен опит.
Украинските сили също натрупват резерви, включително подготвяни във Великобритания, САЩ, Германия и Полша. Тяхната готовност е свързана и с доставката на необходимото въоръжение. Затова 2023 г. ще бъде решаващата за хода и изхода на отбранителната война на Украйна. Очаква се западните страни по-малко да се въздържат и опасяват от ескалация на конфликта, ако доставят повече тежки въоръжения на украинската армия. Няма да бъде изненада, ако в следващите месеци Украйна започне да използва съвременна западна бронирана техника, самолети, вертолети, тактически ракети, дронове и други, с които да принуди руската армия да се изтегли от окупираните територии.

Б.Р. Коментарът е публикуван на фейсбук страницата на автора.