Димитър Попов

ПП-ДБ правят предложения за промяна в конституцията, които засягат и датата на националния празник 3 март. От това, което излиза в медиите, и от декларации на техните лидери, може да се извадят две новини – добра и лоша.

Добрата новина

е, че са категорично решени да сменят датата на националния празник 3 март. Те са първите, които проявяват решителност по този въпрос и очевидно ще намерят широка подкрепа по разбираеми причини – Русия трябва да изчезне от българската  държавна и национална идентичност, а 3 март беше основен символ на тази руска претенция да е в основата на създаването на българската държава.

Лошата новина

 е, че се опитват да направят 24 май национален празник. Има много аргументи срещу тази дата, те са добре известни, и не засягат по никой начин нейната важност в българската културна история.

24 май е празник на буквите, а не на българската държавност. За съжаление Кирил и Методий са просветители, и то византийски по културната си принадлежност, те нямат отношение към държавната ни традиция изобщо.
Празникът 24 май е свързан с българското Възраждане и се празнува като един от символите на българската културна и общославянска идентичност. Този празник се почита и в Словакия, и в Хърватско, и в Русия, и в Македония. Той е в някакъв смисъл български културен принос за тези народи. Освен това и Ватикана признава Кирил за покровител на Европа, свързвайки тази дата с европейската християнска цивилизация. Ако го направим национален празник на българската държава, ще изгубим неговата културна и цивилизационна функция.

Освен това, поставяйки го на дебат в парламента, ще го политизираме и ще изгубим пълното единомислие, което съществува в българското общество по повод 24 май. А политическо разединение в културната ни идентичност не е добра идея.
От години вече говорим за замяна на празника 3 март с други дати като

6-ти или 22-ри септември

Съединението или обявяването на независимост са събития, които бележат етапи в българската държавност и са добри поводи за честване на националния празник.
Има обаче и други варианти, които ни подсказват нашите съседи. Сърбия и Гърция честват своите въстания срещу Османското владичество като официални празници на своите държави. Те са собствен принос в освобождението им, макар че самото създаване на техните държави е плод на решителна руска намеса и руско-турски войни, както е и при нас. Румънците празнуват като национален празник събирането на всички румънски земи в една държава, което се случва около Първата световна война, което е аналог на нашето Съединение.

И румънския избор на празника, и вариантите на Сърбия и Гърция си струва да бъдат обсъдени като възможен модел. Например имаме съвпадение на датите на Априлското въстание и приемането на Търновската конституция, което може да е добър повод за преместването на националния празник в края на април. Другите два варианта – на Съединението и на Независимостта също са удачни дати, така че дебата би трябвало да се води около тях, а не около 24 май, който е дата от културната, а не от държавната ни история.