Мохамед Халаф
 
Странно, но ЕС мълчи за възхода в отношенията между Сърбия и Иран! Поредно доказателство за това е организираната наскоро от Абдолахиан – външен министър на Иран среща с всички посланици на страната му от Европа точно в Белград. И това се случва докато Европейският съюз продължава да налага санкции на Иран, независимо дали заради военното им сътрудничество с Русия или заради нарушаване на човешките права при потушаването на гражданските протести в страната. Така Балканите продължават да заемат различна позиция от тези на ЕС. Въпреки че е кандидат за присъединяване към Европейския съюз от 2012 г., Сърбия се стреми да засили икономическите отношения с Техеран. За разлика от повечето европейски страни, които смятат Иран за държава парий, търсеща ядрени оръжия, Сърбия гледа на Ислямската република като на 

приятелска страна

 За Техеран Сърбия е идеална възможност да увеличи влиянието си на Балканите. По време на посещението си в Сърбия на 4 декември тази година иранският външен министър Хосейн Амир Абдолахиан изтъкна, че отношенията между двете страни „постоянно се подобряват и разширяват в много области от общ интерес“. Като се има предвид, че няма подписано нито едно споразумение между двете държави, изглежда е много странно за сръбското правителство да покани високопоставен ирански ключов представител в момент, когато страната му е подложена под нарастващ международен натиск заради бруталните си действия срещу протести на жени и въоръжаването на Русия с дронове камикадзе( Шахид) и ракети (СКЪД). 

Абдолахиан се възползва от посещението си в Сърбия,  тъй като 

Белград послужи като удобна база,

 в която европейските дипломати на Иран можеха да проведат вътрешна среща на върха със своя министър. 

След Сърбия иранският външен министър посети съседна Босна и Херцеговина, където знаково заяви, че Техеран "винаги е бил до Босна в трудни дни". 

Разрастващите се топли отношения на Сърбия с Иран може да се превърнат в пречка, която да засегне отношенията й със страните от Европейския съюз. По време на войната в Босна през 90-те години Иран въоръжаваше и обучаваше босненски мюсюлмански сили, но днес  в Техеран смятат Сърбия за свой първи приоритет в региона, а не Босна и Херцеговина. От друга страна Белград вижда Иран като алтернативна дестинация за внос на продукти като торове, чиито доставки бяха прекъснати заради войната в Украйна. В замяна се очаква Сърбия да изнася своята пшеница за Иран и може да започне да внася ирански суров петрол, поради невъзможността да разчита на доставки от Русия. С други думи, двете страни се стремят да разширят икономическото си сътрудничество, което досега беше доста скромно, тъй като обемът на външната търговия между Сърбия и Иран достигна едва 50,8 милиона долара през 2021 г. Повече от 80 сръбски и ирански бизнесмени и представители на бизнес асоциации, както и правителствени служители, се срещнаха през юли в Белград на бизнес форум. Събитието проправи пътя  Сърбия и Иран да започнат да задълбочават икономическите връзки и военното сътрудничество. В резултат на това се очаква Белград и Техеран да създадат съвместна търговска камара за улесняване на търговския обмен между частните сектори на двете страни. През октомври Иран ратифицира ново споразумение за въздушни полети със Сърбия, документ, който улесни въвеждането на редовни търговски полети между двете държави. Но ще се осмели ли  Белград, който е кандидат за член на ЕС да установи директни полети с Иран? Не е за подценяване и фактът, че Сърбия отказа да се присъедини към санкциите на Съюза срещу Иран и двете страни дори имаха безвизов режим на посещение от октомври 2017 г. до октомври 2018 г., когато Сърбия беше принудена, благодарение на натиск от страна на Европейския съюз, да спре да издава визи на ирански граждани. Тогава Техеран предприе подобна мярка, което означава, че притежателите на сръбски паспорти вече не могат да пътуват до Иран без визи. Но тези ходове не оказаха сериозно влияние върху отношенията между Белград и Техеран. Сръбският президент Александър Вучич разговаря по телефона с иранския си колега Ебрахим Раиси, а двамата лидери се срещнаха в Ню Йорк през септември по време на Общото събрание на ООН. Очаква се сръбският президент да посети Техеран в близко бъдеще, а Сърбия планира да си сътрудничи с Иран в областта на селското стопанство, хранително-вкусовата, химическата и петролната промишленост, туризма, комуникациите и информационните технологии. Но освен в икономиката  вече е видно и сътрудничеството на политическо ниво? Фактът, че Абдолахиан по време на визитата си през декември се срещна не само със сръбския външен министър Ивица Дачич, но и с премиера на страната Ана Бърнабич и президента Вучич, показва, че 

Белград вижда Иран като важен партньор в Близкия изток

 Иран не признава независимостта на Косово, което едностранно се отдели от Сърбия от 2008 г. По време на последното посещение президентът Вучич благодари на Иран за подкрепата му за сръбската териториална цялост. От своя страна Сърбия, както и Босна и Херцеговина отказаха да се присъединят към резолюциите на ООН, осъждащи нарушенията на човешките права в Иран. Двете балкански държави обаче не са в състояние да задълбочат значително политическото и военно сътрудничество с Иран. Ирански официални лица очакваха през тази визита на Абдоллахиан  Сърбия да направи официално предложение за закупуване на ирански дронове, което несъмнено би било много полезно за военно-промишления сектор на Техеран. Но Министерството на отбраната в Белград отхвърли подобни твърдения, а в сегашните геополитически условия не се очаква Западът да си затвори очите за евентуални оръжейни сделки с Иран. Сърбия също е в центъра на вниманието заради отношенията си с Русия, тъй като Европа иска Белград да се съгласи с нея, когато става въпрос за налагане на санкции на Москва заради войната в Украйна. Представители на Европейския съюз посочиха, че това може да попречи на напредъка в присъединяването на Сърбия към съюза и че процъфтяващите отношения с Иран могат да се превърнат в спънка, докато Косово остава основната пречка. Европейският съюз и Съединените щати са едни от основните играчи, действащи на Балканите, които не критикуваха Белград за приемането на Абдулахиан. А това означава, че е напълно възможно Сърбия да получи зелена светлина и да продължи своята „политика“.