След вчерашния призив на Вселенския патриарх Вартоломей Сърбия да вдигне схизмата над Македонската парвославна църква, а той да я признае като автокефална и да и връчи Томос, Faktor.bg потърси за коментар историка и  познавач на съврмените църковни процеси Горан Благоев.

Ето неговия ексклузивен коментар за рисковете пред българското православие:

„Като православни не може да не ни радва възможността наши братя по вяра и по кръв най-сетне да получат разрешаване на един десетилетен проблем. Македонската църква, макар да е в изолация от 52 години, има твърде активно духовенство и миряни - пропорционално погледнато в Македония има повече монаси, при това в мнозинството си млади, отколкото в България. А това е сигурен белег за жизнеността на една православна църква. Като прибавим и неотслабващия мюсюлмански фактор в Македония, тя е крайно време да има своя канонично призната църква, която легално да получава духовна подкрепа от останалия православен свят. 

Но заявлението на Цариградския патриарх от 13 януари, че е готов да предостави автокефалия на църквата в Македония, ако СПЦ вдигне наложената над духовенството й схизма през 1967 г., поражда редица проблеми, от които

 най-потърпевши ще бъдем ние – българите

Да, всички българи, не само Св. Синод на БПЦ, който за съжаление носи основната отговорност за проваления процес на българо-македонското църковно сближаване. 

В обещанието на Вартоломей да признае църквата в Повардарието под името "Охридска архиепископия" се крие перспектива за тотална промяна на историческата истина. Истина, която е част и от паметта на всички българи. Ако Цариградският патриарх следва тази истина, той би следвало да признае църквата под пълното название, а именно: 

"Архиепископия на Охрид и на цяла България"

Но това няма как да стане, първо защото диоцезът на сегашната църква в Македония е само част от диоцеза на някогашната Охридска архиепископия, а нейн истински исторически приемник е Българската патриаршия - факт, който е отразен и в устава на БПЦ. След заявление като  вчерашното Светия синод на БПЦ и българското правителство светкавично трябва да изпратят делегация при Вартоломей, за да му поискат сметка за онова, което възнамерява да прави. Защото бъдещото признаване на църковната структура в Македония под това име носи зародиша на непреодолим църковен спор между София и Скопие, подобен на този, който се разиграваше в междуведомствените исторически комисии. 

Както се вижда Вартоломей чете фриволно не само историята, но и каноните. Първо, в православния свят все още няма единно мнение за това как трябва да се дава автокефалия. Поради сложността му този въпрос беше изваден от дневния ред на Всеправославния събор. Така че още с Украинския сценарий Вартоломей се опитва да направи няколко изпреварващи хода, чрез които да затвърди претенциите си, че единствен той има право да признава независимост на поместните църкви. Единственото древно право, което има Цариградския патриарх, е правото на "апелация", т.е. на посредничество между две спорещи църковни страни. В това право е стимулирането на диалога между СПЦ  и МПЦ. След като Вартоломей настоява Сръбската църква да вдигне схизмата от МПЦ, означава че той признава патриаршията в Белград за църква-майка на йерархията в Македония. И по тази логика Сръбският патриарх трябва да даде автокефалия на МПЦ, а не Вартоломей. От друга страна, не е ясно какво точно Цариградският патриарх ще признава, защото в документите и решенията на председателствания от него Всеправославен събор стои подписа на Охридския архиепископ Йоан (Вранишковски), който е от СПЦ. При това е имал и евхаристийно общение с него, т.е. признал го е за глава на Охридската архиепископия. Сега, ако даде Томос за независимостта на църквата в Македония под същото име ще имаме още един канонично признат Охридски архиепископ - Стефан. Т.е. на път сме да станем свидетели на 

украинския сценарий, но в македонски вариант

От там насетне в Скопие да се оправят както искат - защото и Стефан, и Йоан ще са канонично признати от Вартоломей, а и двете "архиепископии" вече имат юридическа легитимност по македонските закони. Вярно, Йоан я получи, въпреки нежеланието на властите в Скопие, но под руско-сръбски натиск. И Вартоломей не е имал нищо против това. Напротив - смята го за каноничен църковен глава. 

Второто противоречие с каноните, което следва от обещанието на патриарх Вартоломей, е че всяка една православна църква е поместна - т.е. църква на дадена територия, а не етнос. И под това име тя трябва да бъде призната. В случая става въпрос за църква на територия, т.е. държава, която влезе в международен оборот под името "Северна Македония" - т.е. след като Вартоломей даде Томос за Православната църква на Украйна, би следвало да даде и Томос за Архиепископията на Северна Македония, защото територия или държава под името "Охридска" не е имало и няма. 

Приемствеността на днешната МПЦ може да е свързана със старата архиепископска катедра в Охрид, но едно е историческата и каноническа приемственост, съвсем друго е името. Защото след покръстването Българската архиепископия има за център ранно-християнската катедра в Дръстър, днешна Силистра, и се упоменава от историците като Дръстърско-Преславска архиепископия/патриаршия. Но когато Василий Втори издава грамотите за църквата в завладените от него български земи, той не я нарича "Дръстърско-Преславска", а отбелязва, че е заварил нейния глава в Охрид и му гарантира същите права и земи, каквито е владеел при царете Петър и Самуил. Така че историческото име на тази църква е свързано единствено и само с териториалност - "Архиепископия на Охрид и на цяла България" - т.е. отразява седалището на църковния глава и територията над която се простира неговата духовна власт. Така както имаме патриарх на Москва и цяла Русия, патриарх на София и цяла България, патриарх на Букурещ и цяла Румъния. Т.е. каноничното име на църквата в Македония сега би следвало да бъде "Архиепископия на Скопие и на Северна Македония". Охрид няма как да бъде включен в това име, въпреки, че фигурира в македонския църковен устав. 

С изявлението си от 13 януари Вартоломей очевидно иска 

да удовлетвори най-вече политическия и църковен елит в Гърция,

както и геополитическите фактори, които нямат интерес на власт в Македония да дойде антинатовско и антиевропейско правителство. По този начин той трасира възможността Заев да спечели на предстоящите избори, което също е от полза и за българските държавни интереси. Но църковната перспектива на този процес изобщо не е в наш интерес. Вартоломей вероятно разчита и на създалата се ситуация в Западните Балкани, за да изтъргува македонската автокефалия от Сръбската патриаршия, като й обещае подкрепа срещу преследването на Сръбската църква в Черна гора.  

С хилавото си поведение от ноември 2017 г., когато БПЦ имаше шанс да влезе в ролята на църква-майка за МПЦ, тя трасира процес, който неминуемо ни доведе до онова, на което станахме свидетели вчера - двама македонски премиери, барабар с директора на тяхната дирекция на вероизповеданията да бъдат приети от Вартоломей и да получат очакваното обещание. И пак повтарям: църквата ни и държавата ни светкавично трябва да изпратят свои високопоставени представители в Цариград, за да запазят поне малко националното ни и църковно достойнство, защото времето до признаването на МПЦ под името "Охидска архиепископия" може да се окаже твърде кратко.

Преди това обаче Бойко Борисов да привика Светия Синод и любезно да се поинтересува защо въпреки солидната държавна субсидия за БПЦ, тя не отстоява  българските църковни интереси. А това са интереси не само на нас - днешните православни българи, но и на тези, които идат след нас. Иначе Борисов да не остане в историята като министър-председателя, който уж балансира на всички страни и все остава излъган.”