Режимът на Вучич е хибриден, събрал в едно всички идеологии, но в същото време няма никаква идеология

Генадий Габриелян, Радио "Свобода"

Сръбското разузнаване – Агенцията за сигурност и информация (наследник на УДБА) – е подслушвала участниците в семинар на руски опозиционни политици в Белград, а министърът на вътрешните работи Александър Вулив лично предал записите на Николай Патрушев, секретар на Съвета за сигурност на Русия.
В началото на декември Вулин за втори път посещава Москва, среща се с Патрушев и двамата "подчертали важността на сътрудничеството на Русия и Сърбия в предотвратяването на "цветните революции".
Както съобщава вестник  "Данас", известен с връзките си със сръбската опозиция, "в най-голяма секретност е създадена съвместна работна група със задача предотвратяването на масови демонстрации и постоянно наблюдение на активистите на опозицията, неправителствените организации и независимите журналисти".
Руската страна е поела ангажимента да предаде на сръбската "всички знания за борбата с киберреволюциите - борба в социалните мрежи, уличните протести, а също така за всички други начини за 

смазване на свободата на мнението

 и правата на човека".
За предаването на материалите от подслушването на руските опозиционери писа само "Данас", но руският опозиционен политик Владимир Кара-Мурза, един от организаторите на семинара в Белград коментира:
"Нашият семинар се проведе в началото на май. В средата на май Александър Вулин е предал разшифровките на разговорите на участниците в него на Николай Патрушев. В края на май Андрей Пивоваров, един от участниците в него, беше свален от  ФСБ от борда на вече готвещия се да излети от Петербург самолет на Полските авиолинии. 
Информацията, която получихме от сръбските вестници хвърля достатъчно светлина на случилото се.
Сръбското правителство е изиграло ролята на момче за поръчки на ФСБ и Патрушев. Като разбира се, говорим за действията на Кремъл и ФСБ. Отдавна и добре е известен парноидния страх на сегашните обитатели на Кремъл пред потенциални улични протести, това, което те наричат "цветни революции".
Иронията е в точа, че именно по примера на Сърбия, където диктаторът Милошевич беше свален в резултат на мирна, демократична революция през 2000 година, се вижда много добре, че когато обществото е готово да се противопостави на авторитарния режим, спецслужбите и полицията вече нищо не могат да направят.
До момента подобно "наставничество" от руска страна се е оказвало безплодно, пише "Данас" и припомня, че когато през лятото на 2020 година по съвет на Москва сръбските власти започнаха публично да преследват журналисти и активисти на  НПО, опитвайки се да ги уличи в пране на пари и финансиране на международния тероризъм, този модел, прилаган в Русия, в Сърбия не мина заради надигналото се възмущение в обществото.
Но това не е всичко: сътрудничеството между Белград и Москва не винаги изглежда безоблачно и безпроблемно.
Три седмици след парламентарните избори през 2020 година пред сградата на парламента имаше масови размирици (формално заради ковид-ограниченията). За случилото се президентът Александър Вучич обвини чуждестранните служби и веднага отмени срещата си с руския посланик, като по този начин даде да се разбере, че подозира в организацията на сблъсъците Москва.
В руското външно министерство нарекоха "руската следа" "долнопробна поръчка".
"Екстремисти от профашистки организации нахлуха в парламента, няколко часа жестоко нападаха полицаите, хвърляха камъни срещу тях", разказваше тогава Вучич.
Вярно, че той едва спомена, че по време на размириците звучаха и призиви "не даваме Косово" - тази болна тема за сръбските националисти и може да се предположи, че чрез тях на Вучич беше предадено посланието да не бъде твърде усърден във въпроса за косовското урегулиране.
Защото напълно контролираният от неговата партия парламент би могъл да даде на президента възможност да ратифицира всяко споразумение с Косово, което в едностранен порядък провъзгласи независимост още през 2008 година.
Що се отнася до настоящия момент сръбските власти са изправени пред протести от друг характер.
В тридесет града в западна Сърбия от края на ноември се засилват 

екологични протести

 против разработването на литиев рудник, най-големият в Европа, под ръководството на англо-австралийската компания Rio Tinto. 
Протестите са масови, но в тях няма нищо "цветно".
Хората са заплашени от разселване, а един от малкото екологично чисти райони в страната - от пълно унищожение.
Макар че тези протести обединяват хората от най-различни социални групи, включително и такива, които не се интересуват от политика, властите ги наричат "политически" и "платени от Запада".
Целта е ясна: да бъдат отделени протестиращите от останалото общество, да бъдат обявени и заклеймени като "групичка предатели" - всичко под индиго като в Русия, а полицията посещава местните журналисти, активисти или просто изразили солидарност с протестиращите в социалните мрежи, за да ги предупреди за тяхната незаконност.
По-рано това не се е случвало.
Струваше ли си за подобни технологии да се ходи до Москва?
Още повече, че скоро държавата "мигна":  беше даден сигнал, че правителството е готово да отстъпи – поправките в закона, който позволява отчуждаването на земята в района на експлоатация на литиевия рудник ще бъдат преразгледани.
Няма съмнение, че Сръбската прогресивна партия на президента Вучич, която в горда самота управлява страната – в 250-местната Скупщина не се намери нито един мандат за опозиционен депутат – вече е започнала да се готви за едновременни избори за президент и парламент през април 2022 година.
Малко са приличните страни, които могат да се похвалят с пълно отсъствие на парламентарна опозиция.
През юни 2020 година най-голямата опозиционна коалиция "Алианс за Сърбия" бойкотира изборите заради тяхната узурпация.
Но сега, както прогнозира лидерът на Партията на свободата и справедливостта Драган Джилас, кандидатът за президент от обединената опозиция непременно ще отиде на втори тур.
Каква тактика ще избере сегашният президент за времето до изборите? 
В голяма степен 

Александър Вучич ориентира своята политика по Владимир Путин

Същият византийски стил на управление, същата вертикала на властта, която не е свойствена за Сърбия, само с поправката, че мястото на руските силоваци в тази вертикала заема Сръбската прогресивна партия, една от най-многобройните политически партии в Европа.
От друга страна, режимът на Вучич е хибриден режим, който е събрал в едно всички идеологии, но в същото време няма никаква идеология. Сред депутатите от управляващата партия ще открием и ярки привърженици на НАТО, и убедени русофили, и приятели на Китай, и защитници на ЛГБТ-обществата, и консерватори – всичко, което ви иска душата.
На избори е невъзможно да бъде победена такава партия, тъй като там всичко е предварително нагласено.
Засега Москва залага на Вучич, тя продължава да го плаши с "цветни революции", както плаши себе си.
Що се отнася до руското влияние върху местните политици, то от гледна точка на Москва, Вучич е лесно да бъде заменен. В собствените си очи, той може и да е силен, но в техните представи той не е незаменим. Руснаците много рискуват, 

ако изгубят Сърбия на Балканите,

 и който и да застане начело на страната, той трябва да е "техен човек", доколкото за това са създадени всички предпоставки.
Една от тях е зависимостта от доставките на руски газ и нефт, тъй като Русия изцяло контролира случващото се на сръбския пазар на енергоносители. 
Освен това Русия влияе върху страната в културен план чрез църквата и различните "обединения". 
Русия може да замени Вучич, когато пожелае. Даже тези, които са смятани за демократи се състезават кой повече ще похвали Русия, ще се доближи до нея.
Тази есен в Кремъл имаше своеобразен "сръбски фестивал" - там в течение на 10 дни бяха приети на най-високо равнище не само Алексдандър Вучич, но и "сърбин номер 2" - лидерът на Република Сръбска в БиХ Милорад Додик, а също така министъра на вътрешните работи Александър Вулин. 
И никой не си тръгна с празни ръце: "славянската дружба" получи нови порции газ и оръжия, и това показва колко силно в Москва искат да съхранят този единствен реален съюзник на Балканите.

Превод: Faktor.bg