Дон Аллтоада, libertysentinel.org

През последните две седмици администрацията на Байдън бе подложена на безпрецедентни критики от всички страни заради катастрофалното си изтегляне от Афганистан. Макар че решението за изтегляне беше взето по взаимно съгласие, изпълнението на операцията беше белязано от сериозни грешки, за които президентът Байдън и неговият екип трябва 

да понесат отговорност

Първо, твърдостта на графика. Като определи символичната дата 11 септември, за да отбележи двадесетата годишнина от атентатите в Ню Йорк, вместо да обвърже изтеглянето с редица условия, които трябва да бъдат изпълнени от афганистанците, Джо Байдън принуди американските военни да организират изтеглянето в разгара на бойните действия през годината, което е благоприятно за талибаните.
Второ, последователността на операциите. Трудно разбираемото решение да се евакуират военните преди цивилните се оказа катастрофално, когато Кабул падна под властта на талибаните и принуди Пентагона да върне набързо 6000 войници, за да задържат летището.
Трето, липсата на консултации с европейските съюзници, участващи в операцията на НАТО. И накрая, погрешната преценка на скоростта на настъпление на талибаните и способността на афганистанската армия да ги задържи. Тази армия, изградена, обучена и екипирана от Съединените щати на цена от около 85 милиарда долара, която струваше на американските данъкоплатци две десетилетия, се срина и се предаде без бой само за няколко часа. Така, благодарение на новашките грешки на Байдън, крайният бенефициент на американските инвестиции се оказаха талибаните.
Унижението, нанесено на водещата военна сила в света, и огромните грешки в оценката и оперативните грешки, допуснати от администрацията на Байдън за толкова кратък период от време, основателно повдигат фундаментални геополитически въпроси относно 

настоящата и бъдещата роля на Съединените щати в света

Дори най-големите поддръжници на Спящия Джо - Си Ен Ен, "Вашингтон пост" и "Ню Йорк таймс" - гръмко изразиха нарастващите си опасения относно демонстрирания пред целия свят провал на главнокомандващия на САЩ. Въпреки това е абсолютно невероятно да се чуят негативните коментари от страна на демократичния естаблишмънт и да се прочетат репортажите на левите медии за това фиаско. Сякаш всички те изведнъж са открили, че Джо Байдън е неподходящ за президентския пост. Лицемери. Политически шарлатани, които всички знаеха истината предварително и които все пак решиха да мълчат по време на кандидатурата на Джо за президент на Съединените щати.
Всички предупреждения и доказателства за влошаването на когнитивните способности на Джо Байдън бяха отхвърлени с пренебрежение от същата група разказвачи, които проявиха престъпна небрежност, защитавайки старческия лидер. Тръмп беше човекът, който трябваше да бъде свален, независимо от цената, която щеше да струва на страната и света избирането на Байдън. Е, те го избраха. И сега какво, играят с картата на изненадата? Никой не може да повярва в това.
Това ли е първият път, когато Съединените щати напускат някоя страна, след като са пропилели време, пари и живота на войниците си? Със сигурност не. Но дали ще е за последен път? Най-вероятно не. Но със сигурност е първият път в американската история, когато президент с очевидно влошено психическо състояние, най-възрастният от всички избрани преди него, стои и ще стои още известно време зад Решителното бюро в Овалния кабинет.
Някои политолози сравняват фиаското в Афганистан с това във Виетнам. Но те сякаш забравят, че има и по-скорошен пример, когато президентът демократ Бил Клинтън набързо изтегли американските войски от Сомалия.
Историята на този провал започва през януари 1991 г., когато Сияд Баре напуска властта в Сомалия. След края на неговия режим населението пострада от гражданска война, кланета и грабежи. През април 1992 г. Съветът за сигурност създава първата мисия на ООН в Сомалия, но тя не успява да постигне целите си. През декември Съветът за сигурност реши да изпрати 38 000 души, UNITAF, включително 25 426 американци, всички под централното командване на САЩ, за да създадат сигурна среда за доставка на хуманитарна помощ. Операцията, ръководена от UNITAF, е наречена "Възстановяване на надеждата". Двадесет държави предоставиха войски за операцията на стойност 600 млн. долара. Съединените щати покриха 75 % от разходите.
През март 1993 г. UNITAF отстъпват място на силите на UNOSOM II. Оказа се, че ангажиментът на UNOSOM II е променил характера си и се е превърнал в партизанска борба срещу един от сомалийските лидери, генерал Айдид. През август 1993 г. министърът на отбраната на САЩ прави още една крачка напред в борбата срещу Аидид и решава да изпрати специални сили, Task Force Ranger, които да заловят Аидид и неговите лейтенанти.
На 3 октомври следобед елитните американски войски се насочват към хотел "Олимпия" в Могадишу, където се очаква да се срещнат лидерите на Сомалийския национален алианс - движение, ръководено от Айдид. По-късно този епизод ще бъде наречен "Битката за Могадишу". В момента, в който интервенцията е на път да приключи след арестуването на 24 сомалийци, хеликоптер MH-60 Black Hawk е свален и се разбива малко по-далеч.
Незабавно започва спасителна операция за прибиране на екипажа, но вторият хеликоптер е улучен от снаряд и се разбива. През нощта беше организирана по-голяма операция, за да се опитат да възстановят оцелелите и загиналите. На следващия ден вестниците излязоха със заглавия: "Вчера в Могадишу се появи видение на ужас: тялото на мъртъв американски войник беше влачено по улиците под песните и танците на сомалийците".
Съединените щати бяха дълбоко шокирани от кадрите с мъртвия американски войник, влачен по улиците на столицата, и пилота на хеликоптера, взет за заложник, с подуто и уплашено лице. Освен това тези 18 загинали и 73 ранени противоречаха на доктрината за "нулева смъртност", разработена по време на войната срещу Ирак през 1991 г.
След битката при Могадишу Клинтън заяви, че е грешка Съединените щати да играят ролята на полицай в Сомалия, и на 6 октомври 1993 г. обяви решението си за незабавно изтегляне на американските войски от Сомалия и набързо остави незавършена дейността по "възстановяване на надеждата".
Провалът на американската интервенция в Сомалия предизвика много критики, но много по-малко от единодушното осъждане на фиаското на дядо Джо Байдън в Афганистан. И все пак има някои прилики. И в двата случая за лошото планиране на операцията и изтеглянето е отговорен президент демократ. По същия начин резултатът отново е провал, който  беляза сърцата на американския народ и 

ще улесни появата на нови терористични движения 

в Афганистан и околните държави.
Толкова за сравнителния анализ, но въпреки това Бил Клинтън никога не е бил подозиран в разлагане на мозъка, което веднага би го дисквалифицирало за най-високия американски пост.
***
Връщайки се към великия танц на лицемерите, това, което всъщност е най-изненадващо в коментарите за катастрофата в Афганистан, е преувеличеното удивление, изразено яростно от всички онези, които от самото начало знаеха, че президентът Байдън просто не е способен да изпълнява правилно президентската функция. Тази фактологична констатация няма за цел да бъде злонамерена, нито да играе на партийна струна, за да оправдае, че преизбирането на Тръмп е било по-добър вариант (което, между другото, със сигурност е така!).
Това, за което става въпрос тук, е, че всички онези, които планираха и организираха кандидат-президентската кампания на дядо Джо, онези, които водеха кампанията му, онези, които защитаваха кандидатурата му от телевизионните екрани, радиото, вестниците и социалните медии, онези, които ходеха от врата на врата и раздаваха листовки, отпечатани с усмихнатото му лице, лидерите на Демократическата партия, конгресмените и сенаторите, които лобираха неуморно за избирането му, всички носят тежката отговорност за сегашната ситуация и за монументалната загуба на доверие към Съединените щати в световен мащаб.
Гневът и недоумението, отразени от бившите поддръжници на Байдън в американските леви медии, са фалшиви. Това е просто поредният опит да се избегне поемането на отговорност за предишната им безрезервна подкрепа. Сега те твърдят, че не могат да скрият разочарованието си от президента и неговата администрация, но всички те са били предупредени и вече 

нямат право да се преструват, 

че не са знаели каква катастрофална буря се задава във Вашингтон.
Нещо повече, през десетилетията си на обществена служба дядо Джо си е спечелил репутацията на човек, който казва грешните неща в грешния момент, а бившият министър на отбраната на президента Обама Робърт Гейтс пише в мемоарите си, че Байдън "е грешал по почти всички въпроси на външната политика и националната сигурност през последните четири десетилетия". След провала в Кабул може да се добави още едно десетилетие.
Лекарите казват, че редовните гафове на дядо Джо - които се случват на почти всяка пресконференция - са още едно доказателство за тежкия и необратим когнитивен упадък на Байдън. През последните седмици 78-годишният президент - нека подчертаем отново - най-възрастният човек, избиран някога на най-високия пост в САЩ - направи поредица от противоречиви изявления, които миг по-късно във всеки случай бяха опровергавани от Държавния департамент и Министерството на отбраната.
Преди това президентът е претърпял две мозъчни аневризми и заболяване на сърцето, което кара мускула да бие твърде бързо и предизвиква замайване и объркване. Байдън страда и от добре документирано заекване. Но всеки път, когато Байдън е бил питан дали е физически способен да изпълнява такава трудна длъжност, той бързо е отхвърлял всякакво схващане, че не може. 

Майсторът на катастрофите

 определено е ентусиазиран да запази позицията си възможно най-дълго. Но неотдавнашно проучване сред американските избиратели стига до извода, че 52% от тях заявяват, че не са уверени, че Байдън се справя с най-могъщата работа в света, а повече от една трета - 41% - заявяват, че "изобщо не са уверени".
Бившият лекар на президента Тръмп, Рони Джаксън, призова Байдън да се подложи на Монреалската когнитивна оценка - тест от 30 точки, който помага да се оцени влошаването на паметта. В интервю за "Фокс нюз" през юли г-н Джаксън заяви, че с президента явно се случва нещо "тревожно". "Мисля, че той всеки ден доказва, че има нещо, което се случва", каза той. Не е необходимо да си лекар, за да погледнеш това поведение и да видиш, че се случва нещо тревожно." Той добави: "Можете да се върнете назад - има 40 години записи на този човек - той винаги е правил гафове и други неща, но тези са различни, той е объркан, дезориентиран. "В момента той просто не остарява грациозно."
Играта на обвинения за провала в Афганистан вече започна и тя все повече се измества към ключовия глас в ухото на президента - съветника по националната сигурност Джейк Съливан, който обикновено има за задача да предупреждава президента за последиците от подобни решения. Но не се заблуждавайте. Хората, които са виновни, са описани по-горе. Не са изолирани лица от екипа на Байдън. Не и генералите. Не военните.

 Джо Байдън е в основата на катастрофата

Танцуващите лицемери никога няма да признаят грешката си да подкрепят избирането му. Те ще крещят и ще се хилят в отчаян опит да отклонят вниманието от историческата си отговорност. Но от реалността не може да се избяга. Светът днес е много по-малко сигурен, отколкото беше преди дядо Джо да бъде избран и да встъпи в длъжност преди осем месеца.
Нещо повече, тъй като талибаните връщат Афганистан към варварството и приветстват обратно старите си приятели терористи в своето убежище, светът изведнъж стана много по-опасен, отколкото беше дори преди три седмици. Скоро поток от бежанци ще се насочи към Съединените щати и към Европа. Междувременно талибаните вече диктуват условията. А САЩ се подчиняват учтиво. Директорът на ЦРУ посещава новите управници. Какво по-унизително може да се случи за най-голямата суперсила в света?
След провала в Афганистан вече не става въпрос и за ограничаване на руското или китайското влияние. Тази част от сделката досега явно се е провалила в тяхна полза. Става дума за предотвратяване на разрушаването на световния ред, познат от Първата световна война насам, с централната роля на Америка в него. За съжаление, с Байдън начело, водещата роля на Америка до голяма степен е компрометирана.
Истината е, че като отслабва Америка, Байдън подкопава градивните елементи на нашата цивилизация. Въпреки тази заплаха от земетръсен мащаб лицемерите най-вероятно ще продължат да възхваляват продължаващото наследство на Байдън. За останалите от нас това е само началото на четиригодишния кошмар с непредсказуеми последици за САЩ и за света.

Превод:Faktor.bg