Гари Каспаров

Путин не може да се примири с факта, че проведените местни избори в Русия на 8 септември не минаха според неговия сценарий. Въпреки станалите вече обичайни методи на действие – арести, отказ да бъдат допускани независими кандидати, погромът над мирни демонстранти и всестранна подкрепа на „правилните“ кандидати чрез национализираните от властта медии, управляващата партия „Обединена Русия“ понесе сериозна загуба на изборите в цялата страна и по-специално в Москва.
Четири дни по-късно спецслужбите на Путин организираха 

най-голямата офанзива 

за всичките 20 години от управлението на Путин. Извършени бяха претърсвания в  43 града в Русия, полицията нахлу в централата и апартаментите на опозиционни лидери и активисти, конфискува документи, компютри и дори кафемашини.
Подобна демонстрация на сила свидетелства, че властта на Путин над Русия всъщност не е толкова силна, колкото той иска да си представи. Пропагандата вече се оказа недостатъчна и той се насочи към открито насилие, първо срещу протестиращите, а след това към устройването на засади, чиято цел дори не беше да бъде вкаран някой в затвора, а хората да бъдат сплашени – да се всее страха сред обикновените граждани. Случайни минувачи можеха да бъдат арестувани и пратени в затвора за „насилие“ срещу членове на силите за сигурност - формулировка, която беше използвана преди седем години, за да бъдат оправдани след това арестите им.

Популярността на Путин започна сериозно да спада, 

тъй като руснаците усещат кризата в икономиката - стагнация, засилена от западните санкции заради започналата  войната на Путин срещу Украйна. Твърде вероятно е опитът за насилие и саморазправа с опозицията да доведе до 
по-нататъшно падане на авторитета на руския президент.

Винаги, когато Путин се сблъсква с вътрешни проблеми, той гледа навън. Това обикновено се изразява в поставянето на други проблеми пред  обществото, за да се превърне Путин в смел защитник на родината. Напоследък обаче все повече руснаци открито критикуват кръвопролитията в Сирия и безумната авантюра в  Украйна. При днешната опасна конфронтация между Саудитска Арабия и партньора на Русия - Иран, Путин ще се радва да разпали пламъците на конфликт, знаейки, че това ще повиши цената на петрола - подарък за нефтозависимата руска икономика и гаранция да остане на власт в страната.
И така, когато позициите на Путин стават все по-нестабилни, американският президент Доналд Тръмп и френският президент Еманюел Макрон, считани за лидери на свободния свят, 

му хвърлят спасителен пояс. 

Ласкателствата на Тръмп към Путин вече са добре документирани. Франция, въпреки санкциите, увеличи търговията си с Русия, а Макрон наскоро повтори думите на Тръмп, изразявайки подкрепа за завръщането на Русия в групата на водещите индустриални държави в света. Тази идея няма своето разумно обяснение, като се има предвид, че Русия беше изключена от Г-8 през 2014 г. заради въоръженото нахлуване и анексията на украинския Крим, който все още остава окупиран от Русия.

Когато Западът изпраща подобни сигнали на благосклонност, Путин веднага се възползва от тях, за да  покаже на руските елити, че все още е уважаван човек, че само той може да постигне отмяната на санкциите и че няма да се оттегли от властта.
Вместо да възпира Путин от по-нататъшни агресивни действия, независимо дали става въпрос за намеса в изборите или нахлуване в съседна страна, подобно „умиротворяване“ му подсказва, че няма причина да променя поведението си. Всъщност е 

необходим обединен фронт на свободните нации, 

който ясно да заяви, че Русия няма да излезе от изолация, докато не се откаже от репресиите в страната и престъпните авантюри извън нейните граници.
Инициирах да бъде написано отворено писмо с призив за такъв отговор към Путин и то беше подписано от изтъкнати експерти в областта на политиката, дипломацията, юрисдикцията, изкуството и правата на човека от цял свят, от хора с различни политически възгледи. Писмото призовава лидерите на западните демокрации да се откажат от международното признаване на легитимността на Путин, за която той толкова жадува, да прекъснат  икономическите връзки, които използва за да сее корупция и финансира политическите репресии извън Русия, хибридната война и убийства по целия свят.
Това, разбира се, не може да се случи за една нощ. Последното нещо, от което САЩ се нуждаят в навечерието на президентската надпревара, е да окуражава Путин и неговия предпочитан кандидат за президент. Изненадващо, по време на дебата на кандидатите на демократите миналата седмица, думата „Русия“ не беше спомената нито веднъж. Демократите, подобно на републиканците преди това, изглежда пренебрегват това, което американските разузнавателни служби считат за една от най-сериозните заплахи за националната сигурност на страната.
В понеделник стана известно, че Русия е проникнала в комуникационната система на ФБР още през 2010 г., когато тогавашният президент Барак Обама поддържаше абсурдната идея за „възстановяване“ на отношенията с Путин. 

Тръмп успя да направи ситуацията още по-лоша

Защо да се опитвате да подслушвате разговорите на президента, когато той сам ще ви се обади и ще ви каже всичко? Само си представете колко ценна информация бивш служител на КГБ би могъл да получи от него в рамките на няколкочасов личен разговор, подобен на този, който се проведе миналата година в Хелзинки.
За мен беше чест да говоря миналия четвъртък на конференция в Торонто, посветена на 80-годишнината от прословутия пакт Молотов-Рибентроп, сключен между Адолф Хитлер и Йосиф Сталин, който поставя началото на Втората световна война. Събитието беше посветено на две основни теми: да напомни на света, че Сталин е съюзник на агресора Хитлер от почти две години, и да изрази своята тревога относно проекта на Путин за изсветляване на репутацията на Сталин.
Литовският политолог Мариус Лауринавичус направи много силно изказване по време на това събитие. Той отбеляза, че в демократичните държави е непростимо гражданите да обвиняват избраните представители за начина, по който те управляват своите държави. Отговорността е на всеки един гражданин: "Един за всички, всички за един“. За разлика от народа на Русия, гражданите на свободния свят могат да държат своите политици отговорни и това те го правят отдавна.

Коментарът е публикуван в Каспаров Ру

Превод: Faktor.bg