Огнян Минчев

Слушах Каракачанов по 12+3 на Хоризонт. Тези, които не са съгласни с него и с официалната позиция по отношение ветото за Македония са изразители на мнения от чужди посолства. 

Истината е доста по-различна

 Има хора с либерално-прогресистки възгледи, които са против позицията на Каракачанов по същество, по съдържание. Те са против искането от Македония да ревизира официалната си държавна доктрина по отношение на България - особено под натиск. 
Има други - и аз съм сред тях - които считат за необходимо официално Скопие да направи ревизия на своята държавна доктрина, но считат, че този процес трябва да бъде осигурен от една пълноценна, интелигентна и стратегически промислена българска държавна политика спрямо югозападната ни съседка. Това, което имаме днес като българска държавна позиция, наследена от предишното управление (и споделяна от всички основни партии и от президента), не носи тези характеристики - на дипломатическо майсторство, на стратегическа 

визия за настояще и бъдеще,

 на балансирани приоритети за промяна на двустранните отношения в положителна за България посока при запазване и задълбочаване на близостта между България и Македония. 

Първо, имаме нужда от критична оценка на двустранния договор, който подписахме през 2017 г. Степента на конкретност, постигната в неговите текстове е сериозно препятствие пред формулирането на настоящия дневен ред от условия на София към Скопие за подкрепа на преговорите за членство в ЕС. Всяко, дори повърхностно сравнение между този договор и договора от Преспа е свидетелство за това. 

Второ, българската позиция има политическа специфика, определена от условието за ревизия на историческото наследство на т.нар. "македонски въпрос". България не може да разчита на успех в реализацията на своите претенции докато не ги операционализира ясно и на конкретен юридически/дипломатически език. Пример - в македонската национална доктрина, наследена от втората Югославия има антибългарско съдържание, което трябва да бъде дефинирано, аргументирано оспорено, а българското изискване за ревизия на антибългаризма и "езика на омразата" трябва да бъде защитено с аргументите на съвременното европейско право и нормативни правила за отношенията между страните членки. Какво означава "българска фашистка окупация"? Какво означава "българи-татари" - и целият комплекс от идентификационни инструменти на македонската доктрина на антибългарска основа? 

Трето, статутът на българските граждани в Македония и на македонските граждани с българско самосъзнание - изрично упоменаване като "народ" в македонската конституция (Устав), изрично предвиждане на българската общност в преброяване, права за вътрешно общностно и междуобщностно общуване (без репресии, викане в полицията) и т.н. Пак - конкретно, на ясен нормативен език с институционални претенции.

Четвърто, формулиране и изразяване на ясна граница между ангажиментите и отговорностите на македонската държава към двустранните отношения в сферата на историята и идентичността, и правото на различно мнение на недържавните - независимите от държавата източници на мнения, които в една демократична страна не могат да бъдат контролирани.

 Пето, обвързване на дневния ред на историческата дискусия и проблемите на идентичността с останалия пакет на двустранните отношения - в образование, медии, икономика, инвестиции, инфраструктура и т.н. 

Ако си бил достатъчно неподготвен и некомпетентен в продължение на десетилетия да направиш разликата между национален интерес, претенции и условия в двустранните отношения, и конкретни инструменти за разполагане на тези интереси и условия в една стратегия за дългосрочно политическо преобразование на статуквото - тогава поне не обвинявай другите, че са "предатели". Защото да не бъдеш достатъчно кадърен и компетентен не винаги означава да бъдеш патриот.