Роман Гончаренко, Дойче веле

В доклада на  Мюнхенската конференция по сигурността рязко е променен тонът по отношение на Русия и Китай. Има още една промяна – през тази година не е проведено социологическо проучване в Русия, а вместо това е проведено в Украйна, включително за ядрените заплахи, отправени от Москва.

Как войната на Русия в Украйна промени света за година?

 Какво следва? Няколко дни преди откриването на Мюнхенската конференция по сигурността организаторите на водещия западен форум в тази сфера публикуваха нов доклад. Неговото заглавие е „Re:vision“ – игрословица, изразяваща едновременно и "ревизионизма" на Русия и Китай, и "преразглеждането", новото разбиране на Запада за себе си и за света.

Войната в Украйна и глобалните последици от нея  очаквано са централна тема във встъпителната част на доклада, който е подготвен под ръководството на новия председател на Мюнхенската конференция Кристоф Хойсген - бивш съветник на канцлера Ангела Меркел и бивш посланик на Германия в ООН.

"Китайско-руският ревизионизъм"

Първото, което прави впечатление, е по-острият тон по отношение на Русия и Китай. Двете страни са споменати в доклада над 400 пъти, но по-често Китай. "Войната на Путин би била по-малко вероятна, ако неговата концепция не беше подкрепена от по-могъщ ревизионист, който споделя основното недоволство на руския лидер по отношение на либералния модел, по който е изграден световният ред и желанието му да има сфера на влияние – става дума за китайския лидер Си Дзинпин", пишат авторите на документа.
Те отбелязват, че Москва и Пекин и по-рано са си сътрудничили в опитите да променят "елементи на международното устройство", формирано след Втората световна война, но никога досега тези опити не са били "така фундаментални и дръзки", както сегашните действия на Русия. Същевременно в доклада се посочва, че "китайско-руският ревизионизъм се сблъсква със съпротива", а сътрудничеството между Москва и Пекин "не е безгранично".

В равносметката от първата година на войната съставителите на доклада на Мюнхенската конференция по сигурността отбелязват, че много страни от Африка, Азия и Латинска Америка отказаха да отправят критики към Русия и да я изолират икономически и дипломатически. Разочарованието на Запада се отнася на първо място за големите играчи – Бразилия, ЮАР и Индия. Авторите на анализа обясняват това и с погрешните преценки на Запада наред с другите фактори.
Те са обнадеждени от това, че недоволството от Запада в страните от Глобалния юг не означава, че те биха искали по-голямо влияние на Китай и Русия върху бъдещия световен ред. Отговорите на респондентите при социологическите проучвания в ЮАР, Бразилия и Индия показват, че те биха искали „да играят голяма роля" при "изработването на международните правила".

Като реакция на Запада срещу опитите на Русия и Китай да променят световния ред в полза на авторитарните системи в доклада се предлагат три компонента: осъзнаване на дълбочината на проблема, подкрепа от световната общност от съмишленици и "създаване на по-широка коалиция" със страни отвъд пределите на "либерално-демократичното ядро".

Допитване: Украйна не смята да отстъпва пред Русия

На самата Украйна в доклада е посветен малък подраздел с данни от социологически допитвания, проведени през ноември 2022 г. Мюнхенската конференция за първи път включи Украйна в списъка с държави, чиито граждани участват  в анкетите, въз основа на които се изчислява разработеният наскоро Мюнхенски индекс на сигурността (Munich Security Index) – той вече е ежегоден. Русия по-рано беше в списъка с тези страни, но сега организаторите решиха де не провеждат допитвания там, като се аргументираха с войната и "засилващите се репресии".
Социологическите проучвания в Украйна показаха, че страната не смята да се предава при никакви обстоятелства, дори ако Русия употреби ядрено оръжие, за което от Москва периодично отправят намеци. 
95% от участвалите в допитването украинци заявяват, че ако ракетните удари срещу украинските градове продължат, те няма да спрат да воюват.  
89% от анкетираните дават същия отговор при хипотезата за употреба на тактическо ядрено оръжие от Русия на бойното поле или срещу украински град. Ако атомна бомба бъде взривена над Черно море - до 91% посочват, че ще продължат отпора срещу окупатора. В един от разделите на доклада се казва, че за първи път след края на Студената война използването на ядрено оръжие в Европа е станало 

"правдоподобен сценарий"

Не по-малко еднозначна е картината при въпроса за прекратяване на огъня. Огромното мнозинство от анкетираните украинци – 93% – смятат, че приемливо условие за това е пълното изтегляне на руските войски, включително от Крим. С вариант, при който Крим е поставен в скоби, са съгласни едва 10%, а 80% не са съгласни. За прекратяване на огъня при изтегляне на руските войски до "демаркационната линия" (терминът е от доклада – б.р.) от 24 февруари 2022 г. се обявяват 7%, а 85% са против.  Накрая, вариантът с прекратяване на огъня при сегашните граници намира подкрепа при 1% процент от анкетираните, а 97% са против него.

Очакванията в Украйна за следвоенното устройство са свързани със Запада. 83% от запитаните смятат, че никога няма да са в безопасност докато Путин е на власт в Русия. 75% казват, че без западни гаранции не очакват сигурност. Приблизително толкова – 71% – посочват като условие за сигурността доставките на западно оръжие. 65% от участниците в допитването виждат членството в НАТО като гаранция за сигурността.

В Германия рязко се е влошило отношението към Русия

В западните страни отношението към Украйна като съюзник се е променило радикално в положителна посока, за което свидетелства споменатият Мюнхенски индекс на сигурността. В списъка с рисковете Русия заема горните позиции, като в Германия показателят (78 пункта от 100) е почти толкова висок, колкото в Украйна (81). Иначе казано, опасенията на германците по отношение на Русия са почти същите, както тези на украинците.

От всички страни, където са правени социологически проучвания сред населението, в Германия, година след предишното изследване от 2021 г., отношението към Русия се е променило най-радикално. Сред германците възприемането на Русия като риск за сигурността е нараснало с 25 пункта. За сравнение: във Великобритания нарастването е 22 пункта, в САЩ – 12 пункта.
Оценката на риска от "употреба на ядрено оръжие от агресора" в Германия е с един пункт по-висока, отколкото в Украйна (65 и съответно 64 пункта). В страните от БРИКС картината е различна. В Бразилия, Китай и Индия най-малко възприемат Русия като риск, а в ЮАР показателят е 57 пункта.

Китай е на път да стане ядрена супердържава

Докладът завършва с раздели, посветени на енергетиката и ядрените технологии. По отношение на енергийния пазар авторите на документа констатират, че използването на енергоносителите като оръжие от страна на Москва е довело до скъсване на връзките между Европа и Русия. Те прогнозират, че търговските потоци ще се променят и повече ще следват геополитиката, а по-малко законите на пазара. Същевременно преходът към зелена енергетика е свързан с нарастване на зависимостта от доставки на компоненти от Китай.
Значимостта на Пекин расте и с нарастването на ядрения му арсенал. Авторите на  доклада прогнозират, че скоро Китай може да стане третата ядрена супердържава наред със САЩ и Русия. На този фон те смятат, че режимът за контрол върху ядрените оръжия трябва да включва и Китай, но Пекин е против да спазва ограничения в тази сфера.

Превод: Faktor.bg