Хари Харалампиев

Злоба на деня стана боксовият мач между Кубрат Пулев и Джошуа. Българинът искаше да отнеме световната титла на британеца. За това подчини живота си на своя стремеж.
Не успя.
Тепърва специалистите, а и самият Кубрат, ще анализират боксовата среща, ще търсят причините, прекършили устрема на нашия боксьор в преследване на заветната цел.
Покрай искрените отзиви за стореното от Кубрат на ринга, 

не закъсняха и недобронамерени подмятания

 По този повод ще кажа: Не бързайте с критиките и негативните оценки. Кубрат направи нещо, което няма аналог в българския бокс.
И в дни като днешните, които преживяваме, Кубрат показа, че спортът е част от битността на всички нас.
Чрез хора като него е нашето колективно участие във времето. И ще бъде непростимо социалната памет на обществото да отрече мъжеството и стоицизма на Пулев на боксовия ринг.
В късната декемврийска съботна вечер той понесе удари, крошета, ъперкъти, беше повалян на пода, но нито за миг не трепна, не се уплаши, би се като истински мъж и

 доказа, че боксът е спорт за смелите

На ринга излезе след коварното убождане от КОВИД 19. И затова няма да прозвучи пресилено, че спорта и спортистите народът ни съхранява в себе си.
Подценяването на стореното от Кубрат води до нихилизъм и нравствено обезценяване на българската нация.
Едно стародавно правило гласи: „Не може да има живот там, където няма корени”.
Българският бокс е с дълбоки и трайни корени и за това ще го има. Ще го има, защото спортисти като Кубрат Пулев умеят да мислят, да чувстват и да се борят. За това нека не бъдем песимисти.
В съдбовни моменти римляните са припомняли израза „СУРСУМ КОРДА”, което значи „ГОРЕ СЪРЦЕТО”.
Горе сърцето, Кубрат. Забрави загубата. Ти носиш България в себе си. ТИ си характер с велико сърце.