Димитър Попов

Вече втори ден е подложено на дискусия това творение на гражданската мисъл на Славчо – проект за правителство на ИТН. Появи се неочаквано, така че да се тества отношението на масовия зрител и избирател към приемането на този незабравим управленски екип. За да улесним теста и да подпомогнем наблюдателното българско гражданство, ще припомним някои неща около предложените премиер и министри.
Николай Василев има дълга политическа биография, в която има няколко заслужаващи за отбелязване момента. Първият е, че е избран от НДСВ за министър по линия на приватизацията, която за царя и неговите ментори беше основен приоритет. По онова време Василев продаде БТК за 240 милиона, като 3 години по-късно новият собственик, без да е вложил нищо в компанията, я продаде за 6 пъти по-висока сума. Той участва в превъртането на държавния дълг, от което по изчисления на бившия премиер Орешарски България загуби около 700 милиона долара. По онова време бяха приватизирани и енергийните дружества, както и други големи държавни предприятия, с активното съдействие и планировка от Николай Василев. След напускането на държавната администрация през 2009 година, Николай Василев участва в дружеството Експат капитал, където е основен съдружник с известния Атанас Тилев, довереник, а после и враг на Виденов, участник в разграбването и фалирането на банките през 1996-97 година. Голям приятел на Тилев е още по известния генерал Бриго Аспарухов, който не случайно причисляват към Сарая. Именно Тилев и Аспарухов са спрягани за 

вдъхновителите и реалните създатели на партията на царя НДСВ

 Финансовият гръб зад техните усилия бяха Васил Божков, Илия Павлов и други знакови хора от мутренските времена.
Николай Радулов има биография на близък до руския мафиот Майкъл Чорни човек. Бил е секретар на МВР по времето на Богомил Бонев. По-късно се включва в кръга кадри около НДСВ и е кандидат за депутат веднъж от НДСВ, веднъж на Бареков, после и на Слави Трифонов. Близък е до онези генерали, които се навъртат около Библиотекарския институт и Сарая.
Двама от министрите – на земеделието- Пламен Абровски, и на правосъдието – Петър Илиев, са тясно обвързани с БСП. Илиев е бивш зам. министър на вътрешните работи при Орешарски, а другият е заместник на депутата от БСП Явор Гечев в Националния съюз на земеделските кооперации. 
Лилия Иванова, предложена за министър на социалната политика, е бивш зам. министър в Министерството на икономиката на правителството „Борисов 3“. Това министерство тогава се смяташе за територия на Делян Пеевски и миналата година, след началото на протестите, Иванова и министъра Караниколов бяха освободени заедно с атаките срещу Пеевски.
Министерството на туризма ще е в ръцете на Ивайло Кожухаров, който идва от фирмата „Тракийски хотелиери”, където е съдружник и съуправител с Димитър Цоцорков. Последният е акционер и управител на  „Асарел Медет” АД – най-голямата минна компания на Балканите, приватизирана по времето на Иван Костов. Нейния мажоритарен собственик е офшорна фирма, свързана с украинския милиардер Константин Жеваго и руския милиардер Владимир Йорих – собственик на империята за въглища и стомана „Мечел”.
Министър на енергетиката трябва да стане Красимир Ненов, който идва от управлението на американската централа ТЕЦ Марица –Изток 3”, но е работил и в руската „Енел”.
Министър на образованието трябва да стане Наталия Митева, която активно е работила с фондация „Америка за България”, където голяма тежест има кръгът „Капитал”.
Министър на регионалното развитие трябва да бъде Михаела Лашова - управленски кадър в голяма компания за недвижими имоти, чийто собственик е известния Христо Илиев, собственик на веригата AG Capital и на веригата за недвижими имоти „Адрес”.
Прави впечатление, че повечето бъдещи министри задължително са завършили университети в САЩ, не в Европа. Прави впечатление също, че ключовите хора в този екип – Николай Василев и Николай Радулов, са свързани със Сарая и генералите зад този кръг. 
Очевидно е, че за тези министри Слави Трифонов е бил уведомен в информационен порядък от онова, което протестиращите така мило наричаха 

„задкулисието”
 
Склонен съм да смятам, че Слави се потеше от притеснение, докато представяше своите министри, защото половината поне от списъка и той не ги познаваше горкия. 
Що се отнася до неговите собствени намерения аз мисля, че той не е искал да предлага кабинет изобщо. Направил го е след силен натиск,  за да не се ходи на трети избори, които ще са вредни за държавата. Откъде е дошъл натиска ли? От две места, за които може да се сетите, ако погледнете пак биографиите на предложените министри. Едното място е институт, а другото май е посолство…
Иначе, ако остане на самия Славчо да решава, той предпочита избори до дупка. Работата е там, че не смее да се изпокара с тези, които са му написали аутокюто. Затова прие да изчете техните предложения и единствената волност, която си позволи, беше да ги изчете по свой саботьорски начин. Избра такъв момент и такъв тон, че да саботира изцяло гласуването им в парламента – без да води предварителни преговори, без да потърси някакво мнозинство, без дори да уведоми ДБ и БСП, че взема и техни кадри за министри.
И въпреки неговия саботаж, въпреки заявките на повечето партии, че няма да го подкрепят, кабинета пак може да мине и да се превърне в редовно правителство. Патовата ситуация ще я решат две от старите партии на статуквото. При това ще го направят доста елегантно и без участието на самия Трифонов. 

Ето ви примерен сценарий – той внася кабинета за гласуване в парламента. Обаче…в залата няма 240 депутати, отсъстват хората от ГЕРБ. Без тях кворума става 176 човека. ИТН има 64 депутати, ДПС има 29. Като се стигне до гласуването, техните депутати ще вдигнат ръка заедно и за ужас на Славчо, кабинета ще бъде избран. 93 гласа са достатъчно. После ГЕРБ ще каже че няма нищо общо с тези министри, а БСП, ДБ и ИСМВ ще се обявят за опозиция и ще гласуват против новия премиер. Със своите 83 гласа обаче те са безпомощна опозиция. Що се отнася до ДПС, те няма на кого да дават сметка как са гласували – пък и ще кажат, че така връщат държавността, което си е вярно донякъде. 
Всички ще са доволни от такъв вариант - и 

олигархията отново ще си има правителство,

 и българския избирател ще бъде щастлив, че неговия гологлав кумир най-после е на власт и ще гони задкулисните олигарси, и ГЕРБ че няма да търпят служебното правителство на Радев, дори и БСП, че кабинетът е самоубийство за партията на Слави.
Ще има и недоволни, естествено. Например ДБ, които хем ще имат свое правителство, хем няма да го имат. Ама за това няма на кого да се сърдят, защото като не знаеш къде отиваш, винаги стигаш на грешното място. Искаха да свалят ГЕРБ и пет пари не даваха какво ще стане после, а то стана обичайното,

 олигархията си направи нова партия и пак взе властта
 
Работата сега е там, че сме в капан всички. Другите варианти за развитие на ситуацията са още по екзотични, като например трети предсрочни избори и осъществяване на най-мрачния сценарий за перманентна политическа криза години напред. 
Сомтаймс люн, сомтайм вин - както казваше полиглотът Стоичков, който не знам защо не е поканен в това правителство от полиглоти…