Калин Манолов

Колкото по-ясно става, че ще има избори наесен, толкова по-очевидна е нуждата от общо явяване на ПП и ДБ на тях. От 2009 г. разочарованите от десните партии устойчиво се разпределят приблизително в следното съотношение – половината престават да гласуват, около една четвърт са твърдо зад ГЕРБ, а останалите 25 на сто подкрепят някоя друга формация, в това число партии като „Атака“ и „Възраждане”. Миналата есен Продължаваме промяната промени това съотношение за сметка на псевдонационалистите, но с ковид-кризата и Македония те отново набраха скорост. Няма никаква гаранция, че този октомври те ще повторят успеха си от миналия ноември. Подобни щастливи стечения на обстоятелствата рядко се повтарят.
Затова вариантът за общо явяване на изборите тази есен на ПП и ДБ не само трябва да бъде обсъждан. Трябва максимално бързо да бъде приет и да бъде потърсена подкрепата за него на гласувалите и за двете партии. Впрочем ПП ВСЕ ОЩЕ не е регистрира като партия! След учредителното събрание през април, ПП още няма подадени документи за регистрация в съда. Срокът изтича след две седмици, трябва и поне месец, докато излезе самата регистрация. Може да се окаже, че 

Кирил Петков и Асен Василев отново ще се нуждаят от „ракета-носител“,

 за да участват в изборите!
Но дори това да не се случи, предизборната коалиция с ДБ е задължителна. Преговорите за нея трябва да започнат с взаимно преглъщане на егото. Ако щете – със смирението, за което заговори дори нарцис като Борисов! Смирението е добродетел, не подчинение. Победа, не поражение. Това, че сте смирени, не означава че сте унижени. Гордостта е смъртен грях. Двойна коалиция обаче няма да е достатъчна за спечелване на изборите. Задължително е двете партии да се огледат и около себе си и да се „отворят“ и към организации и личности, които не са техни формални членове.
Има световни практики в това отношение. Добър начин да се случи такова отваряне е чрез някакъв вид дългосрочно споразумение, което гарантира непрекъснато взаимодействие между политическите субекти и гражданските структури. Последните трябва да са активен участник във формиране на политики, определяне на конкретните проблеми, генериране на идеи и експертната работа за създаване на ефективни решения. Партиите като политически субекти да поемат ангажимента да изразяват интересите на гражданите и гражданските сдружения, а те от своя страна се включат със своя експертен потенциал във формирането на политики. Този съюз може да бъде скрепен 

чрез вътрешнокоалиционни националнопредставителни избори

 на лидер, ръководство и програма на коалицията ПРЕДИ тя да се яви на избори през тази есен. ДБ има изпробвана в практиката електронна платформа за „праймъриз“. И няма значение, че избирателната ни система е пропорционална, а предсрочните избори ще са за парламент, а не за президент. 
Разривът между политиката и реалния живот е толкова голяма, че хората вече не правят връзка между политиката и ежедневието. Поради това не „привиждат” „нормални”, талантливи и достойни хора в ролята на политици. Ето един начин за селектирането им!
В противен случай една не особено многобройна, но изключително важна от гледна точка на позициите си в обществото негова част, пак ще бъде лишена от политическо представителство – частта на умните, инициативни и предприемчиви българи, които така плашат ретроградното статукво. Това няма да е драма за тях – те се оправят сами, но би могло да се превърне в изборен провал за една демократична коалиция, която ги пренебрегне. Може пък след изборите тези индивидуалисти с предприемчив дух да станат ядро на „партия от нов тип“ – отворена, диалогична, не толкова централизирана, която уважава личността и ѝ помага да се развива. И най-вече: оглавявана от ТАКИВА личности. Това прилича повече на политически клуб – с алтернативни форми на организационен живот, със защита на професионални или съсловни интереси, с конкретни политики. И ПП, и ДБ са такива по дух.
Така би била решена дилемата на дясното от разпада на СДС насам: 

„реорганизиране на наличните политически субекти или старт на чисто”

 Преди 5 години „Демократична България“ избра първия път, но това не тушира вътрешните напрежения между отделните съставни части на коалицията и не притъпи лидерските амбиции. Не изключвам възможността една предизборна коалиция като описаната по-горе след изборите да прерасне в така мечтаната „голяма дясна партия“, която да управлява България. И двата пътя, които по принцип са успоредни, а не се пресичат!- да се слеят.
Преди това обаче трябва да бъдет спечелени следващите избори. Опитах се кажа как.