Проф. Николай Слатински*

Едно от най-важните неща, които пандемията ни показа със страшна сила е проблемът с политическото лидерство.
Кризата на лидерството е всеобща и повсеместна.
От една страна, слабостта на лидерите пред лицето на пандемията се оказа независима от политическата система на тяхната държава – демократична, квазидемократична, авторитарна, тоталитарна.
От друга страна, в реакциите на лидерите оказаха силно изкривяващи мотиви присъщите на политическите системи в държавите им слабости.

Слабото лидерство

 развързва ръцете, дава ход на слабостите в обществата.
Силното лидерство, от което се нуждаем, мобилизира, дава шанс на силните страни на обществата.
Лидерите с демократична ориентация на държавите абсолютизираха демократичните ценности:
- свободата;
- индивидуалните права;
- ненамесата в личния живот;
- отговорността на всеки за своята жизнена стратегия.

Лидерите с недемократична ориентация

на държавите абсолютизираха:
- своето право да решават каквото на тях им се струва нужно;
- второстепенността на отделния човек в сравнение с държавните интереси;
- възприемането на обикновените хора като неориентирана и неспособна да влияе на политиката тълпа, сива маса;
- разглеждането на държавите им като обсадени крепости, обект на заговори, конспирации, експанзионистични посегателства и подмолни форми на - - проникване и промяна на политическата система.
Резултатът е един и същ – провал. 

Провал в САЩ и Великобритания. Провал в Русия и Беларус

Независимо дали си Тръмп или Джонсън, Путин или Лукашенко.
В Русия всеки ден съобщават за заразен министър.
Във Великобритания бодро рапортуват за спадане на жертвите на пандемията и победа над вируса – „само“ 6000 новозаразени и „едва“ 600 починали за денонощие.

Спад! Преведено на български (по-скоро преизчислено за България) – това означава 630 новозаразени и 63 починали на денонощие. Спад? Ресто, не струва… Спад и вземане на връх над пандемията е когато във Великобритания числата станат като преведени на български – 630 новозаразени, 63 починали за денонощие. Поне и не повече.
Лидерство, лидерство, лидерство, лидерство!
А с една дума – държавничество.
Лидерът е държавник. Лидер се става не със заемането на даден пост – демократично или недемократично. Лидер се става с делата, с визията, със стратегията, с първичните инстинкти на верните реакции, точните действия и правилните отговори на предизвикателствата.

Кризата в лидерството в глобален план преминава в катастрофа

От това губи най-много демокрацията.
Само при силно лидерство демокрацията може да докаже своите предимства.
Защото силното лидерство мобилизира, дава шанс на силните присъщности и свойства на обществата, а няма по-силни присъщности и свойства от демократичните, по-успешни общества от демократичните.
Слабото лидерство развързва ръцете, дава ход на слабостите в обществата. И тогава в тези общества се поражда желанието за силна ръка, която изпразва от същност, смисъл и съдържание и малките остатъци от демократичност.

*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора.