Посланик Макаров да организира фотоизложба, документираща безчинствата на окупаторите и техните слуги – убийства, изнасилвания, грабежи, хвърляне на живи хора от скала,  заравяне на трупове в прясно изкопани ями, издевателства над жени и побои в милицията, хранене на свине с човешко месо и други актове на „освобождение”

Александър Йорданов, депутат в Европейския парламент, специално за Faktor.bg

Днес се навършват 80 години от началото на Втората световна война, отнела живота на десетки милиони хора и превърнала се в най-голямото престъпление срещу човечеството в световната история. Германия и Съветският съюз са държавите агресори, чиито ръководства носят неизтриваема от времето вина за това престъпление. Техни лидери в този период са Адолф Хитлер и Йосиф Сталин. Управляващите партии са роднински – Националсоциалистическата работническа партия в Германия и  Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) в СССР. 
На 23 август 1939 г.  нацистка Германия и комунистическият Съветски съюз сключват договор помежду си, придружен от тайни протоколи, визиращи разпределението на територии в Европа след евентуална война, която те като съюзници ще започнат срещу нея.  Договорът, известен като Пакт „Молотов–Рибентроп”, е документът, който след това и до днес 

изобличава престъпната същност на нацисти и комунисти

 И в случая не става дума само за ръководните дейци на двете престъпни партии, а за всички техни членове. Защото който членува в престъпна организация, сам е престъпник. Тези партийни членове са подкрепяли безрезервно политиката на своите политически водачи и разделят заедно с тях вината за техните многобройни престъпления. 

Конкретно в България Българската комунистическа партия подкрепя пакта между Хитлер и Сталин, като аргументите за това излага един от идеолозите на тази партия и бъдещ академик –  Тодор Павлов, в специално написана по този повод брошура озаглавена „Против объркване на понятията” и отпечатана на 17 септември 1939 г. В нея и днес четем: 
„И народите в СССР, и германският посрещнаха сключването на пакта с особена радост и в цяла Германия неведнъж вече се носи викът: „Хайл, Хитлер! Хайл, Сталин!... Дружбата между народите на Германия и СССР, закрепена с кръв, има всички основания да бъде продължителна и здрава“. 

  Комунистите и това е характерно за тях и до днес, много обичат да говорят от името на „народа”. И

 да убиват „в името на народа”

 Затова ѝ техният престъпен възторг от германското нападение на 1 септември 1939 г. и последвалото го след 17 дни съветско нападение срещу Полша, е представено като радостно събитие за народите и специално е подчертана здравата дружба между нацисти и комунисти. „С каквито се събереш, такъв ставаш”, гласи известната нашенска народна мъдрост. Българските комунисти винаги са били „събрани” със съветските комунисти и това обяснява до голяма степен престъпния характер и на тяхната партия. Дейността на Комунистическата партия на Съветския съюз бе прекратена на 6 ноември 1991 г., а организационната ѝ структура разпусната. У нас БКП побърза да смени името си през пролетта на 1990 г. , за да прикрие същността си на престъпна организация. Въпреки това със закон от 5 май 2000 г. тя е обявена за такава, а времето на нейното управление е определено в същия закон като „престъпен режим”.  А срещу закон, добър или лош, както казва друга българска мъдрост, „ не се рита”. 

  На 1 септември 1939 г. в 04.40 ч. германската армия напада Полша. Бомбардиран е град Велун, а 8 минути по-късно германски крайцер обстрелва покрайнините на Гданск. Според полският президент Анджей Дуда Втората световна война започва с военно престъпление, защото най-напред е нападнат мирен град, в който няма военни обекти, няма в него и войска. Първата бомба е хвърлена върху болница, върху покрива на която е имало червен кръст. При първата германска атака загиват 1200 мирни граждани и 75%  от сградите в град Велун са разрушени. Така германското начало на войната цели да демонстрира, че това ще бъде   кървава и безпощадна война,  че човешкият живот в нея ще бъде без стойност. Впрочем, същото демонстрират и съветските другари на нацистите, когато през април на 1940 г. край Смоленск в Катинската гора избиват 22 000 полски военнопленници – най-голямото в световната история престъпление от този характер. 

Тази сутрин във Велун, точно в 04.40 минути, германският президент Франк-Валтер Щайнмайер помоли на полски език събраните на възпоменателна церемония поляци за 

Прошка

 Точните му думи бяха: 

„Прекланям глава пред жертвите на нападението срещу Велун. Прекланям глава пред полските жертви на германската тирания и моля за прошка”. 

   В словото си полският президент Анджей Дуда специално подчерта: 
„Кой е могъл да очаква, че тази страшна война ще започне с варварски акт, с атака срещу обикновените хора”. 

Днес във Варшава на възпоменателната церемония ще присъстват 40 чуждестранни делегации, включително канцлерът на Германия Ангела Меркел и американският вицепрезидент Майк Пенс. Сред присъстващите на церемонията ще бъде и българският президент. Но точно това присъствие на Румен Радев на церемонията във Варшава, акт който напълно подкрепям, ми дава повод за пореден път да поставя, вече и като депутат в Европейския парламент, въпроса 

за вината на Съветския съюз – съюзникът на Германия в началото на Втората световна война,

 пред българския народ. 
Както е добре известно на 5 септември 1944 г. Съветският съюз обявява война на Царство България, с което до този момент поддържа нормални дипломатически отношения. На 8 септември съветската армия нахлува вероломно в родината ни. На следващия ден е осъществен държавен преврат, след който започва масов терор и политика на геноцид над българския народ. Само в първите дни след 9 септември 1944 г. са избити десетократно повече българи от броя на загиналите при първото германско нападение над Велун. Общият брой на избитите българи, включително разстреляните без съд и присъда, само в първите няколко месеци на комунистически терор са 30 000. И това, според признанието на историците, е бил елитът на българската нация – политици и държавници, генерали и офицери, културни дейци и учени, общински служители, предприемачи и земеделски стопани, свещеници. Избивани са наследници на известни възрожденски фамилии, репресирани са наследници на герои от войните за национално обединение, разстреляни са писатели и видни учени. Пред кланетата, които организират под крилото на съветската армия българските комунисти, 

бледнее Баташкото клане

 Когато през 1945 г. в Европа започва ликвидирането на нацистките концлагери, в България комунистите започват тяхното изграждане. И през тях преминават десетки хиляди българи. И хиляди не се завръщат у дома. Именно за тези си и за много други престъпления, като например организирането на т.нар. „Народен съд”, опита да се ликвидира независимостта на държавата ни като я „подарят” за република на Съветския съюз, налагането с терор на тоталитарен режим по съветски образец и изключително вредната за държавата ни социалистическа икономическа система – също съветска „инвестиция” за унищожаване на нормалната ни държава, Българската комунистическа партия е характеризирана в българското законодателство като 

престъпна организация

  И за още нещо –тоталното ограничаване и ликвидиране на правата и свободите, които българите са имали преди налагането на комунистическия режим. 

В основата на тази престъпна антибългарска дейност на БКП е „вечната и нерушима дружба” със Съветския съюз. След 8 септември 1944 г. България практически е окупирана държава и затова последователно съветски граждани са нейни премиери – Георги Димитров, Васил Коларов,  Вълко Червенков, а в края на комунистическия период – Гриша Филипов и Андрей Луканов. Но най-съветският гражданин бе Тодор Живков – най-дълго управлявалият „народната република”. Формално той нямаше съветско гражданство, но антибългаризмът му и националното предателство с инициативата „България – 16 република на СССР”, го поставят на първо място в тази съветска редица от управници на България. Като някои изследователи тук добавят и премиерът Сергей Станишев, който е гражданин на Съветския съюз по рождение и придобива българско гражданство едва когато става на 20 години, като се отказва от руското, което е придобил след разпадането на СССР. Но тъй като децата не избират своето рожденно място, случаят Станишев е по-различен от този на неговите предшественици премиери на България със съветско гражданство. А и е факт, че България стана член на Европейския съюз, когато премиер на страната бе именно Сергей Станишев. 

Когато Съветският съюз окупира Царство България и съветската комунистическа партия  монтира за наши управници свои кадри, 

започва големият грабеж

  Изнесен е златният държавен резерв и още по-златният за паметта на държавата ни държавен архив. Защото злато се намира, възстановява се златен резерв, но загубата на паметта е убийствена, както за човека, така и за държавата. Затова и отдавна е време България, чрез своя президент, парламент и правителство да настоява пред Руската федерация – правоприемник на Съветския съюз, чрез своя президент Владимир Путин да поднесе извинения на българския народ за осъществената агресия на 8 септември 1944 г. , за наложената окупация и тоталитарен режим. Нашата държава трябва да настоява категорично и с авторитета си на европейска държава, да ѝ бъде върнат държавния архив, незаконно отнет от съветските окупатори. И всякакви малоумни приказки за „съветски освободители” тук са неуместни, тъй като „освободители” не грабят злато и не крадат архиви. Вършат това само окупатори. 
Просто Владимир Путин трябва да постъпи на 8 септември така, както днес, на 1 септември, е постъпил във Велун германският президент Франк-Валтер Щайнмайер. Още повече, че вината за началото на Втората световна война на Германия и СССР е абсолютно доказана. В случая става дума 

Русия, като наследник на СССР, да признае съветската вина за окупацията на България

 И когато тя стори това, а ще дойде ден, в който ще го стори, развитието на двустранните ни отношения ще бъде не само равнопоставено, но и морално оправдано. Ще е преминало през покаяние и прошка. 

  И в заключение не мога да не изразя възмущението си от подготвяната от руското посолство на 9 септември антибългарска провокация чрез откриване на документална фотоизложба „Освобождение Болгарии”. Руската страна, която пледира за приятелски отношения с България, продължава да нарича най-нагло осъществената от съветската армия окупация на отечеството ни „освобождение”. Това е недопустимо, политически и морално осъдително. По-подходяща за случая би била фотоизложба документираща безчинствата на окупаторите и техните слуги – убийства, изнасилвания, грабежи, хвърляне на живи хора от скала,  заравяне на трупове в прясно изкопани ями, издевателства над жени и побои в милицията, хранене на свине с човешко месо в концлагера „Белене” и други актове на „освобождение”, осъществявани от съветски войници и български комунисти след 9-ти септември 1944 г. За тези престъпления на съветската армия у нас признава лично в писмо до Йосиф Сталин комунистическият лидер Георги Димитров. Но не вярвам съветските „другари” и българските комунисти да са фотографирали своите престъпления. И все пак, материал за изложба „Съветската окупация на България” има предостатъчно. Той се съдържа не само в архивите, но и в „героичните” мемоари на самите престъпници, които те с охота пишеха и издаваха в своето издателство „Партиздат” по време на т.нар. социализъм. 

Разчитам, че българските граждани, мислещите българи, ще изразят по подходящ начин своя протест срещу поредната провокация на руското посолство у нас. Разчитам и на реакция на отговорните държавни институции. Ако наистина сами се уважаваме като държава. Ако ли не,  ще намеря начин да кажа в Европейския парламент това,  което тук написах. Възможно е там да срещна разбиране.