С такава икономика, такъв народ и такъв елит Русия никога няма да може да се припознае в  образа, който сама си е нарисувала

Алфред Кох*

Измина една година и двадесет дни от началото на войната. Нищо ново не се е случвало на фронта през последните 24 часа. Нищо. Нищо. Освен факта, че руските окупатори дойдоха на чужда земя и сега са се вкопчили в нещо, което не им принадлежи. И дори искат още нещо да завладеят.

Няма престъпление, което все още да не са извършили. Похарчили са огромни пари, взети назаем, погребали са стотици хиляди свои и чужди. Унищожили са  бъдещето на страната си и репутацията на народа си. И какво са получили в замяна? Нищо. Нищо. Нищо освен 

омразата и презрението на човечеството

Тези смехотворни териториални придобивки, с които утешават жителите на окупираните градове - не могат да впечатлят дори клинично освидетелстван идиот. Пълно е с руини, купища разбити машини и безкрайни минирани  полета, за които ще трябват десетилетия, за да бъдат прочистени. 

Но тези окупирани територии не биха могли да бъдат представени дори като активи. Те трябва да бъдат защитавани с цената на огромни загуби, защото никой в света не признава правата им над тази земя и на тях ясно им е казано, че войната ще продължи, докато не си тръгнат оттук.

Сега на всички е ясно, че 

предстоят десетилетия изолация и презрение

 Че е погубен животът на цяло поколение руснаци и сега той ще се превърне в мрачно оцеляване и безпомощност и зависимост от цялото човечество. Че ще им се наложи да заплатят за своята арогантност и дивашко самочувствие, на което са се наслаждавали през всичките предходни години.

Вече не мислят за никаква победа. Те трескаво търсят възможности за поддържане на съществуващото статукво. Трябва да се примирят с това, че вече са никои. Психиката им едва ли ще понесе поражението. Но ще трябва да изпият горчивата чаша на поражението до дъно. И ще трябва да си направят изводи от това в какво са сбъркали и къде са се озовали.

Русия, Русия.... Какво си направила със себе си...

 О, Боже мой... Как ще понесете, бивши мои съграждани, тежестта на всички свои престъпления, когато мащабът на извършениете от вас злини най-накрая ви застигне...

Вие прецакахте всичко. Вашият живот, живота на вашите деца. Уважението на останалия свят, вашето собствено бъдеще. Цялото богатство, което Господ ви е дал, вие го похарчихте за убийства и унищожение. И нищо  не направихте, за да подобрите живота си. Да го направите по-добър, осмислен, интересен. Но не. Всичко беше посветено на идеята за отмъщение и експанзия.

В желанието си да се откажете от натрапчивата опека на Запада с неговите безкрайни претенции за човешките права, вие решихте, че свободното плуване е възможно. Но тъжната истина е, че след като се оттласнахте от Запада, вие се отзовахте в лапите на Китай. И тепърва трябва да научите какво е: да бъдете негови пленници.

Русия е твърде малка, за да играе независима роля. Тя не може да бъде централна сила. И това тъжно откритие предстои руснаците тепърва да направят.

Четиридесет и пет години, през които живях в Русия, със сигурност до голяма степен ме оформи като личност. През тези години е имало много добри неща. Вероятно дори повече от лошите. И в знак на благодарност за това, бих искал да ви кажа руснаци, че все още ви обичам. И ми е жал за вас. И ви моля: слушайте мен, не Путин. За Бога, чуйте какво имам да ви кажа.

Русия е малка, средно развита страна с лоша инфраструктура и архаична икономика. Хората в Русия като цяло са зле образовани и с малки  изключения слабо квалифицирани.

Подвластен (с малки прекъсвания) на чудовищното потисничество на властта повече от сто години, руският народ е формирал уникален манталитет, воден от две поговорки: „Москва не вярва на сълзи“ и „Умри днес ти, а аз ще умра утре. "

Хората са напълно лишени от емпатия (съпричастност) и кръвни връзки. Състраданието и милосърдието (дори към собствените си деца и родители) им изглеждат непростимо малодушие. А съжалението и прошката за тях са признаци на деменция.

Народът като народ не съществува

 Има само пропагандни магии за величието и славата на нещо, което в реалността отдавна не съществува. Образно казано, в сталинисткия колхоз загинаха повече хора дори отколкото във войната.
Всеки, който се представя от управляващата класа на Путин, включително самият той, до последния Facebook потребител, са утрепките (лузърите) на човечеството. Просто боклук и измет. Със същия успех страната може да се управлява от прасета или овце. Вижте лицата на тези дебили: Патрушев и Герасимов. Може ли да има съмнение що за хора са това?

С такава икономика, такъв народ и такъв елит Русия никога няма да може да се припознае в  образа, който сама си е нарисувала. Няма сила, мощ и величие – няма такива неща. Това е просто масова психоза. Жестока патология, причинена от дълги години на пропаганда.

Предвид казаното по-горе вие 

никога няма да спечелите тази война

 Доверете ми се за това. Много искрено ви желая всичко най-добро. Спрете я веднага и си идете. Всички. Както военните, така и цивилните, които се смятате за руснаци. Само така ще можете да спасите животи – и вашите, и на другите. Когато си тръгнете, ще престанете да утежнявате и без това непоносимите си грехове.

Мислите ли, че съм чак толкова наивен, за да очаквам, че ще ме слушате? Не, не. Изобщо не съм. Пиша този пост само за да изчистя съвестта си. Защото знам какво ще се случи след това. И затова мисля, че е мой дълг е да ви предупредя. Дори да знам перфектно, че никой не ме слуша.

А в бъдеще руската армия ще понесе страшно поражение. И огромен брой ковчези ще потеглят към Русия. Ще настъпи икономически колапс. И пълна изолация. Улиците на руските градове ще са препълнени с вдовици и инвалиди. А може би дори Русия ще изчезне от световната карта.

И ние заедно с Украйна ще празнуваме победата. Защото е неизбежна. Защото тя ще ни преследва. Защото каузата ни е справедлива и затова врагът ще бъде победен.
Слава на Украйна! 

*Алфред Кох е руски политик, икономист и писател. Бивш заместник-председател на правителството на Руската федерация. От 2015 г. живее в Германия.

Превод: Faktor.bg