Доц. Момчил Дойчев

Трябва да е вече безпощадно ясно, че макар ние като народ да не желаем това, днес се намираме в особено и непознато досега състояние на външно невидима, но реална война. Тази невидима война е различна от познатата в близкото минало "студена война". За разлика от "студената война", която бе между два военни блока и бе преди всичко пропагандна като не включваше воденето на реални военни действия, днешната война е всеобхватна и глобална, без винаги да е свързана с използването на традиционните милитарни средства. Тя не се обявява официално, но обединява в едно цяло всички компоненти както на немилитарните, така и на милитарните форми на агресия. Тази съвременна форма на водене на война 

се нарича "хибридна война"

В нея на практика, за разлика от "студената война" е включен целият регистър от военни средства и фактически целият свят, затова тя е и първата глобална война. Тази война започва като война за сърцата и умовете на хората, най-вече на хората от цивилизованато човечество, които избраха преди повече от три десетилетия да живеят не във война, а във "вечен мир" - една идея на немския философ Имануел Кант от началото на 19-ти век, която след почти два века в края на 80-те години на 20-ти век изглеждаше като че ли напълно постижима. 

Само че "историята не спира", тя няма "край", както някои наивно смятаха в това щастливо на илюзии време. Враговете на демокрацията и свободата съвсем не бяха разгромени с рухването на техния главен бастион - съветската комунистическа империя. Тази, наречена правилно "империя на световното зло", се разпадна, но нейните поддръжници, адепти и покровители по целия свят останаха. 
И още в самото начало на 21-век, който се очакваше да бъде векът на вечния мир, те показаха, че започват 

своята битка за реванш и връщане на войната, 

като перманентно състояние на човечеството. 
Това започна с бавния и почти невидим процес на възстановяване на авторитаризма в стари и нови, непознати досега форми. Започна с бавно, но неотклонно развращаване и 

поробване на умовете и сърцата на хората в свободния свят

Първият репер на започналото бедствие бе провалът на процеса на демократизация на Русия, показно видим с идването на власт през лятото на 2000 г. на най-реакционната и най-мракобесна част от съветската комунистическа номенклатура. Репресивният апарат на престъпната комунистическа партия надделя над партийната номенклатура и взе цялата власт в огромната страна с издигането на нисичкия кагебист Владимир Путин за президент. Този факт остана дълго пренебрегван и незабелязан в цивилизованите демократични страни, поели упойващите илюзии, че вече ще има вечен мир и демокрацията неотменно ще се разпространи и ще победи в целия свят.

Вторият знак за началото на реставрация на войната и тоталитаризма бе най-мащабният терористичен акт в световната история, една година след като Путин и КГБ взе властта в Русия - на 11.09.2001 г.

Третият знак за започналата битка против цивилизованото човечество бе постепенната подмяна на демократичните ценности в утвърдените демокрации с техни сурогати, при това оправдавани с "развитието и усъвършенстване на демокрацията", а не с нейното бавно, но постоянно ерозиране. Това бе победата в западния свят на новите ултралиберални левичарски идеологии на 

"мултикултурализъм" и " политическа коректност", 

целящи не развитие, а вкарване на цивилизования свят в задънена улица, чрез подмяна на либерално-демократичните ценности с техните ултарлиберални сурогати - толерантността бе подменена с безогледна търпимост към беззаконието, свободата - с взепозволеност, равенството пред закона с необосновани привилегии за конструирани по всички социални разделения на многобройни малцинства, с общата идея да разпарчатосат демокрацията, борейки се с всички средства за своите права против правата на другите. В отговор на това се появи крайнодясната реакция, която искаше да вкара силово в пътя разюзданата левичарска ултралиберална стихия. Така на крайния социален хедонизъм бе противопоставен крайният социален псевдоконсервативен мазохизъм. Започнаха процеси, при които крайни либерали и свободни демократи станаха отявлени консерватори - случаят Орбан, нормални социалдемократи ставаха неокомунистически радикали - във Франция, или християндемократи ставаха по-леви от традиционните либерали - Германия на Меркал.

В бастиона на либералната демокрация – САЩ, постепенно след Рейгън се изреждаха все по-неадекватни лидери, които не провидяха опасността и вместо рационална битка с глобалния тероризъм и реставрацията на диктатурите, реагираха или първосигнално - при Буш мл., или изобщо не реагираха - при Обама. Това доведе на власт популист като Тръмп, който бе всъщност обратна карикатура на злополучното президентство на Обама, което рестартира не сътрудничеството с РФ, 

а консолидацията на режима на Путин

Затова руският диктатор открито си позволи съвсем ясно още през 2007 г. в Мюнхен да изреди своите претенции за преформатиране на новия световен ред. 

За да стигнем до "специалната военна операция" на Русия в Украйна от февруари 2022 г. Терминологията ясно отпраща към хибридния характер на агресията- войната с всички разрушителни средства и огромни човешки жертви се представя едва ли не за някаква невинна военна операция по въвеждане на ред в постсъветското пространсткво от Путин, решил да възстанови СССР и съветската сфера на влияние в Източна и Югоизточна Европа. Всъщност той изказа това много ясно още през декември 2021 г., поставяйки ултиматум на НАТО да се изтегли от страните, които влязоха в него през 2004 г. 

Всъщност руската военна агресия против Украйна започна още през 2014 г. с "Втората кримска война". Но това някак си остана почти незабелязано като огромна заплаха не само за световния мир, но и за световната цивилизация.

В същото време у нас преходът към демокрация спря 

и на практика зацикли след 2001 г. 

Все по-ясно това се проявяваше при президентството на Първанов 2001-2011 и правителството на Станишев и особено при служебните правителства на Радев след началото на втория му мандат. 
Все повече започна да се разбира, че "дълбоката посткомунистическа българска държава" съвсем не е българска, че връзките на политически мафиотизираното задкулисие, което дирижира политическите процеси у нас, водят към Москва, че 

България бавно се сварява като жаба в тинята 

на посткомунистическия путинизъм, пуснал дълбоките си метастази през пленените държавни институции - особено в тайните служби, полицията, прокуратурата, медиите, политическите партии и основните държавни институции.

След започналата пълномащабна война на Русия в Украйна, стана ясно, че разделението на българското общество по линията комунизъм - демокрация се е проявило в новата си форма като разделение между европейските българи и русофилите, които открито искат да въведат путинските бандитски порядки и у нас.
Първо беше путинското определение на Радевия служебен премиер и по-късно военен министър в правителството на Петков на путинската агресия като "специална операция". После дойде Радевото разбиране, че който оказва помощ на нападнатата страна е войнолюбец и че трябва да пазим неутралитет в конфликт, който пряко засяга българските национални интереси, с които българските путинофили откровено спекулират без изобщо да са ги осъзнали. Защото може би те са се осъзнали като служители на путинския терористичен и бандитски милитаристичен режим. Те така и не осъзнават, или ако го осъзнават го одобряват, че след Украйна 

следваща жертва на руската фашистка агресия ще е България, 

но те очевидно са готови да посрещнат - както пишат вече открито - "руските освободили за трети път с цветя на Орлов мост".

България е на кръстопът и нашият европейски свободен и демократичен път е в смъртна опасност. Путинофилите, които представляват само от една четвърт до максимум една трета от българите в огромната си част не осъзнават, че работят и против собствения си интерес, защитавайки чужди ценности и вървейки под чуждо знаме - руското.

Трябва ясно и категорично да заявим - тяхното не е "борба за мир", а служене на чужди вражески интереси. С други думи това е национално предателство. Българските фашизирани и нацифицирани комунисти винаги са поставяли интересите на СССР и Русия над интересите на България, дори един от тях заяви , че българският патриотизъм не може да се изяви без любов към Русия. Всъщност те не обичат Русия, а руската диктатура, руското и съветско робство и затова е по-правилно да се наричат не русофили - те плюят като Путин на руския народ - а русороби - роби на бандитската, нацифициран и мафиотизирана руска власт. Дали в Русия има диктатура - все едно царска, съветска или нацистко-путинска, за тях няма значение, защото са наистина национални предатели - нещо, в което обвиняват европейските и цивилизовани българи.

И сега издигат лозунг "Zа мир и неутралитет"! "Zа мир" със знака Зет на руската военна агресия? Но така те всъщност обявяват война на европейска свободна и демократична България. Бранейки мастодонтите на руската и съветска окупация в страната - над 200 руски и над 200 съветски паметници, нещо, което го няма никъде другаде по света, те открито се поставят в услуга на московската мафия на власт и просто канят отново окупаторите пак да ни окупират и този път 

завинаги унищожат България като свободна и независима държава

Това е тяхната цел и затова водят такава безподобна антибългарска пропаганда, прикрита зад благовидни лозунги за мир. И неутралитет, което означава, да излезем от цивилизования свят и да се върнем в руския мир - "мирът", т.е. 

концлагерът на диктатурата, мизерията и войната

Това ли искаме ние - да послушаме днешните рубладжии, станали прости копейки, защото почти без пари продават родината си на руските окупатори.

Ще им позволим ли да бранят изветрелите си антибългарски "ценности" - окупацията, робството, мизерията и безправието, или ще защитим стойностните си български, а те са и неотменни европейски ценности - свободата , независимостта, справедливата държава, равенството пред закона. Само така ние ще можем постепенно да върнем и величието на България.