Рашид Шукри*

Предизборната кампания в Кърджали  преминава в ТИШИНА и оставя впечатлението за предсрочни избори, за които нито една партия не е имала време да се подготви. Истината обаче е друга. Предстоят редовни избори за местна власт, датата вече наближава. Така изниква въпросът: Коя е причината за предизборната тишина  и защо наблюдателите на политическия живот в община Кърджали определят кампанията като СКУЧНА.

    За първи път от 16 години, кърджалийци имат уникалната възможност да изберат за градоначалник кандидат, различен от посочения от почетния председател на ДПС. Този факт може много лесно да се установи, като се проследят резултатите от проведените избори от 2016 г. до сега.  Нагласите на избирателите в общината дават надежда за това, че най-сетне

 Кърджали ще се освободи от некомпетентното и непрозрачно управление

 на Хасан Азис. След 4 мандата начело на града инж. Азис оставя в наследство напълно разбита инфраструктура, отсъствие на елементарни социални удобства и бюджет с огромни пасиви. С избора на кандидат, различен от посочения от Доган, турците и мюсюлманите от Кърджали имат историческа възможност да се освободят от определението за стадо, което и магаре би избрал, ако бъде посочен от вездесъщия в ДПС.
   Движението за Права и Свободи издигна за кандидат кмет на Кърджали възможно най-слабия и неподходящия човек. В партията се знае, че ако се проведе вътрешен избор за кандидат за бастиона на Доган, инж. Азис няма да получи подкрепа и от 10 % от гласуващите за ДПС. Само този факт е напълно достатъчен, за да се направи изводът, че като кмет Хасан Азис е удобен единствено за онзи,  на който в конкретния случай е вменено едноличното правото  на последна ДУМА. Мнението на гласуващите е сведено до имитация на вътрешен партиен плурализъм, с право да се посочват различни кандидати. В партията се знае, че зад избрания  от Доган кандидат  застава отлично обезпечена финансово структура, която на феодален принцип, владее определен брой избиратели, достатъчни за успех в изборния ден. Тази структура от партийна номенклатура се е професионализирала  в изборни манипулации и машинации, работи единствено за  собствените си интереси и в никакъв случай не оправдава самоопределянето си на политически представител на турците и мюсюлманите в България. 

ТИШИНАТА, в която е обвита предизборната кампания на Местни избори 2019 г. в община Кърджали, е 

стратегически ход

 на изборния екип на Хасан Азис. Целта е ниска избирателна активност, за да се осигури победа на първи тур. Цели се да не се дразни и събуди протестният вот от над 6 хиляди гласа, които през 2016 г. на парламентарните избори отидоха при Обединение ДОСТ.  Подходяща е аналогията, как група крадци се опитват да оберат къща и в същото време пазят тишина, за да не събудят стопаните.  Единствено в този случай, в който тези над 6000 гласоподаватели не упражнят вота си, Хасан Азис може да събере мнозинство и да се поздрави с  поредна победа на първи тур на предстоящите избори. Този факт е известен не само на ДПС, знае се от всички местни политически изборни щабове. Въпросът е - защо нито една от партиите не полага достатъчно усилия да привлече на своя страна тези избиратели.

Партия ДОСТ доскоро твърдеше, че споменатите над 6000 гласоподаватели са нейни избиратели. Че това не е вярно, се видя на евроизборите, които се проведоха тази година. По ред причини, една от които е, че хората бяха изоставени от ДОСТ без защита от репресиите на ДПС-арската номенклатура след парламентарните избори, ги отказа от партията на Местан. А и времето, с което разполагаше ДОСТ след евроизборите, за да си ги върне, е безвъзвратно изгубено. Кондицията, в която кандидатите на ДОСТ участват на местните избори, прилича на игра на балетист, когото са принудили да играе футбол с професионалисти. Усещането, че лидерите на ДОСТ получават удовлетворение и адмирации при възможно най-ниски резултати на избори, се подсилва от факта, че са опитни политици, печелили много избори и познават в детайли материята.
Протестният ДПС вот от 2016 г. в община Кърджали имаше всички  шансове да отиде тази година при ГЕРБ и неговия кандидат за кмет. Дали това ще се случи? По-скоро НЕ. Към днешна дата, изглежда, че тези избиратели, в огромното си болшинство, изобщо

 няма да отидат до урните

  Партия ГЕРБ разполага с  подходящия  кандидат за кмет, който може да попречи на Азис да спечели изборите в  Кърджали. Проблемът е в това, че няма видими усилия в тази посока. Нито Борисов, нито Караянчева полагат лично амбиция кандидатът им за Кърджали да се увенчае с успех. Кампанията на ГЕРБ рядко излиза от рамките на града. Знае се, че победата им е невъзможна без допълнителни гласове от селата на общината, където живеят турци.  Пасивността на ГЕРБ по селата оправдават думите на Цветанов за абдикация от така наречените „СМЕСЕНИ РАЙОНИ“ на партия ГЕРБ  и пораждат съмнения за договорка със Сараите, включително и за Кърджали. Ако приемем, че за ГЕРБ властта е управление на колкото се може повече обществени средства, абдикацията от Кърджали е обяснима. Какво са 70 милиона бюджет за Кърджали, сравнени с огромните пари на София, Пловдив, Варна и др. Централната власт и правото ГЕРБ да управлява  милиардите от националния бюджет, заради раздиращата се от скандали разпокъсана националистическа коалиция, не толкова явно, сега се крепи от ДПС.
   Ситуацията засега ни подсказва това, че в Кърджали  предстоят предрешени избори с предизвестен край. ТИШИНАТА в останалите няколко дена работи за кандидата на ДПС Хасан Азис. Дали Борисов и Караянчева ще нарушат тази ТИШИНА, ще го усетим всички. Помним как през 1999 година Иван Костов измъкна победата в Кърджали от ръцете на Доган. Тези, които искаме да сложим край на установилия се режим в града, имаме шанс да дадем гласа си за  Никола Чанев, въпреки че не ни е поискан. Кандидатът на ДОСТ също достоен е претендент, а в листата на партията за общински съветници има и много стойностни хора.

Но тишината в партийните централи е притеснителна, а искаме да вярваме, че няма сделка!

*Рашид Шукри е сред малцината, които на 5 януари 1990 г. заедно с Ахмед Доган учредяват ДПС в Кърджали. В първите години на демокрацията беше сред близките на Сокола, но днес е сред най-отявлените критици на мафиотския модел „ДПС“. Той е и сред създателите на ДОСТ, но е дистанциран и от партията на Местан.