Александър Николов

Категоричните  заключения на няколко лаборатории от ЕС, че руският опозиционен лидер Алексей Навални е отровен с бойно отровно вещество от групата „Новичок”, разработено от руската държава, доведоха до твърдото решение на  Европейския съюз да съгласува санкции срещу Кремъл. Новината бе съобщена на 14 октомври, а мерките ще засегнат шест физически лица и една организация, решиха представителите на държавите-членки на ЕС.

Санкциите предвиждат забрана за издаване на визи и замразяване на имуществото на територията на ЕС. Очаква се решението да бъде публикувано официално на 15 октомври, след което санкциите влизат в сила. Според дипломатически източници, под ударите им ще попаднат служители на силовите структури и на Държавния научно-изследователски институт по органична химия и технология.

Общественият дебат в Евросъюза обаче не стига само до тук – вече се обсъжда необходимостта от спиране на строителните дейности по важния за Германия енергиен проект „Северен поток 2”. Самата Германия също не крие намерения да пристъпи към тази

важна крачка в името на спазването на човешките права

и неупотребата на бойни отровни вещества на територията на Стария континент. Заради тази предстояща стъпка  Леонид Слуцкия, председател на комитета по външна политика към руската Дума обвини Запада в политизиране на случая с  Навални и обвързването му със стратегически енергийни проекти. Логиката е правилна, но в обратен ред. „Северен поток 2” е шансът на Русия да си осигури алтернативно газово трасе за доставки на природен газ до Европа, за да не разчита единствено на Украйна за транзита. Но евентуалното реализиране на този проект ще осигури нови механизми за влияние върху икономиката на Украйна и ще позволи на Путин да продължи да ерозира държавността в много европейски страни. Заради това никой в Европа няма илюзии, че „Северен поток 2” е всъщност много политически проект. От своя страна Германия разчита да защити интересите си при евентуално спиране на руските доставки от газ през Украйна. Такива кризи вече е имало. Затова и самият Герхард Шрьодер признава, че това е много политически проект.

Отравянето на Алексей Навални и категоричният отказ на Кремъл да започне ефективно разследване могат да се окажат малкото камъче, което да препъне дори пътя на синьото гориво към сърцето на Европа.
За това руските власти  нервно настояват

случаят „Навални” да бъде разглеждан като вътрешнополитически въпрос,

а не предмет на международна дискусия: „Защо Русия продължава да нарушава законовите норми на Европа?”

Всъщност посегателството срещу Навални не е изолиран случай, а става дума за цинична практика от страна на Кремъл и руските специални служби. Разследвания до момента водени в различни държави свидетелстват, че става дума поне за три сигурни случая за убийства с Новичок – Сергей и Юлия Скрипал и Навални. Към тях може да бъде добавен и опитът за отравянето на българския бизнесмен Емилиян Гебрев и синът му с вещество от групата на Новичок. Този тежко токсичен химикал е създаден от руската държава и се контролира от нея. За това е нормално, ако опасната субстанция по някакъв начин се е изплъзнала от руски контрол, международната общност да потърси обяснение и да настоява за контрол.

Факт са и други престъпни случаи, в които са използват огнестрелни и хладни оръжия – показната екзекуция на чеченския сепаратист Зелимхан Хамгошвили в Берлин, на Ирман Алиев, намерен в Лил, Франция с множество прободни рани и др. Изредените престъпления не са дело на независими мафиотски групировки и силови играчи, а част от стратегията на режима на Владимир Путин, целяща да сплаши и приглуши инакомслещите на своя територия, но и да демонстрира на Запада, че отказва да се съобразява с нормите на международното право.

В Русия за изброените  екзекуции се мълчи, а Кремъл нагло демонстрира, че няма намерение да разследва мокрите поръчки. Вместо сътрудничество с международната общност Москва цинично демонстрира, че може необезпокоявано да елиминира свои опоненти, а Европа да приема тези действия за нормални и допустими. Подобна порочна теза Москва внушаваше и след анексирането на Крим – че имат право да окупират територии, след като там става дума за интересни на руски граждани.

След обявените на 14 октомври санкции от ЕС, Сергей Лавров побърза да предупреди, че и Русия готви санкции срещу Европа. Евросъюзът отново е на ход – въпрос на време е дали ще бъде задействана най-болезнената санкция за режима на Путин – спиране изграждането на „Северен поток 2”?