Елена Йончева и Радан Кънев внесоха на 14 август общо искане институционалната криза в България да бъде обсъдена в Европарламента. Настояването на двамата български евродепутати предизвика известен политически смут, защото за първи път „леви” и „десни” се обединяват в ЕП. Искането им бе подкрепено от още 53 техни колеги. Имената на тези политици и партийните им обвързаности обаче останаха встрани от новината. Проверка на Faktor.bg установи, че подкрепа за искането на Кънев и Йончева основно са дали 

европейските социалисти и зелените

29 души от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите са застанали зад исканията на своята колежка Елена Йончева. От българска страна тук са подписите на Петър Витанов, Цветелина Пенкова и Иво Христов. Прави впечатление, че бившият премиер и ледер на ПЕС Сергей Станишев е останал пасивен към инициативата.
За разлика от Елена Йончева, Радан Кънев е получил подкрепата само на един депутат на Европейската народна партия. От 182 членове само Michal Wiezik от Словакия е дал рамо на колегата си. Неофициално обаче в ЕП отдавна се говори, че Радан Кънев е в по-топли отношения  със зелените, отколкото със своите от ЕНП. Вероятно и заради това 22-ма от Европейския свободен алианс – група на зелените, са се солидаризирали с исканията на българина.

Подкрепа за исканията на Йончева и Кънев са потвърдили с подписите си и ирландката Клеър Дейли, която е представител на Европейската обединена левица (Северна зелена левица) и румънката Рамона Стругариу, която е част от групата на либералите. Дейли и Стругариу са активни по българската тематика. Преди време те бяха едни от остриетата, които задаваха неудобни въпроси на главния прокурор Иван Гешев по време на негово участие в заседание на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред на Европейския парламент в началото на декември 2019 година.

Faktor,bg припомня и въпросите за дебат в пленарната зала, които бяха поставени от Кънев и Йончева:

Как Комисията оценява настоящата ситуация в България по отношение на свободата на медиите, антикорупционните реформи и независимостта на съдебната система?

Какви инструменти могат да бъдат задействани на равнище ЕС, за да се предотврати по-нататъшното влошаване на принципите на правовата държава в България?

Какви конкретни стъпки е предприела Комисията по отношение на България и какви допълнителни препоръки могат да бъдат ефективни за подобряване на ситуацията?