Светослав Пинтев 

„Пикът на ескалацията е в сряда - национален митинг протест в София и в цялата страна блокиране на всичко...“, заявяват лидерите на протестиращите, които се борят за такива хубави и мечтани като манна небесна от мен и още милиони съотечественици неща като например

дематериализирането на властта на Делян 

Но пък витаят съмнения, че въпросните лидери не желаят точно това, нито имат инструмент да го постигнат. 
Те измислиха безотказен начин да настроят целокупна България срещу себе си, не,  срещу справедливо протестиращите хора. 
Да ядосат Горския, т.е. напълно озверелите от блокадния терор граждани. Това наистина може да доведе до кръв, с която ни плаши Арменският поп.
 Та тези чудесни хора правят всичко възможно дори съмишленици да се хванат за гушите, а  Шиши да си царува и векува. Но в комбина с БСП, както си беше по първоначалното разписание на лукаво-лилавата мъгла. И с директиви от Кремъл, разбира се.
Съвсем ясно е едно , ако ядосат Горския, той яростно

 ще разкара и партизани, и жандармерия
  
Като в прочутия виц…
А му трябва съвсем малко. 
„Съперниците често пъти се нуждаят един от друг повече, отколкото приятелите… без вятър мелницата не работи“, казваше незабравимият Херман Хесе, което наблюдение важи с пълна сила и за нашия политически живот, особено за 

бинарната опозиция Радев-Борисов

 както биха ги определили от  Пражкия лингвистичен кръжок, казано на  майтап. 
Хесе споделя в „Сидхарта“ и друго интересно наблюдение на Просветления: „За всяка истина може да се каже нещо съвсем противоположно на нея, и то ще бъде също толкова вярно.“
Добро утро, това за нашите политици е алфата и омегата на съществуването…
Не може например човек да не се съгласи с този чудесен текст от декларацията на „Демократична България“:
 "В центъра на кризата в момента е 

проблемът на правовия ред в страната, 

както и съзнанието, че отдавна законът важи за едни, а беззаконието е привилегия на други. Тези, чиято привилегия е беззаконието, го осребряват…“  
 Да вземем нещо дребно като начало, осребряване на на бъдещи вземания, направено с изумителна наглост. 
Спирането на метрото обаче не било беззаконие, то било, моля ви се, "конституционна форма на съпротива" според вече знаменитото изказване на Мая Манолова, която въпросната политическа сила подкрепи негласно на кметските избори. Една подкрепа, омерзила до смърт мнозина нормални и демократично мислещи хора. 
Мая Костинбродска сега обаче е съюзник и пръв стожер на правовия ред, 

непоклатим стълб на закона

 Както и явлението Минчо Спасов, царски депутат от на практика покойното НДСВ, предало Богу дух заради колаборацията си с БСП и съвместното управление, когато той е зам. –шеф на парламентарната група, ако не ме лъже паметта. Нищо чудно, че е гневен. Кой тогава беше топлата връзка на управляващите с Васил Божков, не си спомням. И историята мълчи. 
Тези хора създават една изключително удобна за премиера обстановка, като компрометират протеста.
 С президентския независим съветник и враг на метрото Сърнелко даже няма да ви занимавам, не си заслужава.  Там нещата са кристално ясни като на картичка от Алпите.
 Споменатите мнозина нормални,  да ги наречем „Мнозинството“,  неистово искат да подкрепят някой проевропейски политик с човешки послания, ама да не е Борисов. Байгън им е от него.
 И по тази проста причина намериха повод да простят на ДБ… За последен път навярно.  Добър повод…
 Съпредседателят на  „Демократична България“ Христо Иванов, дума да няма,  организира блестящо
 
акцията срещу морските Сараи на Доган

в парк „Росенец“ и се извиси изведнъж на хоризонта български като изявен лидер на истинската опозиция, което си е събитие, както и да го погледнеш. Дори неговите хора, не кои да е, взеха да го спрягат за бъдеш премиер, който бил постигнал толкова много в борбата с Доган и Пеевски  още преди да е взел властта, та какво щяло да стане, ако я има цялата. „Дано, дано… “резонираха милиони в ритъма на Богдана Карадочева.
Те наистина видяха за миг в негово лице реална алтернатива на днешното управление, а за т.нар. градска десница и компанията блесна 

лъч надежда

 Веднага се намери кой да го угаси.
Пред така очертаната блестяща кариера на лидера на „Да, България“ има едва голяма пречка, един препъникамък,  съмишленик на Христо Иванов. Той се казва проф. Велислав Минеков, уникален персонаж, 

символ на промяната

 Както и двамата му авери – пиар специалист, прости, Боже, и представящ се за адвокат. 
  Един приятел се пошегува, че властта на Бойко Борисов е станала толкова всепроникваща и всеобхватна, че той назначава дори лидерите на протестите срещу собственото му управление. Аргументира се с твърдението, че т. нар. (не знам защо-б.а.) отровно трио,  несъмнено е
 
най-удобната за премиера комбинация, 

начело на недоволните граждани. И това е очевидно.
„Тръгваме да блокираме цяла София, спряха ни камиона с техниката“, изрева гороломно прочутият наш скулптор преди дни.  Не обясни  само дали камиончето трябва да е табу за катаджиите, които по това време провеждаха операция в цялата страна. С документи ли го върнаха или без…?
 Не съм сигурен, че този приятел, когото споменах, се шегуваше, като се замисля. 
Ще наричам триото със събирателното 

„Явлението Минеков“

„Неам нерви“ да се занимавам и с тримата.
 Тук дори не говорим за харизмата на кухненски шкафчета, излъчвана от триумвирата. Нито дори за крайно унизителното падане на колене пред президентството по професорски знак, което преди време отврати още повече хора, отколкото безумието с Мая, а сега се материализира в приемане на 

Радев в ролята на Ленин през октомври 1917 –та,
 
но изиграно като фарс.  Нито дори за участието в протестите им на Костя Копейкин, който твърди, че противниците на Путин трябва да се унищожават като вреден дивеч.
Малкият Велиславчо трябва подсъзнателно да е възприел, излегнат на дивана, този възхитителен за оцеляването мисловен модел, докато е слушал чаткането на длетото, извайващо образа на Тодор Живков, а после да е слушал в захлас  разискванията  и историите за подвизите на ловната Му дружинка, отмаряща  с дискусии за марксзизЪма-ленинизЪма, докато той е кроял как да поведе десницата на борба с мафията. Създадена, апропо, от стратезите на въпросната левица и по-конкретно от някои ултралеви членове на ловната дружинка, 

маскирали се в джунглата на класовата борба

 като крупни капиталисти. 
Ама никак не е виновен, който яде зелника, както е добре известно.
Но да си дойдем на думата-тези тримата са наистина като измислени от премиера Борисов, който традиционно е с доста ходове напред в политическата шахматна партия, която играе с противниците си.“.
Като си помисля, че изкара срещу Румен Радев… Цецка Цачева… Как да не си решиш, че си играе с противниците с пешки, за да докаже колко единствен и неповторим е той.
И си мисля че е прочел не само „Винету“, а и тази мисъл на Великия комбинатор: 
„– Защо в провинцията няма никаква игра на мисълта? Ето например вашата шахсекция. Тя така се и нарича: шахсекция. 
Скучно, момичета!
 Защо всъщност да не я наречете ей така някак по-красиво, наистина по шахматному. Това би привлякло в секцията съюзната маса. Да бяхте нарекли вашата секция, да кажем, „Шахматен клуб на четирите коня“ или „Червеният ендшпил“, или „Загуба на качеството при печелене на темп“.