Димитър Попов

Не одобрявам българското вето на преговорите с Македония, защото е много закъснял опит да им покажем,  че сме сериозно обезпокоени от антибългарския характер на държавата им. Много, много закъснял опит… Досега си играхме на езикови прения и исторически размисли, когато ножа опря до кокала се сетихме, че 

изпускаме  влака и трябва да дърпаме ръчната спирачка

  Е, влака спря, началникът пита какво ни е прихванало и ние се обясняваме, че се е качил един, с който ние брашно не мелим. Или той слиза от влака, или ние. А къде зяпахте досега и защо не си оправихте отношенията с този пътник, както направиха другите ви съседи, пита началникът, и ние мълчим и клепаме виновно, защото е прав човека – къде зяпахме!
Сега напразно обвиняваме Каракачанов и ВМРО за ветото, сякаш пак не разбираме колко дълбок е този проблем, наричан 

„балканска ябълка на раздора“

 Зер в Гърция и в Сърбия, че вече и в Македония също има националисти…и те също имат роля в драмата.
Вярно е, че Каракачанов постави ребром българския въпрос: „Какви македонци, какви пет лева…Ако не си признаят българския произход – никакъв ЕС и това е!“ Един вид ние имаме най-голямо историческо основание да слагаме вето, защото там живеят българи, които са длъжни да ни смятат за Големия батко, на когото се целува ръка пред европейската врата. И Каракачанов си утрои гласовете преди изборите с този апел, а непатриотите, къде мълком, къде с половин уста, одобриха ветото като официална позиция на държавата.
Ама в Гърция националистите да не би да спят! И там си имат трайните претенции за етническа и културна хегемония в Македония. В гръцките учебници по история пише, че македонците са славяноезични гърци, живели и възпитавани с елинските традиции, а българската наглост да ги нарича българи се дължи на невежеството на татарските орди.
В Сърбия пък един от видните националисти, бивш министър на информацията в правителството на диктатора Слободан Милошевич, сега е президент. Той и неговият ментор проглушаваха Запада, че македонците са етнически южни сърби, от което произлизало, че те говорят чист сръбски език и имат за бащица само Йосиф Брос Тито и никой друг. 
И за да стане още по-сложна тази националистическа плетеница, самите македонци внезапно откриха, че са наследници на Александър Велики, тоест нямат нищо общо с българи, гърци и сърби, а само с Адам и Ева, и то по пряка линия. 
Ето как се стигна до ветото, което България панически наложи, а Гърция и Сърбия приветстваха с най- топли чувства към Бойко Борисов. Страстите и глупостта взеха връх над разума, както обикновено става на Балканите. 
Естествено нашите европейски партньори, както често правят в такива случаи, 

сложиха маската на двуликия Янус 

веднага. Направиха се, че не разбират защо налагаме вето и защо Гърция, която уж е фен на македонското членство и подписа договор в Преспа, така пламенно ни защити. Не е лесно за разбиране наистина, ако не знаеш цялата балканска история от последните 1000 години. Само че те я знаят. Нали в Германия бяха измислени крилатите фрази – „македонска ябълка на раздора“ и „барутен погреб на Европа“. Наясно са, че България и Гърция няма да признаят европейски статут на държава, чиято територия още си представят като изгубени собствени земи, а част от собственото им население се нарича македонци. При това имат скритата подкрепа на Белград който не иска да види Македония в ЕС, защото ще изпусне завинаги своята част от баницата. 
В Европа знаят също, че елита в Северна Македония напира да влезе в съюза, за да си осигури подкрепата на Германия и европейския парламент за признаване на македонски малцинства в България и Гърция, което пък изостря още повече страховете в двете държави, защото в бъдеще ще имат враждебен съсед, който не могат да контролират. Не ми се вярва в ЕС да се залъгват за сложното ни минало и интересите, които ни мотивират – наясно са, че Македония е жива рана, заради която са водени много войни. Остава искрено да са повярвали, че след демократичните промени на Балканите, след разпадането на Югославия и след приемането на повечето държави в НАТО и ЕС, балканското минало на барутен погреб е приключено и ние тук сме плеснали с ръце и си стоим прегърнати като в детската градина. 
Българският национализъм е мъртъв, беше им казал Иван Костов след като подписа Конвенцията за малцинствата. 
Наистина България изглеждаше отличник в неговото умъртвяване. След 1991 година ние първи признахме независима македонска държава, движени от мотива, че сме братя и си помагаме в трудна ситуация, при това споделяйки либералните европейски ценности за самоопределение на народите и за братска любов между държавите. 
Геополитическите реалности обаче бяха други – създаде се една 

враждебна на България държава, с антибългарска държавна идеология,

 която има претенции за македонско малцинство у нас. И се оказа, че бързото признаване на държавата, без предварителни условия, е било стратегическа грешка. Виж гърците пет пари не даваха за европейските и либерални ценности. Те поставиха условия за името и отказаха да признаят Македония без компромис по този въпрос. Така е в геополитиката – новите държави плашат с неясното си бъдеще, а старите гледат да ги смажат още в зародиш. Зарадва ли се Турция например, че създават кюрдска държава до нейната граница с Ирак? И Франция доволна ли беше от евентуална държава на баските в Испания? То си е таралеж в гащите, образно казано. 
Та след като признахме държавата Македония, Иван Костов отчете реалностите и формулата се промени – признаваме държавата Македония, то е свършен факт, но не признаваме македонски етнос и македонски език. Тоест признаваме цялото, но не признаваме неговите части. Тази объркана и неразбираема формула е резултат от грешките на една дългосрочна некадърно водена, необмислена и непоследователна политика на Българската държава по македонския въпрос. Защото и преди 1991 година има много грешки, даже престъпления. През 1941 година България окупира Македония в опит да си върне изгубените територии и там българските войски далеч не са посрещнати с хляб и сол, както пише в нашите учебници. След 1945 година България се договори със Сърбия не само да признае македонско малцинство в Пиринско, но и да присъедини целия Пирински край към новата югославска република Македония, като така обрече част от българите на трагичен обрат в тяхното житие и битие. Да припомним, че през 70-те години Тито поиска от Живков обещания от Георги Димитров Пирински край и двете държави почти стигнахме до война заради отказа на България да се върне към старата политика от 1945 година.
Ето защо ветото за преговорите със Северна Македония не е дело на Каракачанов и на ВМРО. То е продукт на българската склонност да ни идва късно акъла,  и на травмираното самосъзнание на балканските народи, които все още 

живеят в света на страховете си, а не в реалностите

 Върху тези страхове успешно паразитират всички балкански националисти. За щастие НАТО и ЕС са сериозна спирачка пред техния шовинизъм. Освен това предлагат алтернатива и инструменти за решаване на проблемите от миналото без дрънкане на оръжие, а с договаряне, компромиси и общо съгласие. Стига да се отчетат не балканските мании за величие, а реалностите естествено.
Та сега влакът е спрял на македонската гара, пътниците се почесват нервно и чакат да вдигнем спирачката. От Вашингтон вече се обади „началника” с изявление, че конфликтите между държавите на Балканите трябва да се решават извън преговорите за членство в ЕС, а Македония е направила достатъчно, за да бъде приета заедно с Албания. Иначе казано, ако не се разберем тука по нашенски, ще има наливане на акъл с други средства. Може да е цинизъм, но на Балканите често става така– ние не си признаваме езиците, а големият батко накрая диктува решенията на неговия си език. Само си спомнете колко войни водихме за Македония и как беше поделена на три части накрая...