Иван Ибришимов

На 15 март, два дни след обявяването на извънредното положение за „Ковид 19“ премиерът Борисов и професорът генерал Мутафчийски отиват на среща при президента Радев за да обсъдят ситуацията. Тогава Румен Радев казва две забележителни изречения: „Заедно и обединени ще се справим... Борбата днес е за всеки българин.“ Изявление на истински обединител на нацията, въпреки вече сваленото му доверие към правителството.
Два месеца по-късно и най-големите черногледци трябва да признаят, че България засега се справя успешно с кризата. Ограниченията и мерките на Националния оперативен щаб, добри или лоши, дадоха добър резултат. В условията на ограничен ресурс българските лекари извършиха чудеса и спасиха стотици хора. Такива са фактите, които в буквалния смисъл  

впечатлиха професионалната общност по света

 Основна заслуга за ограничаване на болестта имат членовете на щаба, ръководен от професора генерал Мутафчийски и правителството, което се съобразяваше с техните препоръки при провеждането на своите политики.
Ивънредното положение премина в извънредна обстановка, рестриктивните мерки отпадат една след друга, успоредно с продължаващите усилия за ограничаване на разпространението на заразата вече се търсят начини за съживяване на икономиката и облекчаване на положението при най-засегнатите отрасли и гилдии.
И точно при новата ситуация, несравнимо по-добра в сравнение с двата месеца след 15 март, типично по български, започнаха атаки срещу членовете на щаба, най-вече срещу генерал Мутафчийски и протести срещу правителството. В първия момент си помислих, че няма нищо ново под слънцето, такъв ни е манталитета. У нас нито едно добро дело не трябва да остане ненаказано, нито един достоен и успял човек не трябва да остане необруган. Казано е, че ако у нас роди гений, то той ще бъде геният на завистта, и историята не веднъж и два пъти го е доказвала. Но в случая открих една забележителна разлика и тя произтича от рязката промяна в поведението на държавния глава.
Румен Радев никога не е криел личната си

 омраза към Бойко Борисов,

 но сякаш напоследък успяваше да се владее. И изведнъж, когато бяха оповестени  резултатите от последните социологически изследвания на различни агенции и те единодушно сочат тенденция към повишаване на рейтинга на правителството, за сметка на неговия, който спада трайно, и най-вече „скандалните“ 60 процента одобрение за действията на генерал Мутафчийски, президентът направо пощръкля.
На 18 май той поиска промяна на модела на управление, без да обясни какъв друг модел иска да постигне. За сметка на това посочи как може да стане промяната. Според мен, посочи той, „първата предпоставка е всички, като общество, да намалим прага на чувствителност и примирение към своеволията на властта.“ Казано на фона на избледняващите протести, организирани от бесуващият русофил Копейкин, това е дори незавоалиран

 призив към бунт

 и сваляне на законното правителство.
Ден по-късно, на 19 май в Елин Пелин атаката продължи и Радев смело прекрачи границите на разума. Той имаше наглостта да обвини Борисов, че откакто управлява „смъртността расте, а България се стопи с 600 хиляди души.“ Не знам откъде е направил справка за смъртността, но смея да твърдя, че не 600 хиляди, а 2 милиона и 600 хиляди българи напуснаха страната на вълни, след всяко участие на БСП в управлението под една или друга форма.
И за да не остане каквато и да била неяснота, накрая той заяви: „Днес българите протестират, отстоявайки своите права със законови средства и органите на реда трябва да уважават тези права. Недопустимо е да се събират личните данни на мирно протестиращи граждани.“ Звучи демократично, нали? Само че милиони телевизионни зрители видяха поне част от протестите и участниците в тях, воглаве с мутрите и масата лумпенизирани и платени нехранимайковци. Освен това протестите, организирани от т. нар. партия „Възраждане“ бяха уж само срещу властта, но се оказаха също срещу Евросъюза, НАТО, ваксините, Бил Гейтс, международното положение и срещу каквото още ви дойде на ум.
Но мераците на Копейкин и партията му не са тайна – излизане на България от ЕС и НАТО и 

присъединяване към руската сфера на влияние

 и към евентуално бъдещо евразийско пристранство. Фактически Радев предупреди органите на реда да не закачат протестиращите и да ги оставят да вандалстват по улиците, независимо дали излизат от границите на „мирния протест“ и дали са организирани по изисквания от закона ред. 
Всичко това говори, че президентът Радев е изпаднал в паника от невъзможността да изпълни докрай повелите на руските си кукловоди, заради които беше избран и яростно подкрепян от БСП и от хиляди отчаяни от нерадостната си съдба и заблудени от популизма му лековерци.
Радев не можа да се превърне в политик, още по-малко в държавник. Липсват му не само знанията, но и политическата култура, балансираният характер, нервната стабилност. Защото голямата политика не се прави с омраза, с цинизъм към стойността на живота и болезнено самолюбие. Той не разбра елементарната истина, че човеколюбието не е просто дума изпразнена от съдържание, а основа, върху която цял живот трябва да надграждаш, ако искаш да си полезен и успешен. Ала това не става по заповед, пък била тя и от Москва.