Добромир Гюлев

Сигурно още на пръв поглед става ясно, че намеквам за приликите между изявлението на Доналд Тръмп след разговора му с Владимир Путин за съдбата на Украйна и срещата между Адолф Хитлер и британския премиер Невил Чембърлейн в Годесберг. Няколко дни след срещата между Хитлер и Чембърлейн е подписано т.нар. 

„Мюнхенско споразумение“,

 с което Великобритания, Франция и Италия се съгласяват Хитлер да получи Судетска област от Чехословакия. Самата Чехословакия не е страна по това споразумение... Никой не смята за нужно да ги пита за мнение.

 Колко саркастична е историята понякога... От 14 до 16 февруари 2025, няколко дни след разговора между Тръмп и Путин, се провежда световна конференция по сигурността. Да, в Мюнхен е. Да, ще приключи с някаква декларация. А това е само началото на „съвпаденията“... Опитайте се да познаете дали по-долните редове се отнасят за периода 1920 – 1945, или за периода 2000 – 2025. 

-       Началото на периода се характеризира със сериозни, глобални финансови и икономически сътресения, които стартират в САЩ, но нанасят сериозни щети в целия свят. - Една традиционно силна държава с мощна индустрия и огромен военен потенциал е неудовлетворена от настоящия „световен ред“. 

-       Лидерът на тази държава счита годините непосредствено преди неговото идване на власт, за катастрофални за страната му и е готов на всичко, за да върне полагащото й се (според него) място на световната карта. 

-       „Анексира“ (или почти) съседна държава, говореща същия език 

-       Създава и подхранва конфликт на част от територията на съседна държава с преобладаващо население, говорещо същия език, като неговия собствен.

-        Нахлува с армията си на територията на съседна държава с измислен претекст и с цел да „защити“ граждани, говорещи същия като неговия език. Няма нужда да продължаваме този списък. Съвсем ясно е, че всички тези събития пасват идеално и 

за Германия на Хитлер, и за Русия на Путин

 На мен, обаче, ми е по-интересен паралелът между Великобритания на Чембърлейн тогава и САЩ на Тръмп сега. И Великобритания към септември 1938, и САЩ към февруари 2025, са световни военни и икономически лидери. И двете, обаче, са разкъсвани от вътрешни противоречия и са на прага да загубят своята доминираща позиция в света. Вместо да прогледнат навън и да опитат да запазят водещата си роля, и Великобритания, и САЩ се затварят в себе си и обръщат гръб на огромната заплаха отвън. За Великобритания вече знаем как са се развили нещата. В средата на 20-те години на XX век е териториалният и икономически пик на Британската империя. По време на управлението на Крал Джордж V (1910-1936), Британската Империя владее около 25% от цялото население на планетата и генерира около 20% от световния БВП. Въпреки това, обществото в Англия минава през вътрешни турбуленции. Трудно преживява разделението на Ирландия, а Либералната партия, която до тогава е играела водеща роля във вътрешнополитическия живот, „умира“ след серия от вътрешни битки, довели до отчайващи изборни резултати. Да ви напомня за нещо, което се случва в САЩ днес? След края на ВСВ и въпреки, че е страна победител, Британската империя губи колониите си една по една и се свива до сегашните граници на Великобритания. За няколко десетилетия се превръща от най-голямата империя в световната история в една средна европейска държава. Дали войната е била причина за този упадък или отслабването на най-силния е довело до войната? Според мен е по-скоро второто. Липсата на силно, кохерентно общество, мобилизирано от обща идея за добро-лошо изважда на преден план лидери като консерватора Чембърлейн, който фокусира усилията на правителството си в подобряване на ситуацията вътре в страната за сметка на външнополитическите заплахи. Главните „постижения“ на Чембърлейн са няколко закона за подобряване положението на работниците (Factories Act от 1937, Coal Act от 1938 и Holidays with Pay Act от 1938), като същевременно орязва разходите, включително на бюджета за въоръжаване. Отново звучи познато, нали? Затваряйки очи за външните заплахи и фокусирайки се върху вътрешни икономически проблеми, Чембърлейн на практика развързва ръцете на Хитлер, който много скоро насочва Вермахта към Великобритания. 

Каква е ситуацията в САЩ днес?

 Най-мощната икономически и военно страна в историята на света. Генерира около 25% от световния БВП и инвестира във въоръжение повече от това, което харчат останалите девет страни от топ 10 взети заедно. Въпреки това, раздирана от вътрешни противоречия от повече от десетилетие, с отслабваща роля на „либералната“ партия, която на последните избори беше срината до земята от набиращата сила изолационистка вълна на Доналд Тръмп, САЩ е на път да повтори грешката на своя предшественик отвъд океана. Опитвайки да отговори на създадените от него и от сподвижниците му очаквания за подобряване на икономическото състояние на американските граждани, администрацията на Тръмп затваря очите си за огромната заплаха от страна на новия неудовлетворен тиранин, който иска да вземе това, което счита, че му се полага. Това, което сега Тръмп спестява като пари (това е единственият мотив да спре помощта за Украйна и да опита да я принуди да се предаде), след няколко години американският народ ще го плати с животи. 

Историята, както виждаме до тук, се повтаря почти едно към едно. В годините преди началото на ВСВ и дори в първите две години на войната, САЩ все още се носят по течението на изолационизма на Удроу Уилсън. Фокусът на обществото е бил да се възстанови икономически от последиците от Голямата Депресия. Малко са се интересували от ситуацията в Европа и от развилнелия се Хитлер. Пърл Харбър е плесницата, която ги изважда от този ступор, много бързо ги кара да разберат, че 

цената на геополитическото късогледство не се измерва в долари,

 а в стотици хиляди животи на млади американски момчета. Ако наложи днес актуалния си план за Украйна, Доналд Тръмп скоро ще бъде събуден от нова плесница. Много е вероятно тя да не бъде нанесена от Путин, както и предишната не беше нанесена от Хитлер, а да дойде от Китай. Демонстрирайки слабост или поне незаинтересованост от агресията на Путин в Европа – не се колебайте, че след Украйна идва ред на балтийските републики – Тръмп буквално предлага на тепсия Тайван на Китай. Ако и там не се намеси решително, следващата цел ще бъдат Филипините, Малайзия и т.н. Ако Путин бъде оставен да вземе каквото си поиска от Украйна това означава ново разпределение на силите в Европа. В най-добрия случай това ще е 

нова Студена война,

но по-вероятно ще бъде нова голяма гореща война в Европа. Русия може да бъде спряна единствено със сила, а такива намерения очевидно към момента няма. Нейната икономика работи във военен режим, а Европа още не се е събудила от 80- годишния си сън. Сладко се спеше под американското ядрено одеяло, но Тръмп очевидно е решил да го издърпа. Ако утре Европа се събуди от тази летаргия и започне да се въоръжава скоростно, дори на цената на отказ от социалните придобивки, с които всички европейци така свикнахме, пак ще са ни нужни поне пет години, а по-реалистично дори 10, за да се въоръжим адекватно и направим така, че Русия да не си помисля да си „вземе“ още територии. Никой няма да ни даде това време. Подарената от Тръмп на Путин победа в Украйна само ще засили милитаризацията на Русия и ще ускори процесите, описани по-горе, а Русия стартира прехода си към военновременна икономика в голяма степен още през 2014, и включи на турборежим през 2022. Време е и най-наивните да се откажат от илюзиите за „големия стратег“ Доналд Тръмп, който ще направи на руснаците предложение, на което да не могат да откажат. Ако сте следили внимателно риториката му от инвазията през 2022 до сега, то би трябвало да знаете, че той никога не е имал други намерения. Целта винаги е била да се прекрати възможно най-бързо конфликтът, защото струва пари на САЩ. Не се преследват никакви геополитически цели. Само вътрешнополитически такива. Призмата на Тръмп пречупва всяка светлина само и единствено по този начин. И никога не е било по-различно. През предишния му мандат все още имаше достатъчно силни позиции на демократичния естаблишмънт, които до някъде парираха крайните напъни на Тръмп. Сега вече тези „предпазни бентове“ ги няма. За това трябва да благодарим най-вече на ръководството на Демократическата партия, разбира се, защото през мандата на Джо Байдън нейната върхушка направи всичко възможно, за да настрои огромна част от американското общество срещу себе си и да налее вода в мелницата на Тръмп. И сега той е по-опитен и по-ожесточен от преди. Стъпките, които предприема, са по-умели и бързи. С две думи, автомобилът на САЩ се движи с по-висока скорост към пропастта с Доналд Тръмп 2.0 зад волана. 

В международните отношения и в геополитиката е изключително трудно да се правят предвиждания. С някаква точност могат да се следят само тенденции. Е, тенденциите в последните 10 години водят само към едно – разпад на познатия ни световен ред, който донесе на света 60-70 години мир. Днес сме свидетели на

 упадъка на империята, 

която издърпа на мускули света от кошмара на двете световни войни и донесе относителен мир, какъвто планетата ни не е познавала никога. След нея дълги години няма да има нищо по-добро. Ще живеем в свят на регионални хегемони, които практикуват всеки своята жестока версия на реалполитика и са в постоянен конфликт помежду си. За нов световен хегемон ще може да се говори само след мащабен световен конфликт и то само ако успеем да избегнем превръщането му в ядрен такъв. Уви, има някаква тъжна ирония във факта, че точно на Доналд Тръмп, един професионален измамник, превърнал се в последствие в телевизионен „клоун“, се падна честта да изгаси лампите на “блесящия град на хълма“.