125 години от рождението на първата българка околосветска пътешественичка

Проф. д-р и. д-р о. Лолита Николова,
Академия Карлово

Карловката Анка Ламбрева (22.02.1895 – 18.02.1976) е име, което ореолът на клишето „първата българка околосветска пътешественичка“ я оставя все още непозната за българите и света. Милосърдна сестра, първата българска околосветска пътешественичка, писателка, първата българка, прекосила със самолет Ламанш – това са параметрите на културната идентичност на Ламбрева, които се репродуцират във вече доста обемната литература за нея. Но коя е всъщност Анка Ламбрева?
Възможността да види много страни в различни краища на света е благодарение на щастливи звезди – покана от благодарен неин пациент да посети Нова Зеландия, както и брака й по любов, който е отвежда в Иран като собственичка дори на 3 села. Самите пътувания не са цел за нея,  а чрез тях тя преоткрива и обогатява себе си, за да се завърне в родния си град, където умира през 1976 г.
Първото по-трайно далечно пътуване е в края на 1920-те години в Нова  Зеландия. Престоят й там повече от 2 години може би разкрива истинската Анка Ламбрева – талантлива изследователка – културна антроположка, която както изучава местното население, живеейки в едно от племената на маорите, така й комуникира познанията си за България като първата българка в Нова Зеландия. Повърхностният поглед върху това, което тя прави в Нова Зеландия я слага 

в примката на ново клише – патриотка и родолюбка

 Но всъщност както показва книгата й за Карлово и карловци, Нова Зеландия е била новата изследователска перспектива за осмисляне на България като културна традиция и модел.
Може ли Анка Ламбрева да се определи като първата българка – културна антроположка? В България тази дисциплина не е позната през 1930те години, когато Ламбрева написва книгата си за маорите (Царицата на южните морета). Втората й книга „Карлово и карловци“ (1973, издадена 2016) е също в стила на западната антропология – дисциплина, която започна да се развива  у нас едва след 1989 и която вероятно търси местните си корени в етнографите от началото на 20 век. Но всъщност антропологичните работи на Анка Ламбрева са от единия край на мост, чийто друг край е съвременната българска културна антропология.

Ламбрева по време на пътешествията си

За разлика от етнографията, културната антропология анализира материалната култура, традициите и миналото като свидетелства на модели на живот на хората, в които са интегрирани културни, социални и исторически компоненти. Обобщението към тип, генерализация или уникалност създава четиво, което е както конкретно, така и активен компонент на световния ред. Дори и да се опитва да бъде автор на мемоар, Ламбрева не може да не излезе от тесните рамки на този жанр, тъй като съзнателните и несъзнателни цели на нейното перо са да представят колкото може по-пълна и цялостна антропологична картина на анализираната реалност.  Добър е примера с описание на чаршията в книгата й за Карлово и карловци. Тя започва с описанието й (тясна и дълга до 25 метра, покрита с калдъръм). След това продължава с турската страна, а след нея с българската, давайки имена и занаятите, представени там.  Ламбрева няма да пропусне да намигне на читателя и в тези подробни описания вмъква специалните налъми за булки, с каишки от плюш и бродирани по него мъниста и титирета.  
Променяне на перспективата, от която да се анализира Анка Ламбрева, засилва и интересът към увеличаване на 

документите за нейния личен живот

 Някои от тях разбиват дебели митологични пластове от това, което се повтаря за нея и поставят нови проблемни ситуации. Например новооткрити от автора документи от Канада показват, че Анка Ламбрева е отпътувала за Канада на път обратно към България директно от Нова Зеландия. Тя се качва на кораба Ниагара на 8 април на пристанището Окланд и пристига във Ванкувър на 25 април 1930. Знаейки за таланта й да се интегрира с най-доброто, не е изненада, че Анка Ламбрева поема обратно към родния си град като турист на кораб, който се е сравнявал по изящество с Титаник. 
Юбилейните годишнини на забележителни интелектуалци често водят до тяхното преоткриване, както поради откриването на нови документи, така  поради възможността различни изследователи да открият проблеми, с които да допринесат до откриването на нови аспекти от нейния живот и интелектуална дейност.