Край на фалшификациите - БДЖ не са участвали в депортацията на евреите от Македония
Крайно време е България да поиска от Скопие смяна на експозицията в Музея на Холокоста, чиито основен експонат е вагон с логото на БДЖ
Силвия Авдала
Новооткрити документи в Централния хесенски архив във Висбаден слагат край на спора “на чии влакове бяха качени македонските евреи”. Изследователи от ИИстИ - БАН и Независимо историческо дружество откриха диспечерските графици на влаковете, преминали през гарите Треблинка и Малкиния в периода март-април 1943. Всички влакове, без изключение са на
Deutshe Reichsbahn - държавните германски железници
Експедицията във Висбаден е по проекта “Българското участие във Втората световна война, Спасяването на българските евреи и Холокоста на Балканите, отразени в съдебните процеси за престъпления срещу човечеството” на БАН.
Графиците са част от доказателствения материал по делото “Бекерле и Хан” от 1967-68 г във Франкфурт на Майн, срещу бившия германски посланик в София Адолф Хайн Бекерле и легационен секретар - логистичен организатор по депортацията - Фриц фон Хан. Използването за целта на германски влакове се потвърждава и от Йосиф Камхи от Битоля, свидетел по процеса, от Ричард Глазар - чешки евреин сортирал багажа на новопристигналите в лагера, а също и представители на германската охрана на композицията - също свидетели.
По делото е приложена и снимка със запечатаните вагони, на която ясно е видно логото на Deutshe Reichsbahn.
Новооткритите доказателства ще са повод най-после българските власти да поискат от Скопие
смяна на експозцията в Музея на Холокоста,
чиито основен експонат е вагон с логото на БДЖ. Експозицията отдавна буди недоумение у почти всеки посетитител с опитите да вменява вина само и единствено на България, без да отчита че суверен в тези земи до края на войната е Германия, която се явява и единствен инициатор на депортацията - видно от документите по делата “Бекерле и фон Хан”.

Диспечерските графици на влаковете
Още от На всеки километър
Как Америка спаси от гладна смърт Съветска Русия през 20-те години на ХХ век
По данни на Народния комисариат по здравеопазването тогава загиват от глад и епидемии между 5 и 5,2 млн. души
Разстрелян заради свободата: Кръстю Хаджииванов – поетът, който отказа да възпява Сталин и се противопостави на македонизацията
23-годишният горянин е убит край Чучулигово през 1952 г., след като преминава през партизанството, лагерите и откритата съпротива срещу комунистическия режим
Муса Мамут – вечният пламък над Крим, изгорял заради съветските зверства
„Стореното от мен няма да остане без следа...“, предрича бунтарят