Вчера руският посланик у нас Елеонора Митрофанова, изживяваща се като губернатор обяви българите за подли, безчестни, с низка култура и историческо безпаметство. Повод за поредните руски обиди стана фактът, че през нощта на 6 септември паметникът на съветския окупатора в центъра на София бе залят отново с боя, в знак на несъгласие с присъствието му в европейска столица.
Само след два дни ще бъде отбелязана и 78-годишнината от черната дата 9 септември 1944 година. Faktor.bg припомня един текст на първия демократично избран президент д-р Желю Желев, написан преди десет години, но изключително актуален и днес.
Д-р Желю Желев
" Ако не беше съветската окупация на България в продължение на 3 години, от септември 1944 г. до края на 1947 г., в България комунизмът нямаше да има никакви шансове за успех. Всъщност, като казвам тези думи аз, не правя никакво откритие. Всички вождове на БКП, като се започне от Георги Димитров, мине се през Васил Коларов, последван от Вълко Червенков и след това от Тодор Живков, започваха и завършваха речите си със следната фраза, израз на благодарност и признателност към Червената армия: „Народната власт в България победи с решаващата помощ на Червената армия“. Но тук съвсем логично възниква въпросът, какво прави днес паметникът на Червената армия в центъра на София? Чия благодарност и признателност изразява той и за какво? Естествено – благодарността и признателността на българските комунисти, които много добре знаеха и публично признаваха, че те никога не можеха да дойдат на власт без решаващата помощ на Червената армия, като тази помощ се изразява в установяването на тоталитарната комунистическа диктатура, наложена и гарантирана от войските на Трети украински фронт.
От днешна гледна точка ние държим паметник, който символизира признателност и благодарност към армия, която е изиграла решаваща роля за установяването на тоталитарната комунистическа диктатура в България, просъществувала цели 45 години.
Тази ситуация е срамна и позорна,
ако я погледнем и от друга страна. Българският народ посреща съветската армия с надеждата за нещо по-добро, което тя ще донесе с края на войната, макар че твърде скоро е трябвало да се разочарова напълно. Във всеки случай в България няма убит нито един съветски войник или офицер, за да има нужда от установяването на такава диктатура. В същото време български войници загиват във войната за изтласкването на нацистките армии от Балканите и Югоизточна Европа. Загубите на българската армия, съгласно данни на Националния военноисторически музей, възлизат на 40 450 души. Неслучайно в Македония, Сърбия и Унгария има български гробища. Тези факти неизбежно навеждат на размисъл: що за народ сме ние, щом издигаме паметник на окупаторите, които са изиграли решаваща роля за установяването на тоталитарната диктатура на комунизма в България, просъществувала 45 години и отнела живота на десетки хиляди българи, а българските войници, които са дали живота си на бойните полета, във войната за ликвидирането на нацизма от лицето на Европа – за тях никакви паметници и никаква памет! Един народ, който има национално достойнство и чувство за справедливост, не би се примирил и търпял такава несправедливост в подреждането на нещата в своята ценностна система."
Б.Р. Цитатът е от последното 4-то допълнено издание на книгата "Фашизмът" от 2012 г., която излезе под заглавие "Тоталитарните близнаци", подзаглавие "Фашизмът тридесет години по-късно" стр. 288 от Желю Желев.
Още от На всеки километър
Преди 35 години Петър Младенов признава фалита пред ДС
Другари, картината в икономиката е потресаваща! След 1983 г. сме на минус, изтъква новия генерален секретар на БКП
Преди 35 години 100 000 души излязоха на първия свободен митинг
Организирането му е обръждано от определен кръг участници в дома на Анжел Вагенщайн, режисьор и член на БКП преди 9 септември 1944 г.
С манипулативен референдум кметът на Казанлък Галина Стоянова иска да изпере престъпния комунизъм
Видната русофилка Галина Стоянова никога до сега не е почела жертвите на тоталитарния комунистически режим в България