Още преди 150 г. бележитите ни българи са предупреждавали, че руското робство е по-страшно и от турското

Александър Димов

Паметникът на руския император Александър II, стои пред българския парламент? За мен това е твърде нихилистично, унизително, перверзно и извратено. Редно е пред българския парламент да се извисява български цар, както в Сърбия е сръбският крал, в Гърция - гръцкия и румънски в Румъния. Освен това, Александър II не е по-различен от всички други руски империалисти. Погрешно е смятан за някакъв безкористен "освободител" и "доброжелател" към българския народ.
Александър II е главен 

виновник за обезбългаряването на нашите земи,

 и за населяването им с черкези и татари. Това е политика на Александър II - руски агитатори обезлюдяват цели области (с помощта на български рубладжии-русофили), села и градове, като ги лъжат, че в Русия ги чака добър живот. Десетки хиляди семейства напускат домовете и се заселват в руските степи, а на тяхно място, по уговорка между Александър II и султана, се заселват татари и черкези от Кавказ, правят си размяна на поданици. Тази политика, кара Раковки да напише "Руската убийствена политика за българите". По въпроса е писал и Л. Каравелов като например този откъс в "Хаджи Ничо": "Окончателно отделение на честните и родолюбивите българи от хаджи Ничовата компания се случило в 1861 година, когато Ничо помогнал на руските агенти да преселят българите в Русия и да населят нашето отечество с татари, черкези и с всякаква помия." 
Каравелов пише още по темата и във вестник "Свобода" (10.XII.1870 г.):
"Че Россия са е малко грижила за християнските народи въ Турция, свидетелствуватъ нейните постъпки съ българете и съ татарите и черкезите. Ако Россия е ослабила турските сили, то тя още повече е ослабила и българските. Да пресели толкова хиляди българи и да насели България съ толкова хиляди татаре и черкези...Россия е можала да ни направи добро, но до сега ние не сме виделе от нея нищо повече, освен зло - това е факт." 
Темата приковава вниманието и на Христо Ботев. Във вестник "Знаме", 4.04.1875 г., издаван в Букурещ той публикува (предава) думите на българи, преселени в Русия, които искат 

да се върнат при турския си поробител,

 защото в Русия ги насилват и ядат камшици, биват поругавани, бити.... закрепостявани... - 
"И там както и на секо друго место, българинът е биен, обезчестен, излъган, съсипан и наказан по законът на варварския деспотизъм! А Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да истрие от лицето на земята българските колонии.когато ние пожелахме да оставим пепелищата на ногайските татаре, които трудолюбивата българска ръка преобърна на рай, и да са върнем в своето старо отечество, испроводи няколко черни български души за да ни отвърнат от това намерение. Но това, което не можиха да направат устата на продадените блюдолизци, направиха казаците със своите сулици и камшици и с копитата на своите коне, направи правителството със своите темници, със своят Сибир и със своите 25 по гърбът. Вие няма да повярвате, ако ви кажа, че в едно село казаците извързаха сичките старци, мъже и ергене и, като ги испроводиха ''куда Макар телят не голял“, не оставиха не една жена необезчестена, ни една мома неразвалена и ни едно дете неизнасиловано. Тие испокрадоха имането и покъщнината на селяните, испоклаха им птиците и добитакът и сичкото това премина ненаказано от страната на правителството. На мяста даже и кръв са пролея!…
…Правителството натовари 1000 души български момци в един твърде веран вапор (гемия) и ги испроводи на Кавказ в такова зло време, щото от бурите вапорат потъна в Черното море и нашите отидоха да защищават от рибите своето ново отечество. Нашето правителство е запретило входът на сичките български вестници в държавата и целта на това е „да са не раздражават духовете.“ Видите ли какви прекрасни мери употреблява защитницата на славяните, за да еманципира своите едноплеменници и едноверци? Какво ще да кажете против това?“

Другата линия, която показва лицето на Александър II, е това което прави руската дипломация, срещу борбите на българите за независима църква и срещу издадения по-късно Ферман за Българската Екзархия. По същото време руският консул Ступин и пълномощният министър Новиков съветват българските представители да се откажат от техните искания, понеже "за сега Русия не може да поддържа такива искания". Професор П. Ников пише: “Това създава голямо недоволство и разочарование помежду българите и ги убеждава, че Русия е враг на българските национални аспирации" В 1858 година руският цар, чрез Азиатския департамент, инструктира архимандрит Троитской, а също така и пълномощния министър Бутинев, че “при никакви условия ние не трябва да желаем установяването на която и да е независима църква от Патриаршеската църква (на Балканския полуостров). "
В Дунавска зора пишат:
"Да, искрений славянски ум не може поверва, че Руссия, тая православна славянска Руссия ся е провъзгласила за вечното невъздигане на оная самостоятелна черква българска,
от която тя е зела с время веръта и книгите."
Заточват се български духовници многократно заради Игнатиев, Лобанов, Титов и други руски дипломати (Неофит Бозвели 2 пъти, Иларион Макариополски 3 пъти).
Раковски (както при въпроса по Преселението) се явява като най-върлият пропагандист по Църковния въпрос (не мога да не спомена и енергичната дейност на д-р Стоян Чомаков). От Одеса, Букурещ, Белград и Нови Сад в пет вестника и четири брошури става ясно, че той неуморимо обяснява, спори, предвижда и предсказва развитието на църковната борба. Само в Дунавски лебед, от IX 1860 - до XII 1861 година, той публикува 187 статии, прегледи и бюлетини по въпроса. За написването на брошурите: Българският за независимо имъ днес священство възбуден въпрос. Белград 1860 г.; Гласъ едного българина, Земун 1860 г.; Отговор на богословска гръцка брошура, Белград 1861 г.; Българският виероизповеден въпрос .... Букурещ 1864 г., той изучава и използва гръцки, руски, френски, чешки и южнославянски писания и документи. Наистина работлив и упорит - втори като него няма.

Дунавски лебед пише, че след 1774 година, руските и отоманските власти налагат голямо политическо напрежение да помогнат на Патриаршията да постигне пълна власт над българите. “Тази власт става много силна и безгранична, защото беше официално подкрепяна и отбранявана от Русия" (Д.Л., 14.II.1861 год.).

Вестник Македония съобщава на 19 юли 1869 год.: “Ние видим, ние чуваме, ние усещаме и разбираме какво ги блазни северните Елленофили (русите)."
В същата уводна статия, навярно писана от Петко Славейков, той предлага идеята за сближаване със султана и по “тясно свързване" с османския народ. Такова предложение е резултат на силния и все повече нарастващ национализъм, а не на мнима обич за православието. В същата уводна статия, "Руската политика и българите", той продължава:
"Едно от най-главните средства на Русия в тези деликатни работи беше идеята на православието. Руссия, т.е. нейните агенти търсеха всякои случаи да се обаждат и да говорят с възхищение за своите едноверни братя на Изплок, за интересите на които те се били най-много грижили...
Колкото за нас българите ние ни можехме да бъдеме толкоз послушни на такива едни внушения, щото за превърнатата (изопачена) цел на православието да останем вечни подярвмници на гръцкото племе. Ние не можем за кефът на гърците да се отречем от народността си, не можем за хатъра на московците да робуваме вечно на гърците."
В същата уводна статия от 19 юли и в статията “Политиката на Руссия" от 12 юли дядо Славейков си излива душата, доводно и логически, неодобрително и отрицателно, относно руската политика:
"Онова, което най-вече отличава политиката на Руссиа, е, дето всекога се е мъчила, та и кажи че повечето е усетила да бъде колко може покрита, и да държи колкото може в неизвестност и приятелите си и неприятелите си. Забележително е даже, че ни една друга държава е Европа не е могла да крие толкоз изкусно мислите и намеренията си, както Руссиа. Както в много други въпроси. тъй и в черковниът наш, който за нас е прост въпрос за съществованието ни и народното ни устройство... и за нея като отрасъл на оживелият Източен въпрос. Руссиа умее до сега да отбегне да издаде некакво явно мнение, когато от друга страна не е преставала да поднива вода под сеното и да разстава тайните дипломатически си примки: да хване и промъкни всички и всичко в полза на свойте собствени интереси."
Македония също така обяснява, че българите “не искат да бъдат основата за чуждестранно (руско) величие". 
Осем години по-рано, на 22 септ. 1861 год.,  в Дунавски лебед Раковски, пише:
"Но всеки, който се е занимавал с този наш въпрос от близо и е прочитал сичко, що е писано до сега за възбужденията му, знай твърде добре, че Руссиа не само не е подвижила този въпрос, но още из началото на повелението му показва се 

най-голем неприятел на това българско спасително дело

 Тя най-много противодейства, чрез агентите си в Цариград да не сполучат българите та да се отделят от гръцка духовна власт, но да останат покорни роби фенерскому Патриарху! Защото нейната политика е да се утвърди statusquo православия в лице греческаго патриарха. ”

След издаване на Фермана за Екзархията, руската дипломация прави всичко възможно да осуети член 10 от документа, следва и обявяване на схизма от Руската църква и Вселенската патриаршия под натиск от Русия. Действията на граф Н. Игнатиев за отмяна на чл. 10 от фермана са определени още тогава от българите като "вражески" и "противобългарски"!

Главният изпълнител, най-важният двигател и до голяма степен създател на руската политика по Църковния въпрос е руският пълномощен министър в Цариград, генерал Игнатиев (който днес се нарича от българите българофил, и се приема с голямо почитание). Той е винаги под наблюдение от всички възрожденци, църковни представители, редакторите на българските вестници, а също така от гръцката страна, от Патриаршията, от Отоманското правителство и Западните държави. Той е човекът, който “дърпа нишките и слага тайните дипломатически примки”. 
Това “дърпане на нишките" изглежда като най-опасно нещо за българите. След издаването на Фермана на 14 май 1870 година Свобода (Л. Каравелов) пише:
"Пишат ни из Цариград, че руският посланик генерал Игнатиев, поддържа фанариотския патриарх и заставлява турското правителство да измени Ферманът за полза на гръцката патриаршия. Това също известие се потвърждава днес и от румънския (вестник) “Ромънул" щото ни накара да изречеме следующите думи: “Не требва да проповедваме славянско братство и братско единство, когато работиме против славянските интереси. Из двете едно: или гърци или българе, или православие или народност - средина тука не е възможна, а не е и потребна."

През 1871г. във в. "Македония" П. Р. Славейков пише: "Силно негодувание владее между българите в Цариград срещу Русия, която явно поддържава патриаршията и желаяла за българския въпрос таквози решение, което е добро за патриарха, но твърде ухрабно за Българските интереси и народност. Приказуват, че Русия силно желаела унищожението на 10-и член от Фермана и даже работела за това, както работела и за спогаждането на Българе и Гърци върху полуподчинението на Българските Епархии под патриаршески престол. На Русия много се щяло да падне царското решение - Фермана и да залови мястото му друго от чисто фенерско изделие…
И работи Русия с тези намерения и сили да постигне тези цели, без да съгледава, че иска да прави с чужда пита майчин помен. Достолепието на Черквата да се запази, Русия товари с всички жъртви само българите. Българите да останат зависими от фенер. Българската народност да става подножие на фенерското величие. Българските епархии да пъшкат под чуждото духовно иго и да носят на гърба са тежките разноски на гръцката патриаршия. Не е ли разумно и доброжелателно за някаква си отвлечена идея на православно единство да се жертва цял народ?“

 П. Р.Славейков завършва саркастично: "Много е добра православната Русия, свята Русия?"
За вредите от намесата на граф Н. Игнатиев по българския църковен въпрос, Л. Каравелов констатира във в. "Свобода": "Ние сме уверени, че ако Русия да не беше се мешала в нашите черковни дела, то българският черковен въпрос щеше да бъде решен (в наша полза) още през 1858 година".
След свидетелствата на тези светли българи, още ли някой смята, че паметникът на един имперски владетел на Русия, има място пред българския парламент?
Днес обществото ни е фокусирало внимание към премахването на паметника на съветската армия окупатор, но идва време, когато трябва да свалим от коня пред парламента и царя българомразец.