11 Юли, 2026

Снимка с вехти войводи слага край на спора за езика между българи и македонци

Снимка с вехти войводи слага край на спора за езика между българи и македонци

Ще успее ли Смесената българо-македонска историческа комисия да издържи теста?

Специалната Българо-македонска историческа комисия е блокирала от няколко месеца своята работа. От двете страни на Вардара уж търсят историческата истина, която да даде категорично зелена светлина на Северна Македония за влизане в ЕС, а все затъват в политическото блато, завещано ни от болшевиките, Коминтерна, от сръбски, руски и македонски предатели и български безродници.

Сашко Йовановски от Крива паланка сложи пръст  в раната, предлагайки на членовете на Комисията прост тест, който дава еднозначен отговор на спора за езика, но и на други „трудни” въпроси. В една българо-македонска група във фейсбук той публикува архивна снимка на войводи с кратък, но съдържателен текст, търсещ отговор на единствен въпрос. Той може да се окаже изгубеният ключ към нашето общо минало.

Публикуваме в автентичния му вид  текста на Сашко Йовановски:

"Војводи на советување: седнати од лево кон десно: Панајот Бајчев (родум од Видин), Питу Гули (родум од Крушево), Коста Мазнејков (родум од Струмица), Христо Чернопеев (родум од село Дерманци, Ловечко), Андреј Христов (родум од Велес), Тодор Христов (родум од Софија). Прави од лево кон десно: Никола Жеков (родум од Стара Загора), Константин Кондов (родум од Прилеп), Сотир Атанасов (родум од село Клисура, Благоевградско(Горноджумайско, б.р.)), Тимо Ангелов (родум од Берковица), Никола Дечев (родум од Стара Загора) и курирот Никола Сарафов (родум од село Саса, Каменичко).
Бугарско-македонската комисија по историја да реши на кој јазик се советувале војводите? 


Сподели:
Как Америка спаси от гладна смърт Съветска Русия през 20-те години на ХХ век

Как Америка спаси от гладна смърт Съветска Русия през 20-те години на ХХ век

По данни на Народния комисариат по здравеопазването тогава загиват от глад и епидемии между 5 и 5,2 млн. души

Разстрелян заради свободата: Кръстю Хаджииванов – поетът, който отказа да възпява Сталин и се противопостави на македонизацията

Разстрелян заради свободата: Кръстю Хаджииванов – поетът, който отказа да възпява Сталин и се противопостави на македонизацията

23-годишният горянин е убит край Чучулигово през 1952 г., след като преминава през партизанството, лагерите и откритата съпротива срещу комунистическия режим

Муса Мамут – вечният пламък над Крим, изгорял заради съветските зверства

Муса Мамут – вечният пламък над Крим, изгорял заради съветските зверства

„Стореното от мен няма да остане без следа...“, предрича бунтарят

Коментари (0)