Огнян  Стамболиев

 През 1892, 14 години след Освобождението от варварското турско робство (словосъчетание, което един от бившите ни президенти Гоце Първанов от Сирищник не смееше да произнесе от страх пред Доган),  Българската народна печатница в София издава една уникална книга – ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕ НА РУСКО- ДУНАВСКА ОБЛАСТ В БЪЛГАРИЯ. Красноречиво и точно звучи, нали?! Не стана, но си остана „лелеяна детска мечта” на поколения предатели, като се започне от Драган Цанков, Петко Каравелов и се мине през вожда Георгий Михайлович Димитров,  зловещия Васил  Коларов. Да не говорим за Тодор Живков- Правешки,  който на два пъти  без да пита народа предложи на Кремъл България да станела 16-тата република на СССР! При това след 1989 не беше осъден за това нечувано в световната история национално предателство.  И се стигне до някои от днешните ни продажни  властници като пожарникаря от Банкя, който глупаво и неуспешно жонглира между Москва и Вашингтон.
Тази уникална книга е издадена от големия български патриот- публицист, държавник,  председател на Народното събрание и успешен кмет на София -  Димитър Петков –(1858 – 1907), автор на пространния  и аналитичен предговор, и е всъщност чисто документална. Без никакви добавки и коментари.  Съдържа само документи от секретните архиви на руските консулства в Русе, София, Пловдив, Букурещ, Цариград, които (както пише съставителят) : „дохождат да изкажат пъклените, коварни планове на онази Държава, която се нарича „наша освободителка”, а чисто и просто е искала да ни пороби, за да бъдем нейния мост до Цариград и Проливите! .Да, лъжата за безкористната освободителна мисия на Матушка Рус е така втълпена в промитите мозъци на много наши сънародници през времето на комунизма, че твърде трудно може да се обори.
 Затова просто трябва да се чете – истинска история, автентични документи, а те вече са налице и са достъпни.  Конкретно за 

планираната от Русия Задунайская губерния Болгария

  можем да прочетем в тази  безценна книга.
Тези автентични документи са добити от бившия руски чиновник, а после в Букурещкото посолство, г-н Якобсон. Като човек, който се е възмущавал искрено от подлостите, които вършат руските дипломати в България и който не е видял нищо зло в тази България, г-н Якобсон е измъкнал една голяма част от тези  документи, които се отнасят до България...” 

И така: пред нас са автентични писма, доклади,  телеграми, рапорти – неоспорими документи, които разкриват по един категоричен начин намеренията на Русия, още от времето на Екатерина Втора – чрез различни средства да постигне своята заветна цел – завладяването на България и превръщането й в Задунайская губерния. Такава е цялата, при това, твърде последователна политика на нашата „двойна освободителка” и на нейната доста кадърна дипломация (много по- кадърна от нашата, която винаги досега е предавала националните ни интереси). Ето какво казва за нея Димитър Петков: „От тия документи читателят ще види, че всичките бъркотии, преврати, бунтове (като този на русофилите),смутове, заговори, политически убийства и прочие, които са се случвали в България, откакто съществува като държава, (а той говори само за един кратък 15- годишен период, да не говорим за 1923, 1925 или 1944), са дело на коварната руска дипломация. И всичко, което на нас се е виждало необяснимо, нередовно, за руските дипломати е бил предварително скроено, предначертано и обмислено...” За да ни докара единствено беди и неволи. Да ни раздели завинаги. Да ни отклони от цивилизована Европа, да се превърнем във  васално руско княжество, каквото, за наш срам, сме и досега! 

На читателите предлагам  началото и края на встъпителната глава към книгата:

„Ако преди Освобождението се явеше някой да доказва с каквито и да било средства, че приготовляваната от Русия война с Турция е война не за освобождението на „бедных славян”, а за разширението на Руската империя и за завладяването на Балканите от Русия, - нямаше да се намери нито един българин, който да го повярва и когото да не наречаха, враг на българския народ. Никой българин не можеше да допусне тогава, че „православна Русия”, която с векове ни е изпращала икони и камбани като подарък, която е водила няколко войни с Турция, не се стреми към нашето освобождение, а всъщност иска разширение на своето царство, за обладанието на Балканите. Истина е, че  на мнозина от нас беше известно завещанието на Петър Великий, както и желанието на всички подир него руски царе, да завземат Цариград, но нашите понятия за тия руски стремления не са отивали никога по- нататък от завземанието на Цариград. Рядко и твърде рядко може да е имало някой умен и далновиден човек, който да е разбирал, да е съглеждал, че в стремлението си, да завземе Цариград, Русия ще иска да завладее и пороби окончателно и България. Гневът ни против  варварска Турция, на която дотогава бяхме роби: желанието ни да видим своята угнетителка разбита и съсипана, - бяха толкова силни, щото малцина са искали да знаят  за последствията, които можеха да ни сполетят от нахлуването на Русия в Балканите...”
…
„Както преди Освобождението и през неговото време не можеше да се намери българин със спокойна съвест да мисли, че Русия воюва с цел да ни присвоява отпосле и да създава своя „Задунайская область”, - тъй и сега, след тия  документи, не вярваме, че би се намерил такъв развален българин, който да не признава, че Русия е държавата, която се стреми да ни завладее, че тя е която със своето неприятелство, ли по-.точно  коварно приятелство, спира нашето развитие, закрепване, напредване.
Приятели на руската политика и нейните поддържатели, след всичко това, могат да бъдат само националните предатели, зацапаните в разни комплоти, бунтове, убийства, неравноправни договори/!/, хранениците на Русия. Но истинските българи не могат да бъдат приятели на Русия, нито да приемат нейната коварна политика...”

Ето и няколко произволни избрани текста от руските документи, с които изобилства книгата:

„Нашето пряко задължение е да следим стриктно за вътрешното развитие и за протичането на нещата в България и така да предпазим страната от глупави последици. Вие говорите, че не сме воювали срещу турците заради някакъв си принц Батенберг? / между другото свален и прогонен от руснаците – б.а./ Аз съм съвършено съгласен с това, но още по- малко сме воювали заради българите, заради някакви си там Петко, Драган или Стоян. Под секрет ще ви кажа, че не е било заради каквито и да са „братушки”. Нашата задача беше да прочистим пътя на Балканите до известен пункт, в косвен смисъл ние постигнахме това, но в Берлин ни преградиха този път, следователно сме длъжни да го постигнем с други средства. Достигането на тези цели е възможно само тогава, когато ще имаме работа с едно лице, избрано от нас, а не с уличната тълпа, която българите наричат... Народно събрание. /!/... И това е мислимо само когато в българското княжество бъде установен най- малкото траен руски протекторат... Да се застави българското Народно събрание да приеме оставката на принц Батенберг и да се провъзгласи протекторат, т.е. България  да бъде призната за Велико Княжество и Господарят Император да приеме титлата Балкански....”
…
Да, примери за антибългарската руска политика (за Съветската няма смисъл и да говорим) между Освобождението и края на Първата световна война са твърде много. Ето и най- фрапиращите:

- През 1885 година  Русия е против Обединението на България и насъсква Сърбия да ни нападне в гръб, но България излиза победител от Сръбско- българската война,
- През 1886 година  Русия прогонва първия български монарх - княз Александър Батенберг,  искрено обичащ България и водещ политика изключително от гледна точка на българските национални интереси – единственият достоен български владетел през ХХ век.
-  През 1908 година Русия се обявява против провъзгласяването на Независимостта на България.

Подробно за всичко това може да се види в Петър Пешев, « Историческите събития и деятели от навечерието на освобождението ни до днес», 1929, фототипно издание БАН, 1993

- През март 1915 Русия се споразумява с Англия и Франция да завземе Цариград, Босфора и Дарданелите. За тази цел обаче, руските войски трябва да прегазят Румъния и България, което се и опитват да направят. Българите считат, че воюват за националното си обединение, но всъщност се борят за националното си оцеляване. С блестящите си победи в Добруджа българския войник през 1916 отстранява именно руската заплаха.  Руснаците избиват стотици българи, опожаряват градове и села, но нашите войници през 1918 – вдигат Владайското въстание и отказват да воюват срещу руснаците в Първата световна.  Кои са по- добри? 

 По повод коварното руско нападение  Иван Вазов пише тогава  това  стихотворение, което започва така :

На руските воини
О, руси, о, братя славянски,
защо сте вий тука? Защо сте
дошли на полята балкански
немили, неканени гости?
Желали би вас възхитени
да срещнем со сълзи и с китки...
Но идете вий настървени,
на грозни зовете ни битки!

През 1993 година русенското издателство Сексагинта Приста публикува уникална книга за Задунайската губерния, но поради разбитата тогава мрежа на книгоразпространение, тя не достигна дори до библиотеките. Би било добре, ако бъде отново отпечатана. Ще ни бъде много полезна. Сега Русия се сдружи с нашия вековен враг Турция, с която беше воювала няколко столетия наред и иска отново да станем нейна губерния! 
И си мисля, въпреки загубата, добре е, че Русия подари на Румъния нашата Северна Добруджа (в замяна на заграбената от нея румънска провинция Бесарабия). Така нямахме обща държавна граница с Кремъл, който отдавна щеше да ни окупира и „присъедини”, както направи с всички съседни страни...