Манол Глишев

Още на 21 януари тази година „Форбс“ публикува статия, озаглавена: „What if ISIS Wins?”, тоест „Ами ако ИДИЛ победи?“. Авторът, г-н Лорън Томпсън накратко припомня историята на възникването на групировката и излага възможен сценарий, при който арабските държави, Турция, Иран, кюрдските сили, Израел и САЩ не успяват да унищожат „халифата“ на Ал-Багдади, който продължава да съществува – най-вече заради общата нерешителност на изброените страни. Томпсън не предлага изходи от тази хипотетична ситуация, а само разглежда условията, които я правят възможна. Това е катастрофичен сценарий, при който кюрдските милиции в Сирия, Ирак (и Турция) не успяват да се превърнат в независима нация, а остатъците от повече или по-малко легитимна власт в Дамаск и Багдад най-вероятно не оцеляват. Статията се появява две седмици след терористичния акт срещу хумористичния вестник „Шарли Ебдо“ в Париж. Разбира се, парижките убийства (и непосредствено последвалите ги масови убийства в Нигерия) не бяха дело на ИДИЛ, а съответно на Ал-Кайда и на Боко Харам, но у нас тези детайли винаги остават пренебрегнати в общата посредственост на журналисти, политици и публика. По същото време българският дискурс по темата беше най-вече защо и как ние, българите не сме Шарли, а това казва нещичко за средното ниво на обществената мисъл в милото ни Отечество. Както тук-там из олевяло-одесняла Европа се появяват екзотични „Путинферщеери“, така у нас изобилства от „анализатори“, изпълнени с разбиране към благочестивия гняв на различни терористи към Запада, свободното слово и четирите годишни времена (но и „Путинферщеерите“ не ни липсват). Това, което журналистите, политиците и ДАНС обаче не коментират, е вариант, при който ИДИЛ се превръща в траен фактор в Близкия (за нас) Изток. Да не забравяме, че дори върху уж стриктно контролираната територия на съседна Турция има автономно действащи въоръжени групи – за повечето от тях се смята, че са кюрдски, но съвсем скоро имаше новини за ИДИЛ-ски бойци, нахлули в Кобане именно от Турция. Далеч съм от мисълта, че в България има интелектуален център, който наистина авторитетно да прогнозира и разиграва външнополитически визии, но дали все пак не беше възможно за няколко месеца да обмислим тези възможности, които са формулирани в достъпни за нас източници? Или ще трябва да признаем, че прословутата езикова бариера все още определя нивото и скоростта ни на мислене?

Ами ако ни се наложи да влезем в дипломатически отношения с ИДИЛ?

На 10 юни професорът по международни отношения в Харвардския университет Стивън Уолт публикува във „Форин полиси“ вече не просто сценарий, а направо предложение: „What Should We Do if the Islamic State Wins” или „Какво би трябвало да направим, ако Ислямска държава победи“. Проф. Уолт дефинира „победата“ именно като оцеляване на ИДИЛ. Разбира се, организацията не би могла да завладее целия Близък и Среден Изток, но може би има шансове да задържи властта си над вече контролираните територии. Ако този реален контрол продължи достатъчно дълго и терористите продължат успешно да продават петрол чрез посредници, все някое правителство по света ще се изкуши да признае ИДИЛ за легитимно съществуваща страна и може би дори да сключи официални договори и да обмени дипломатически представители с нея. А започне ли този процес, той става все по-лесен. Някога това е станало и със съветските болшевики, може би най-успешната терористична организация в историята. СССР членуваше в ООН, нали? Защо тогава утре това да не може да стане и с ИДИЛ? Проф. Уолт предлага Щатите да се подготвят за това и да предвидят нуждата от политика на сдържане, аналогична на тази спрямо някогашния Съветски съюз. Интересно е какви ли ще бъдат следващите публикации по темата в авторитетни медии. И колко време ще мине преди публикациите да започнат да бъдат обсъждани сериозно от световните лидери. За безидейните български журналисти, политици (и публика) всичко това не би било голяма изненада, но не защото са го предвидили, а защото принципно нищо не може да изненада леко идиотични умове. В крайна сметка, ние сме нацията, която издигна Бойко Борисов за втори път на власт, нали така? И също така сме нацията, която по никакъв начин не се учудва, че понякога произведени у нас оръжия се оказват продадени чрез посредници на терористични организации – може би включително на ИДИЛ. Това става на фона на факта, че работниците в нашите оръжейни заводи са зле платени и малко прекалено често загиват в трудови злополуки, докато помагат едновременно за забогатяването на собствениците, на корумпирани наши чиновници и, между другото, за разпространението на международния тероризъм. Иначе всичко е наред. Както казва министър-председателят: „На всеки ъгъл има дюнерджийница“. Понякога се питам дали има дюнери в Сарафово. Помним Сарафово, нали?

Българо-ИДИЛ-ска дружба?

На 29 юни (буквално вчера, когато за пореден път у нас влязоха стотина мигранти от изстрадала Сирия) Алфред Хакенсбергер пише за „Ди Велт“ материала „ Das nächste große Schlachtfeld ist Europa”, “Следващото голямо бойно поле е Европа“. ИДИЛ не на шега се кани да изнесе действията си на нашия континент. Авторът изрично предупреждава: „Българската връзка е не просто рискована, а извънредно опасна за Европа. Благодарение на нея терористите идват почти като истински граждани на ЕС. Без централизиран контрол, неидентифицирани и с улеснено пътуване в целия ЕС. Българските паспорти са лесни за уреждане за мнозина. Тъй като е най-бедната страна в Европейския съюз, България е обречена на незаконни дейности. Държавата има "сериозен проблем" с корупцията на най-високите нива на управление, както например Европейската комисия отбеляза тази година. В допълнение, международно активната българската мафия е силен фактор. Тя има добри отношения с престъпни групировки в Русия, Сърбия, както и Италия. Наркотици, оръжия, проституция и трафик на хора са тяхната специалност. Съществува риск българската мафия да издава паспорти на ИДИЛ. Българската мафия разполага с възможности. Български гангстери печелят между 20 и 30 хиляди евро от всеки документ за пътуване. Криминалните връзки обясняват и риска от контакти с Африка. В Магреб, но също така и в Танзания и Кения, престъпни организации си сътрудничат с ислямисти в продължение на почти две десетилетия.“

Това, което г-н Хакенсбергер не уточнява, е произходът на едрия криминален контингент от наследници и протежета на 

някогашната ДС с нейните отлични връзки

с БААС и с редица режими в Африка, включително и с алжирския. Любопитно е, че на 17 юни алжирското посолство у нас взе участие в честването на стогодишнината на капитан далечно плаване Васил Вълчанов, автор на изключително интересните спомени „Бурни времена“ (т. 1., „Секретни доставки на оръжие“ и т. 2 „Корабоплаване, което носеше милиони, разгромено от Тодор Живков“). Читателите с по-задълбочен интерес могат да се ориентират и към „Империята на задграничните фирми“ от Христо Христов, както и изобщо да потърсят информация например за дейността на фирма „Кинтекс“. Но това са детайли от исторически характер, докато политическата и криминалната реалност днес е, че България едновременно е под потенциална заплаха и се явява естествен мост на ИДИЛ за действия в Европа. И че е напълно неподготвена да защити както себе си, така и съюзниците