Петър Бояджиев, Франция

Преди две години и половина президентът Плевнелиев влезе в кабинета си като технократ на европейско ниво, дал своя дял при прилагането на регионалната политика за България, дефинирана от ГЕРБ. Нищо не предполагаше в онзи момент, че ще бъде първият държавен глава, ва когото историята ще възложи трудната задача да поема цялата политическа отговорност за страната два пъти, в рамките на 2 години. Поне аз не съм предполагал и не се срамувам да го призная. Но още едва влязъл в кабинета си, Плевнелиев даде различен знак за държавник - отиде лично на 1 февруари 2012 година пред мемориала на жертвите на комунизма в София, придружен от гвардейци и им отдаде почит от името на държавата. Тук искам ясно да повторя. Първият, от името на държавата. Желев и Стоянов хитруваха и не искаха да признаят истината. Те бяха само канени на подобни чествани и си правеха пиер за сметка на паметта към миналото, но никога не са изпратили гвардейците да почетат жертвите, а и никога не са произнасяли толкова смислено и ясно слово по темата. Повтарят постояно, че те са предложили това решение на Борисов. Наглост! Та те имаха достатъчно власт, защо не са го направили когато трябваше, а сега парадират с някакво предложение. Балкански шменти-капели. Росен Плевнелиев е първият и за сега единствен държавник, преклонил се пред жертвите на комунизма. Вярно е, че беше призован от инициативата „Българска европамет”, под която се бяха подписали няколкостотин българи от цял свят. Но той изпълни дълга си от сърце и искрено. 

Допускам, че много българи изобщо не са забелязали това. Но те не са виновни, а медиите, голяма част от които са контролирани чрез откраднатите от комунистите пари. Тук искам ясно да кажа кой носи основната отговорност за информационните затъмнения в съвременна България - този, който не си дава сметка за тази реалност и атакува пряко журналистите, които подхождат малко повърхностно.

Една година по-късно президентът беше изправен пред първото предизвикателство -манипулативно организираните февруарски протести. Но той не се скри и дори отиде при недоволните, поемайки всички рискове. Малко по-късно премиерът Бойко Борисов го постави пред свършен факт, като подаде оставка на правителството, без да се консултира с него. Президентът си пое кръста, който никак не бе лек в онзи момент. Политическата обстановка се беше променила доста рязко. Голяма част от хората просто се 

ослушваха на къде ще задуха вятърът

„Кой пък е тоя и за колко време е там, че ще се ангажираме с него. Не е ли по-добре да се снишим и да изчакаме за да се хванем за нещо сигурно” – се питаха мнозина. 

До последния момент Плевнелиев получаваше удари под кръста при съставянето на служебния кабинет. И това може би много хора не знаят пак по същата причина, свързана с контрола на уж частните и "честни" медии в България. Въпреки всичко, отчитайки сложността на ситуацията, държавният глава се справи и то не зле. 

Не можем да пропуснем, че служебното правителство обаче имаше и своята отговорност за костинбродстката афера. И макар президентът да не е склонен да приеме тази критика, тя е реалност, когато говорим обективно за отговорност.

Нищо добро не се случи и след изборите. Резултатите от вота бяха едни от най-неблагоприятните за страната. Влезе се в спиралата на деконструктивизма. Проруските метежници не успяха да реализират голяма част от поставените им цели, но все пак се докопаха до властта чрез активното участие на едно обществено недоразумение, наречено „Сидеров”. Президентът остана единственият остров на демократичната власт. Единствен и сам. ГЕРБ, озовали се в опозиция ,без да са допускали това, реагираха понякога неадекватно в определени ситуации, които им сервира историята. За щастие се събуди истинското гражданско общество в България. То излезе на улицата, чувствайки с инстинкта си, че събитията се развиват в опасна посока. Президентът показа силно чувство за политическа ориентация и усет към големия национален интерес. Оказа се единственият стожер на демократичната тенденция. Започнаха атаките срещу него. Атаки, чиято цел беше ясна - неговото отстраняване и прехвърляне на правомощията му на вицепрезидента Маргарита Попова. Имаше моменти, в които властолюбивата дама вече се виждаше в сънищата като новия държавен глава и господар на „Дондуков”2. Стигна се дотам, че прокуратурата, се опита да започне противоконституционно наказателно преследване срещу президента, по най-брутален и незаконен начин. Плевнелиев не се уплаши и вместо това държавното обвинение се зачуди само на глупостта си и се оттегли.

Да преживееш всичко това и да останеш с хладен разум, следвайки целите си в синхрон с ценностите на демокрацията се изисква много кураж. А в балканските условия на държавата е нужен два пъти повече кураж. Но събитията показаха, че президентът Плевнелиев го е имал и отстоявал.

Още много може да се говори за позициите, които Росен Плевнелиев успя да защити през тези доста трагични за страната месеци. Списъкът наистина е дълъг. И така се стигна до предстоящите предсрочни избори и до второто служебно правителство.

Точно тук вече 

избуя президентът политик над президента технократ

С премиера, който избра, той даде всички доказателства в тази посока. Решение без риск беше премиер да стане финансист – помощник управителят на БНБ. Има десетки аргументации в полза на това решение. Да, но какво говори неговото име на българската общественост. Почти нищо. А чрез бъдещият премиер се дават и знаци вътре и вън от страната.

Проблем номер една на посткомунистическа България е и остава изоставането й по пътя на налагането на правовата държава. Да, но оказва се, че след Филип Димитров, България никога не е имала премиер юрист и още по-малко конституционалист. Георги Близнашки е именно такава личност – застанал срещу олигархията до каузата на протестиращите граждани, ангажирал се активно и с инициативата за изборен референдум. Повече от 20 години той защитава проевропейската линия на социалистическите политически семейства в страната. Тук стигаме до вторият по значимост политически проблем за страната - запазването на комунистическата партия под друго име и чрез мутационни адаптации, но всъщност продължение на властта на комунистическата партия, но с висши кадри при новите политически реалности в светът и Европа. Тази престъпна мутация на комунистическата партия вече 25 години възпрепятствува консолидирането на проевропейски настроените социалдемократически тенденции. Близнашки е един от най-последователните поборници срещу мутиралите комунисти. Чрез неговия избор президентът дава своя отговор на два от първостепенните въпроса, които вече 25 години възпрепятствуват развитието на страната и я държат на последно место по показателя бедност.

Не съм социалдемократ, а още по-малко социалист. Вярвам много повече в предприемачекия дух и индивидуалната инициатива. Но съм реалист и знам, че в Европа има две основни политически фамилии и естествено така ще е и в България. Голямата историческа грешка от първите години на прехода беше, че това реално съществуващо политическо пространство беше оставено на комунистите. Този процес започна с задкулисната договорка между Желев и Луканов да отстранят Петър Дертлиев от президентския пост. Комунистите много ясно чувстваха смъртната заплаха за тях и си послужиха много умело с комплексите и вкуса към задкулисието на техният възпитаник - марксиста Желев. Ако навремето Желев не играеше ролята на троянски кон всред демократичната опозиция и Дертлиев беше станал президент, със сигурност съдбата на комунистите щеше да е много по-злощастна, а съдбата на България много по-щастлива. С посочването на Близнашки за премиер президентът Плевнелиев прекрачи успешно в редиците на истинските политици и държавници. Даде знак, че би искал да даде своя принос в опита да се коригира резултатът от задкулисието на един от неговите предшественици.

Но сега следва още по-трудното

Решения, решения и пак решения в полза на демократичния процес и правовата държава. В политиката, а и в живота винаги е така. Всеки ден, всеки час човек е длъжен да се доказва. Доверие се печели бавно и трудно, а понякога се губи за часове със неадекватни за момента решения. Ако някой вярва, че със назначаването на 20-на министри и още няколко дузини зам-министри ще управлява страната в желаната и правилна посока, особено след кадровите вакханалии от последната година, значи е наивник. Не смятам, че това важи за президента. Правителството трябва от първите си дни да се подсигури кадрово в центъра и по страната безкомпромисно. В противен случай се влиза в балканския цикъл на всяко чудо за 3 дни и победителят е предизвестен – СТАТУКВОТО, което управлява страната вече 25 години в напълно проваления за хората преход, но напълно успешен за мутиралата комунистическа номенклатура. Залогът на сблъсъка е огромен, и ако не се започне да се прави това, което вече 25 години се отлага, ще бъде жалко. 

Българската държава и общество са затънали в криминална култура,  която наднича от всеки ъгъл. Изправянето на правовата държава срещу криминалната класа, която е завладяла България не е лесна работа. Но без декриминализация в България двата милиона емигранти вън от страната бързо ще станат 3, а после 4 и края от Родината ще остане само розов спомен.

Днес повече от всякога трябва да се молим истински за успех на президента. Представителите на ДС, БКП, КГБ и всички задкулисни играчи трябва да бъдат натикани показно в ъгъла за да може на хората да им дойде вяра и кураж. Това не е реваншизъм. Това е дълг пред огромната част от българите, които всеки ден са мачкани от тази отвратителна криминална сган. Времето е дошло – губят те, печели нацията. Всичко друго е ДЕМАГОГИЯ.