Ексбританският министър по европейските въпроси Денис Макшейн написа хвалебствена статия за лидера на БСП Станишев в авторитетното списание „The Globalist". Няма съмнение, че става въпрос за добре платен кризисен предизборен пиар. Щедрият на суперлативи британец обаче сигурно не е отварял никога български медии, в които от години публично достояние са скандални разкрития за злоупотреба с власт, корупция и обвързаности на същия този политик с олигархията и задкулисието в България.

“Можете ли да се сетите за името на някой български политик? Вероятно не. Това е на път да се промени. По-малко от десет години след присъединяването към ЕС бившият български премиер Сергей Станишев вероятно ще се превърне в голям европейски политически играч.“ Така започва коментара си за британското списание, посветен на Сергей Станишев Денис Макшейн.

Авторът отбелязва, че 47-годишният лидер на БСП ще бъде един от ключовите политически лидери в Европа след изборите за Европейски парламент на 25 май.

“По своя стил той е говорещ меко, дълбокомислен и аналитичен политик в рязък контраст с необмисления, креслив стил на по-голямата част от политическата класа в югоизточната част на ЕС.

Политиците, които вземат решенията в големите столици, скоро ще трябва да опознаят Станишев. Европа излиза от политически период, в който дясноцентристите контролираха твърдо ЕС и редовно постигаха най-големия брой места в Европейския парламент. Според последните социологически изследвания партиите от семейството на Партията на европейските социалисти, която Станишев оглавява, ще постигнат увеличение с 14% на местата си в Европейския парламент.

Лявоцентристите са рамо до рамо с доминиращата дясноцентристка Европейска народна партия и дори могат да се окажат най-голямата група в 751-местния парламент, сочи PollWatch, анализ на обществени допитвания, осъществен от професори от Лондонското училище по икономика и Тринити колидж в Дъблин.

Заради гласуването в 28 държави, всяка с различни политически партии и страсти, социологическите изследвания за Европейския парламент са неточно изкуство. Но усещането, че левицата върви леко нагоре, а десницата – надолу, е непогрешимо.

Това лято ще бъдат избрани не само нови председатели на Европейската комисия и на Европейския съвет и нов външен министър, а също и нов председател на парламента. Според новите правила в Лисабонския договор, управляващ ЕС, националните лидери като Ангела Меркел и Франсоа Оланд загубиха правото си на вето да блокират кандидат за председател на Комисията. Вместо това политическите групи в Европейския парламент имат правомощието да определят кандидати.

Това ще постави Сергей Станишев в центъра на вниманието, ако лявоцентристите постигнат надмощие, както се очаква. Неговата Партия на европейските социалисти (ПЕС) обединява всички партии, които вероятно ще доминират в Европейския парламент след изборите през май. Освен това Станишев се оказа особено ефективен председател на ПЕС. Той постигна голям удар, когато убеди италианската Демократическа партия да се присъедини към ПЕС.

Организирана левица, дезорганизирана десница

Европейската политическа десница може само да мечтае за такова единство. Ангела Меркел не успя да убеди британския премиер Дейвид Камерън да присъедини отново своята евроскептична Консервативна партия в по-широката европейска дясноцентритска група, Европейската народна партия. Последната обединява управляващи партии в Германия, Полша, Испания, Швеция, Унгария и държави, управлявани от консерватори.

От много години Станишев безшумно създава приятелства и оказва влияние върху хора от средите на европейските лявоцентристи. Той владее отличен английски благодарение на обучението си в Лондонското училище по икономика. В началото на премиерския си мандат през 2005 г. Станишев впечатли силно британския премиер Тони Блеър.

Умерен глас

Освен това той води успешна кампания за присъединяването на България към ЕС на фона на язвителната враждебност в много западни държави-членки на ЕС. Това даде на Станишев уникална мрежа от водещи политици в Европа, които се възхищават на неговия умерен и модерен език.

Тази умереност е впечатляваща на фона на грозната антибългарска реторика на популистки издатели и евроскептични политици. Тази тема се върна отново във Великобритания тази година. Критиците продължават да смятат, че България е твърде бедна и корумпирана, за да заслужава членство в ЕС и не се колебаят да го заявяват.

Станишев е обект и на други критики. Както повечето българи той има специален поглед към Русия заради освобождаването на България от омразното османско управление. Поради това неговата партия не се присъединява към критиките срещу геополитическия авантюризъм на Путин. Проблем, който Станишев ще трябва да преодолее, са съмненията в други държави в Европа относно близостта на България с Путин. София лобира срещу санкции за Москва заради анексирането на Крим и българските министри на енергетиката признаха, че Газпром е участвал в писането на енергийни закони, които да са от полза за руския газов гигант, работещ за напредък в геополитическите амбиции на Путин. Ако Станишев е възприеман като човека на Путин в ЕС, той ще загуби влияние.

Уникални предизвикателства?

Освен това дивият капитализъм остава ендемичен в българския политически спектър. Това обърква чуждестранните инвеститори в страната, тъй като правилата рязко се променят в полза на национални икономически играчи с връзки с политиците. Но нека не забравяме, че тези пороци по никакъв начин не се ограничават само до Източна Европа. Има много западноевропейски политически лидери и партии, които са разследвани от полицията, така че обвиненията във финансови злоупотреби в България са лишени от основания. Никола Саркози във Франция или управляващата Народна партия в Испания не са блестящи примери за България. А в самия регион има почти ежеседмични арести на бивши министри на ПАСОК в Гърция.

Мрежата на Станишев

Успехите на Станишев в обединението на европейските лявоцентристи, докато дясноцентристите продължават да се конфронтират, може да изглеждат тайнствени маневри. Дори наблюдателите в Брюксел не обръщат внимание на паневропейските политически партии и техните лидери като Сергей Станишев. За по-широките международни политически елити трансграничната организация от политически партии е недостойна за тяхното внимание.

Но това е грешка, защото Станишев (и неговите колеги от лявоцентристките и либерални формации в Европа) ще играят ключова роля в определянето на следващия ръководен екип на ЕС след засилването на ролята на Европейския парламент. Сега Сергей Станишев има номерата на мобилните телефони и правото да посещава новото поколение политически лидери на ЕС. Това са хората, които вероятно ще доминират все повече в европейската политика в следващия политически цикъл.

Ползата за България

Тази мрежа от контакти е голямо предимство за България. Страната трябва да подобри икономическата си позиция, за да привлече така необходимите преки чуждестранни инвестиции и да покаже на външните фирми в България, че те няма да бъдат подложени на дискриминация. Ролята на Станишев на уважаван паневропейски политически лидери извън България може да е от полза за България в момент, когато София се стреми да засили икономическия си растеж и да намали безработицата.