Крум Благов, специално за Faktor.bg

От петък в Народното събрание започна ново представление, чийто жанр може да се определи като парламентарен трилър. Група депутати предложиха и наложиха на първо четене поправки в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които се позволява на прокуратурата да се меси в граждански дела, в които е засегнат интерес на държавата, общини или на лица под специална закрила – деца и т. н. Това беше само

завръзка на интригата

Идеята на вносителите, описана в мотивите, е да се върне на обвинението право, отнето от 1 април 1998 г., защото така щели по-добре да бъдат защитени публичните интереси. Всъщност тази практика произтича от сталиновата постановка, че при диктатурата на пролетариата прокуратурата наред с основните си функции в наказателните дела трябва да извършва и общ надзор за законност. Промените преди 17 години бяха част от демонтирането на тоталитарната правораздавателна система. И без това обвинението не се намеси в нито един важен случай, въпреки че по онова време фалираха няколко банки и практически се срути цялата парична система на България.

Разбира се, за оправдание на тези ексцентрични идеи служи казусът КТБ и желанието на Цветан Василев да продаде за едно евро пакетите си от акции в няколко стратегически за страната предприятия като „Виваком” и НУРТС. Но прокуратурата ли е тази, която би могла да спре тези сделки? През последните години тя показа, че няма капацитет да се справи дори само с обвинителните си функции. Вместо това с удоволствие използва правомощията си, за да се впуска в политически игри.

Така че истинските причини за предлаганите промени лежат далеч под повърхността. Какви са те? Да тръгнем към отговора чрез анализ на списъка с вносителите. Това е пъстра компания, в която рамо до рамо се оказват Валери Симеонов от Патриотичния фронт и Четин Казак от ДПС, двама от хората на Ковачки (вкл. неговата братовчедка) плюс лидерът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов. Все знакови фигури – очевидно се е търсела „широка представителност”. Блестят с отсъствието си депутати от Реформаторския блок (въпреки че Меглена Кунева отговаря за съдебната реформа), БСП и „Атака”.

Странната петорка внесе втори законопроект

за разширяване на правата на обвинението чрез промени в Наказателно-процесуалния кодекс, но в последния момент го оттегли. За целите на първите двама вносители може да се намери обяснение. Симеонов неведнъж е хвалил някогашните тоталитарни институции, вкл. Държавна сигурност. ДПС сигурно няма против главният прокурор да получи повече права, защото досега ги е закрилял винаги, когато може. Депутатите на Ковачки и Бареков пък участват във всякакви комбинации – те затова са в парламента.

Специално внимание предизвиква участието на Цветан Цветанов. Едва ли е случайно съвпадение, че той е и сред вносителите на алтернативен законопроект за промени в съдебната власт, с който изпревари правителството. В него не се говори за създаване на специално звено по румънски образец, което да не е подчинено на Сотир Цацаров, нито за идеята правосъдният министър да е главен прокурор, както е в САЩ. Този текст дотолкова се хареса на прокуратурата, че тя преустанови участието си в подготовката на правителственото предложение.

Конспиративно мислещите съзряха в това някаква задкулисна сделка на Цветанов с Цацаров, която обясняват с висящите дела на бившия вътрешен министър. Но в това няма логика, защото делата на Цветанов не са в досъдебна фаза, не зависят от прокуратурата, а изцяло от съд За изненада обаче в понеделник

предполагаемият главен герой на трилъра

който по съвместителство е и главен прокурор, изтича при министър-председателя, за да се оправдае, че няма никакви претенции за повече власт, един вид – това не е моя инициатива, нито дори желание, дайте тази власт на финансовия министър. Наистина в петък (по време на внасянето на законопроектите) Бойко Борисов беше с част от кабинета във Варна. При това положение миналият на първо четене текст за промени в ГПК надали ще стигне повторно до пленарната зала.

Следователно за някакъв съюз Цветанов-Цацаров едва ли може да се говори. Изглежда ми пресилено и твърдението на някои депутати от БСП, че в ГЕРБ има противопоставяне между Цветанов и Борисов. Силите са толкова неравни, че е достатъчно премиерът да каже една дума и всеки депутат или министър от неговата партия ще замине в политическото небитие. Примери – колкото щеш.

Очевидно Цветанов вече не е толкова доверено лице на Бойко Борисов – постепенно мястото му беше заето от Румяна Бъчварова. Но противопоставяне има не между него и нея, а по-скоро между Цветанов и правосъдния министър Христо Иванов. Несъмнено сред 16-те депутати от ГЕРБ, подписали алтернативния законопроект, водеща роля има шефът на групата. Също така е сигурно, че това е умишлено търсен нонсенс. Въпреки приказките, че е по-добре да има повече предложения за съдебната реформа, нормалната парламентарна практика е вносител да е правителството или ресорният министър.

Тук решаващо ще е на чия страна ще застане премиерът. От Варна той каза, че стои зад министъра, но не порица депутатите си. Междувременно реформаторите първи скочиха срещу промените в ГПК. Дали конфликтът е личностен – между Иванов и Цветанов, или коалиционен – между ГЕРБ и РБ? От това в крайна сметка ще зависи неговият развой и изход.