Иван Сотиров

Елате при нас, маргинали – така би прозвучал призивът „Политизирайте се!“ на древните атиняни. Защото, както знаем, древните гърци са смятали за идиоти тези, които не участват в политиката, а думата „идиот“, която има гръцки произход, тогава се е използвала като синоним на маргинал. Когато в Атина се утвърждава демокрацията, ораторите употребявали думата „идиот“ за да изразят презрителното си отношение към хората, които били аполитични. Политичността, под която се разбира занимание с обществените дела, тогава е била въпрос на граждански дълг. Затова, да не се занимаваш с политика в Атинската република се е смятало за липса на граждански добродетели и умствени възможности. Аристотел казва: -„Който живее извън държавата поради природата си, а не по силата на обстоятелствата или стои по-долу, или превъзхожда обикновения човек”, той е или

„животно или Бог”

Именно затова е изненадващо, че хора, с академични и републикански претенции, се обръщат по този начин към гражданите, за да набират последователи. У нас обаче призивът „Политизирайте се!“ явно събужда не обида, а гордост и ентусиазъм сред някои наши сънародници. Поне така изглежда, ако съдим по гордото рапортуване в социалните мрежи – „Политизирах се!“. Когато хора на зряла възраст са обхванати от такъв комсомолски плам, не може да не се запитаме откъде идва той.

Очевидни е, че има проблем и той е в трайно формираното и непроменено у нас марксистко-ленинско схващане, че основният политически въпрос е въпросът за властта. През комунистическия период властта се упражняваше от Партията, която единствена имаше монопол върху правенето на политика. Гражданите, по време на режима, бяха обект на политиката - вън от партията заниманието с политика не беше здравословна дейност, дори можеше да доведе и до смъртни случаи. Оттогава ние сме наследили представата за идентичността между партиец и политик. Щом ставам партиен член - аз ставам политик. Идеята, завещана ни от Атинската демокрация, че политиката или заниманието с обществените дела е дълг на всеки гражданин, че тя е проява на добродетелност, е

еретична и непонятна

за хора с формирано от комунизма съзнание. През целия преход винаги е имало един лицемерен стремеж на хора, които прононсирано се занимават с политика, да заявяват, че не са политици. Неизброими са примерите на министри, дори на премиери, които са заявявали, че не са политици, а експерти защото не били партийни членове. Отвращението на огромна част от българитекъм партийното членство, поради отношението им към БКП и поради комунистическите рецидиви, които са обхванали основните партии в България, днес, е напълно разбираемо. Но това не оправдава лицемерното демонстриране на аполитичност от страна на хора, които са на политически постове и които активно се занимават с политика.

Освен това трябва да е ясно, че всяка гражданска дейност, която е насочена към решаване на проблеми свързани с управлението на обществените дела е политика и всеки, който се занимава с такава дейност е политик, независимо дали е в НПО, неформална група за натиск или участник в акция „за“ или „против“ дадена обществена кауза. Ние, не просто трябва, но и сме длъжни да се политизираме, особено днес когато страната ни се намира в толкова тежко положение. Нашата гражданска активност е по-чиста и истинска форма на политика, от тази която се прави в партиите, ако под политика разбираме защита на обществени, а не на лични и корпоративни каузи. Явно, поради системното налагане на лицемерни клишета, има тежко терминологично объркване и много хора не правят разлика между партизиране и политизиране, между партиец и политик. Човек може да е член на партия и да не прави политика и обратно. Нещо повече, парламентарните ни партии са се превърнали в корпорации, за които не общественото благо, а властта за реализиране на личните и корпоративни интереси е основна цел. Именно затова, хората попадайки в тези партии престават да се занимава с политика в полза на гражданите и се превръщат в клиентела, която служи на партийния лидер и неговото обкръжение. Разбира се, има изключения, но те са мъка и за лицето, което се опитва да прави политика в партията и за самата партия. Изходът винаги е един и същ – или партията отхвърля лицето или лицето приема, че водещият интерес е партийния, а не обществения.

Излизането от този порочен кръг е създаването на модерни електорални партии от ценностни и реализирани хора, чиято дейност и бизнес не зависи от държавата. Засега, обаче, широко рекламираните в определени медийни кръгове нови проекти, по-дефиниция не са такива. Мощният медиен гръб означава

олигархичен проект

Няма сериозна медийна групировка, която да не е собственост на олигарх; да не се финансира чрез реклама от икономически структури, които имат господстващо положение на пазара, участват в картели и или са собственост на олигарси, и да не ползва държавно подпомагане. Всички български медийни групировки са създадени от лица, които са натрупали парите си основно чрез придобиване на активи от държавата, чрез приватизация, чрез апорти и замени, чрез обществени поръчки, чрез субсидирани от държавата дейности и чрез институционално осигурени преференциални условия за собствения им бизнес. Тези хора обичат да се наричат капиталисти и да се определят като представители на националения капитал, това обаче е някаква извратена форма, която аз наричам

социалистически капитализъм

При нея рисковете и пасивите на тези „патриотични бизнесмени“ се поемат от нас данъкоплатците, а печалбите се прибират от тях - най-пресният пример е кризата с КТБ. Очевидно е и какви ще бъдат целите на тези политически проекти и какви ще са задачите на техните представители във властта. На хубави приказки сме се наслушали и на делата на разказвачите им сме се нагледали. Всички бяха стартирани като нови лица и с мощно медийно пласиране им бяха създадени образи на нови месии и спасители. Особено днес, като гледам новите нови лица, попрехвърлили средната възраст, се питам, къде ги крихте, защо бяха маргинализирани, тези прекрасни момчета толкова време! Новите лица, които ни пробутаха през прехода, се оказаха една много добра инвестиция с огромна възвръщаемост за своите създатели. Схемата е проста и ефективна: ПАРИ – МЕДИИ – НОВ ПОЛИТИК – ПАРИ‘ – МЕДИИ‘ –НОВ НОВ ПОЛИТИК…. След всеки нов цикъл олигархията забогатява, а народът обеднява. Единственото, което се променя при всеки нов цикъл, е дизайнът - сменят се имената и лицата на политическите проекти, но същността се запазва, защото конструкторите са същите. Както би казал поетът – „Това е толкоз просто и логично!“

Та внимавайте къде и как се политизирате. По добре е да си останете „маргинали“, отколкото да станете „абдали“. Предупреждението ми е към младите хора и особено към тези, които сте пазили политическо целомъдрие до зряла възраст - жалко ще бъде, ако след толкова чаканесе окаже, че последният влак, който сте хванали, е грешният. За тези които цял живот се возят на грешни влакове не е фатално. Те са свикнали, дори мисля, че им харесва просто ей така, да се возят!