Едно от първите предложения на това правителство беше законът за лустрация на банките, който беше спрян в парламента и никога не беше допуснат до залата

Майя Любомирска*, специално за Faktor.bg

На днешния ден, 8 ноември, преди 25 години Филип Димитров се закле в Народното събрание пред Конституцията като министър-председател и представи кабинета.

Една неуместна крилата фраза остана от онова време, като знак за липсата на политическа зрелост. „С малко, но завинаги" определи тогава изборният резултат Александър Йорданов. Нещо, с което и досега Филип Димитров не се съгласява. Според него: „СДС спечели изборите, защото отговаряше на очакванията на повечето хора. Демократите в България бяха малцинство. Но това малцинство беше могъщо, на него можеше да се разчита. И СДС получи гласовете на това малцинство – 34%." Тогава в еуфорията на първата изборна победа на Съюза на демократичните сили обществото не знаеше, че Филип Димитров имаше „нищожен контрол при формирането на правителството", както сам ще каже години по-късно. И въпреки това с малцината си единомишленици в него, той постигна основните си цели.

Само за една година България се откъсна от опеката на Москва, скъса с модела на перестройката и се нареди до Вишеградските държави. Ако днес казваме не без гордост, че сме държава от Европейския съюз и лоялен член на НАТО, добре е да помним, че то стана възможно поради недвусмислената позиция на първото демократично избрано правителство, което промени България необратимо.

Спомням си, че по това време в обръщение към гражданите Димитров каза, че евреите 40 години са бродели през пустинята, за да достигнат Обетована земя. Тогава мнозина възнегодуваха, казвайки, че "тоя се мисли за Мойсей". Защото малцина знаеха

какви трудности ни предстоят

Погледнато от днешния ден вече можем да сме сигурни, че наистина са ни нужни тези години, за да наваксаме пропуснатото в петте десетилетия на комунистическото безвремие. Важното е обаче, че пътят, поет тогава е необратим.

„Моето правителство все пак остави усещането, че България е сериозна държава и се беше наредила заедно с вишеградските държави, казва Филип Димитров... От някаква гледна точка успехът беше реализиран. Страните, които спечелиха Студената война, бяха Чехословакия, Полша и Унгария. За тях нещата бяха ясни. Това, че и някой друг се нареди там, беше голяма стъпка."

За да отговори на очакванията на повечето хора, правителството на Филип Димитров започна във вътрешната политика със смяна на икономическия модел и преминаване на собствеността от държавна в частна. Затова и началото на икономическия преход беше реституцията и опитът да се върне на хората заграбеното от комунистическия режим през предходните 45 години. Реституцията макар забавяна и саботирана на всички равнища, отпуши свободната инициатива, съживи държавата, хората отново станаха собственици на магазини и фабрики. Почти веднага се почувства и видя общественото и икономическо оживление.

Естествено, като консервативна система икономиката не можеше да завърти на бързи обороти веднага. И това беше „прекрасен" повод лидерите на синдикатите, включително "синята" „Подкрепа" (и лично на Константин Тренчев) да започнат поредица от стачки, като кулминацията беше през юли 1992 г., когато транспортна стачка блокира столицата за цяла седмица, но първият протест избухва още на 8 януари 1992 г.

Забележете: ДВА месеца след идването на власт на правителството на Филип Димитров.

Така се отвори първият фронт срещу правителството, който беше умело използван от зараждащата се мафия и борчески групировки

за подмяна на кабинета и опит да бъде върната държавата в проруското лоно. Измъкването на собствеността от ръцете на червените фамилии, които вече бяха получи куфарчетата с милионите по времето на Луканов и опитите са се превърнем в нормална държава, взриви задкулисните играчи. Те трудно можеха да се простят с финансовото си и икономическо благополучие и затова

обявиха война на кабинета

Отвъд всяко съмнение диригентската палка беше в ръцете на Държавна сигурност, която по това време не само не се криеше, но и имаше официална позиция в президентството, където съветник на Желев беше Бригадир Аспарухов.

Стачката през юли на практика имаше целта да подготви „Боянските ливади" на тогавашния президент Желю Желев, който даде сигнала за свалянето на кабинета на Филип Димитров.

Но България - а и никоя друга държава - не може да живее във вакуум и за това е редно да се върнем на външнополитическата линия на първото демократично избрано правителство.

Разбира се, знакова беше срещата на премира Филип Димитров при президента на Съединените щати Джордж Буш през март 1992 г. Тя постави началото на превръщането на България във фактор на стабилността на Балканите. Тогава държавният секретар Лари Ийгълбъргър определи България като "скритата перла на Балканите". А в предвидената за пролетта на 1993 г. среща на новия президент с президентите на Вишеградските четири (Чехия и Словакия вече се бяха разделили) трябваше да участва и Ж. Желев, но обиден от неспоменаването на България като спасител на евреите през Втората световна война той пропусна това историческо участие.

През януари 1992 г. България първа призна суверенитета на четирите бивши югославски републики: Македония, Словения, Хърватия и Босна и Херцеговина, докато позицията на някои страни-членки на ЕС беше още объркана. През май същата година България беше приета за член на Съвета на Европа, през юни тя беше една от основателките на Зоната за черноморско икономическо сътрудничество, а през декември 1992 г. парафира окончателния текст на споразумението за асоцииране към Европейския съюз, с което започна и пътят към пълноправното членство в ЕС.

Всичко това не остана незабелязано. Знаменателни бяха думите на президента Елцин през август 1992 г.: "Г-н Димитров, аз много внимателно следя делата Ви!"

В същото време президентът Желев продължаваше вече започната игра на „коректив" на правителството на СДС. Реалността обаче беше твърде различна.

От „Дондуков" 2 се отвори вторият фронт за свалянето на правителството на СДС.

И това особено ясно си пролича по време на

скалъпения оръжеен скандал

и прословутите Боянски ливади, за които приживе Желев не даде смислено обяснение. А и нямаше как да даде, след като процесът се дирижираше от ДС.

Освен към кабинета ударите бяха насочени и към парламентарната група на СДС, която също беше разцепена, а през септември беше свален от председателския пост на Народното събрание Стефан Савов. Според Филип Димитров: „Позицията на Желю Желев срещу правителството в ролята си на президент имаше значение най-вече за разделянето на парламентарната група. Дотогава реално нямаше център на власт, който можеше да даде подкрепа на хората, обявяващи се срещу правителството. В психологически план въпросът беше дали си за СДС или си срещу СДС. В момента, в който стана ясно, че няма само един СДС, а няколко различни тенденции, изборът стана по-лесен за хората, решили да тръгнат по друг път. Моментът, в който това се изясни, беше свалянето на Стефан Савов - на 18 септември. Буквално същия ден започна акцията на Бригадир Аспарухов с обвиненията за т.нар македонската сделка. ДПС също имаше участие в събитията. Всичко това показваше, че и от двете страни нещата са разклатени. Допускам, че дотогава Ахмед Доган все още е смятал, че ще се отърве от мен и ще продължи с едно ново правителство на СДС."

Третият фронт беше отворен от ДПС

Ахмед Доган даде ясен сигнал, че ще участва в свалянето на правителството по време на една среща между него и Желев, когато той формулира тезите за „депесарския шут".

След активното мероприятие с „оръжейната афера" и атаките от президентството единственият достоен и морален ход беше поискания от Филип Димитров вот на доверие. След години Димитров ще каже: „Вотът на доверие беше вододелът, който доказа, че не сме господари на собствена си къща...Вече се вървеше към промяна на правителството и на неговия курс...съществуват сериозни съобщения, че още в средата на октомври има идея да бъде лансиран Беров и може би това е било част от спечелването на ДПС"

Да не забравяме, че Любен Беров по това време беше съветник на Желю Желев – факт, който от дистанцията на времето дава ясен отговор имало ли е подготовка и от кои сили за свалянето на правителството, което започна битката с мафията и задкулисието. Всички помнят речта на Филип Димитров, когато предупреждаваше, че се създава мафия и призоваваше на борба с нея. Но въпросът не беше до речи и до призиви.

Сега разкритите досиета показват, че зад банковите фалити и хиперинфлацията, дошли няколко години след падането на Филип Димитров, са стояли същите играчи от ДС. Затова и едно от първите предложения на това правителство беше законът за

лустрация на банките,

който беше спрян в парламента и никога не беше допуснат до залата.

Прочие, когато говорим за задкулисието, то не е от вчера. А още от 90-те години, като се започне с кадруването при съставянето на правителството на СДС. Ето каква казва Филип Димитров за това: „Факторите, които наредиха състава на кабинета: „Най-силно крещящи бяха „Подкрепа", от една страна, от друга – юнаците на т.нар. Хвърковата чета, която мина през стотици селища и реши, че с това е спечелила изборите. Говоря за Георги Марков, Стоян Ганев, Венци Димитров...Проблемът при тях бяха по-скоро инсинуациите, а не действията. Но другите се опитваха да диктуват в много голяма степен избора на кандидатите за министри. ... Истината е, че за Желеви хора можеха да минат само двама Христо Иванов и Димитър Луджев."

Следващите му действия също са ясни. Така се стигна до безвремието на Любен Беров и Жан Виденов, на силовите групировки и мафията, на разграбването на държавата и фалита на банките, до източването на предприятията, и ликвидирането на голяма част от спестяванията на хората. Но дори и най-предубедените не могат да не признаят, тогава, в зората на демокрацията, първото правителство на Филип Димитров направи правилният избор. И нека потомците да отдадат дължимото, защото бяхме първите.

*Авторът е началник на кабинета на министър-председателят Филип Димитров 1991-1992 г.