Максим Кантор*

С явлението „русофобията“ Кремъл оправдава агресията в Украйна, съкращаването на пенсиите, закриването на болници, и нрастването на въоръженията.

Риториката, всъщност, е традиционна: „Не трябва да се срамуваме от миналото си“, „Сталин е история и затова не трябва да се страхуваме от него“, "в обществото ни има предатели, хора, които не се гордеят с Русия".

Ето какво мисля по този повод:

Според мен, Русия, не е живо, нито одушевено същество. Доколкото не съм езичник, който се моли на идоли и не извършвам жертвоприношения - то, за мен (това е лично мнения, възможни са и други), поклоненията пред страната, като пред божество, ми изглежда 

някаква диващина

Хората обичат не държавите и вярват не в тях.

Французите обичат не Франция като сакрално пространство, а наборът от културни свойства, които е произвело това пространство. Затова французите обичат републиканските свободи, пастета, виното, изобразителното изкуство.

Би било затруднително да обичаш Франция на генерал Петен или Луи Филип, Франция на кръстоносния поход срещу албигойците (също французи) или Вартоломеевата нощ.

Тези събития изобщо не са предмет на гордост за французите, макар че също са история.

Както и процеса срещу Драйфус или лагера Дранси, от който евреите били изпращани в концентрационните лагери на Германия.

Невъзможно е да бъде обичано такова безобразие. Но това също е историята на Франция.

Да обичаш Русия просто за това, че тя съществува, именно такава каквато е – това а абсолютно 

антихристиянска, антихуманистична предпоставка

Може да обичаш свой близък, но не и да обичаш пороците му: пиянство, мързел, безчестие.

Да кажа още веднъж: Русия не е одушевено същество, това е страна – както всяка друга страна, културно-исторически феномен, конгломерат от определени привички, свойства и обичаи.

В тази страна, както и във всяка друга съществуват периоди на болест, оздравяване, ремисия, пиянство, обикновена глупост.

Терминът "русофобия", погледнат от тази перспектива, е абсолютен нонсенс. В християнското, хуманистичното съзнание не може да има нито „русофобия“, нито „русофилия“. И едното, и другото са абсурдни от гледна точка на християнския морал.

Сталин, от тази перспектива е историческа фигура, чието съществуване е нелепо да бъде премълчавано, но е нелепо и да се гордеем с него. Той е аморално, бездушно и отвратително същество. Той е история, която трябва да знаем, за да се срамуваме от нея. Точно така, както няма причина хуманистите да се гордеят с великите убийци на народите Чингизхан или Атила.

Впрочем, всичко казано дотук, може да бъде разбрано само от гледната точка на принципите на християнския хуманизъм.

От позицията на имперското езичество тази кампания е оправдана. И „русофобията“ и величието на Сталин са актуални за съзнанието на шаманите и крепостните.

Това е въпрос на култура и възпитание.

*Максим Кантор е един от най-известните руски съвременни художници и публицисти. Негови картини са изложени в Третяковската галерия, в Британския музей, има самостоятелни изложби в Париж, Ню Йорк, Венеция, Берлин.

От 2013 година живее в Германия и публично заяви, че няма да се върне в Русия, след като, заради гражданската му позиция го лишават от жилище и ателие в Москва.

Превод: Faktor.bg