"Балансиране", "снишаване" – това не е българският път, а път за никъде!

Александър Йорданов

Христо Пеев, мой фейсбук приятел, ми обърна внимание на снощния диалог в студиото на Панорама. В сценката участват водещият Бойко Василев и гостите му: Първан Симеонов и проф. Михаил Константинов. Ето сценката:

"Водещият Б.В., вълнуващо загрижен: България къде да търси заслон в тези смутни времена, за да се сниши?

Събеседникът П.С, сдържан мъдро: - Разбира се, по-близо до Русия. Времената се промениха, което при Плевнелиев беше мейнстрийм, нормално, днес дразни всички...

Водещият: - Така ли е, професоре? Как да се държим?

Професор М.К, математически необоримо: - Национално отговорно! Балансирано!"

Завесата пада. Това чухме снощи от "националния ефир". Логиката на снишаването и балансирането винаги води до позиция на колене. Така става непосредствено след 9-ти септември, когато тия пред, които се снишаваме, избиват дори снишилите се. Няма нито една сфера на двустранните отношения с Русия и СССР в миналото, в която ние да сме докарали нещата до баланс, до равенство. Така СССР си отиде без да си върне дълговете към нас. Оттогава до днес руската политика има само една цел: да продължава

да източва национален български капитал

Правят го по различни начини. От банки ментета като Българо-руска инвестиционна банка и Росексимбанк до КТБ. Фирми като Лукойл, които все на "загуба" работят, но странно защо не се махат от България. Като всичките "атомни" проекти източили милиарди от държавата ни. Как да го кажа по-ясно след като е очевидно.

Българите са бедни, защото повече от всяка друга европейска страна са били свързани в своята история с Русия.

Хората във всички останали държави, които не са били така свързани с Русия, живеят и вчера, и днес, несравнимо по-добре. Те не са балансирали, не са се снишавали, а са си гледали националния интерес. И този интерес е бил един и същ: да стоят по-далеч от руското влияние, да се борят срещу руското влияние. И затова са успели. Ние с голям зор тръгнахме по верния път и веднага се намират изменници, които да ни върнат обратно – към снишаването и баланса, към бедността и мизерията. Защо? От незнание ли? От глупост ли? Какво точно предлага Русия, че българите да живеят по-добре и по-сигурно? Кажете го с прости думи. Какво? Стоки ли, храни ли, производства ли? Човешки права и свободи ли? Възможност да обикаляш Европа само с личната си карта ли? Или да смениш управляващите, когато не ти харесват? Някой да си спомня откога в Русия не могат да си сменят управляващите? Модерна техника, електроника, ли? Пазар ли? Но нали пазар има там, където хората имат пари и могат да купуват. А руснаците нямат пари и това е очевидно. Препарати за баня пият и не замезват дори с грузински домати, та камо ли нашите да купят.

Толкова ли е трудно да се каже днес на Русия, че тази България не е онази, окупираната от Русия, България. Че ние сме

свободна страна

От какво европейско и натовско се отказваме, за да се придвижим "балансирано" към Русия? Кое е това, което Русия не харесва в нашето сегашно положение, та е необходимо ние да се върнем "назад", вместо обратното: тя да прихване поне нещо от това, което нормалният свободен свят от години й предлага.

Може ли някой с прости думи да обясни, какво точно иска Русия от нас конкретно та е необходимо да се снишаваме, да "балансираме". Някой знае ли изобщо, какво тя ни предлага? И от каква полза ще ни е то? От Европа е видимо, какво получаваме вече 10 години: свобода, икономически възможности, за каквито дори не можехме да сънуваме в руския блок СИВ. Ясно е и какво получаваме от членството си в НАТО – сигурност, каквато сами не можем да си гарантираме. Какво друго може да ни предложи Русия? Газ, петрол? Но тя и сега ги продава скъпо и прескъпо. Защото няма какво друго да продава.Туристи? Ами те ако сами не могат да видят, че е хубаво в България, Кремъл ли ще им каже или нашите "въжеиграчи"? Нищо по-добро не може да ни предложи Русия и това е очевидно. Защо тогава трябва да се снишаваме, между какво и какво да "балансираме"? Всяко "балансиране" спрямо Русия е

път назад за България

Път към по-лошото, а не към по-доброто. Имаме горчив опит. Казал ни го е още Апостолът на свободата през далечната 1871 година: "Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме". И сега на кого да повярвам: на Васил Левски или на Василев, Първанов, Константинов и останалите празни дрънкала, които ни призовават чрез формулата "балансиране-снишаване" да се върнем назад, сами да се изгорим? Без мен.