В Русия се надяват, че публикуването на "списъка на Путин" ще остане само демонстративна мярка и няма да бъде последван от нови сериозни санкции. 

Но в същото време експертите смятат, че "кремълският доклад" или, както още го наричат "Списъкът на Путин" може да има сериозни последици преди всичко за руския финасов сектор.

Косвеното влияние на доклада, може да се окаже много по-значително, отколкото директното, защото ще предизвкиа вълна от "дерискинг" - мерки за минимизиране на предполагаеми негативни последствия.

В подобни ситуации кредитно-финансовите институции прекратяват или ограничават деловите отношения с цели страни или клиенти.

Управляващият партньор в международната юридическа компания Debevoise & Plimpton LLP Алан Карташкин смята, че докладът ще има сериозни последствия за руските държавни компании и олигарси, включително и върху руската икономика като цяло и финансовата стабилност на Русия.

The Wall Street Journal пише, че новите мерки още повече ще съкратят достъпа на лицата и компаниите от списъка до чуждестранни кредити, ще ограничат възможността им да пътуват на Запад или да правят бизнес в САЩ. 

"Мащабите от тези последици е невъзможно да бъдат оценени", твърди експертът.

Отношенията на банките и другите участници във финасовия пазар, смята той, ще се определя то три фактора: "Първо - от съдържанието на информацията в доклада, например, за наличието на корупционни връзки, второ - от конкретните мерки, които ще бъдат приети от американските власти след публикуването на доклада и трето - от тяхната вътрешна политика за бизнес и отношения с всеки от споменатите в списъка".

"Свидетелствата за корупция" - списъците с имената на олигарсите и изброяването на принадлежащите им активи извън Русия може да залегнат в основата на по-нататъшни

 репресивни мерки спрямо руски граждани и организации

Възможен е и сценарий, при който косвеното влияние на доклада да се окаже с по-голяма тежест отколкото директното въздействие в руското общество.

Алан Карташкин смята, че докато американските власти приемат конкретни законодателни мерки, основните рискове са репутационните, но и те може да се окажат напълно достатъчни, за да повлияят върху бизнеса на отделни руски бизнесмени и компании, както и на руската икономика и финансова стабилност.

Репутационният риск е един от най-важните фактори, които влияят на дерискинга, констатира FATF.

Много от кредитните институции ще възприемат лицата от "Списъка на Путин" фактически като лица под санкции, отношенията с които ще им създадат

 репутационни рискове

Новата спирала на дерискинг ще обхване не само САЩ. Дори ако техните съюзници не подкрепят американските санкции или не бъдат обявени никакви формални ограничения и санкции, банките в тези страни, включително европейските, няма да могат да игнорират съществуването на този "списък на срама".

Ако се стигне до конкретни санкции, тогава нещата ще станат още по-сериозни, защото нито една кредитна институция, банка, няма да рискува да се сблъска с негативни последствия за собствения си бизнес, ако има отношения с присъстващите в "Кремълския доклад", каза и юристът от международната компания Noerr Владислав Скворцов. 

По думите му, това може да бъде предопределено от наличието на американски директори или акционери, бизнес в САЩ или просто заради опасенията, че неспазването на санкционния режим ще се отрази негативно на международния бизнес на европейските компании, ще принуди контрагентите им, които спазват санкциите, да потърсят други партньори за бизнеса или парите си.

Първичните последици от публикуването на списъка с лицата приближени до Путин, най-вероятно, ще бъде прекратяването на операциите по техните сметки в чуждестранни банки, а също така закриването на такива сметки. Същото се отнася и до сметките на свързаните с тях компании. 

"Закриване на сметките им в неруски банки може да се случи много бързо", прогнозира Скворцов.

"Най-вероятно прекратяване на отношенията ще има не само от страна на чуждите банки, но и на техните руски "дъщери". Потенциалната отговорност от нарушаването на санкционния режим може да струва на банките много по-скъпо, отклокото печалбата от сътрудничеството им с такава категория клиенти", предупреждава партньорът в международната юридическа фирма Dentons Артем Жаворонков. 

При това чуждестранните банки отдавна са включили в стандартните си договори с руски контрагенти положение за прекратяване на отношенията в случай на включването на контрагента в санкционни списъци.

В много по-сложно положение ще се окажат дъщерните фирми на чуждестранните банки. Те са задължени да спазват изискванията на рускотко законодателство, а то не съдържа основания за прекратяване на договор с физическо лице заради включването им в санкционни списъци.

"Банките в Русия - както руските, така и "дъщерните" на чуждестранни банки - ще трябва да се договарят със "санкционните си клиенти" по повод доброволното прекратяване на договорните отношения", предполага Жаворонков.

Той смята, че повечето от тях, в крайна сметка, ще предпочетат 

наказания от руското законодателство,

 пред репутационния риск и възможни глоби. Другият вариант за тях е да прекратят работата си в Русия.

Но вълната от рискове не спира с дъщерните фирми на чуждестранни финансови организации, действащи в Русия. Сценарият с прекратяването на отношенията със "санкционните клиенти" е напълно вероятен не само за международните платежни системи, чуждестранни банки и техните дъщерни институции в Русия, но и за руските финансови институции, които имат голям обем операции на международния пазар.

Втората, и много по-съществена, рискова зона са кореспондентските отношения между руски и чуждестранни банки. Това е основният риск, който ще възникне пред руските банки, тъй като те няма да могат да осъществяват плащания в пълен обем.

Законодателна база за прекратяване на кореспондетските отношения съществува, но инициативата трябва да бъде от страна на Министерството на финнасите на САЩ. Според закона CAATSA, администрацията на САЩ е задължена да въвежда забрана или ограничения на кореспондентските сметки сметки на чуждестранните банки, включително и на руски, "в случай на финансови транзакции с лица, включени в списъка с блокиращите санкции", напомня Карташкин.

За руските кредитни институции това е тъй като почти всички големи руски банки имат кореспондентски сметки в САЩ и имат бизнес с банки-партньори там.Последиците за руските институции от санкционните ограничения ще бъде значително съкращаване на международните им операции.

Рисковете може да възникнат и заради отслабване на позицията на руските компании, особено държавните, структуропределящи компании, като "Газпром", "Роснефт" (които осигуряват основния валутен приход на Русия) и неизпълнение на договори във външноикономическата сфера.

Под определението "структурообразуващи" попадат около 200 руски компании: организации, холдинги и вертикално интегрирани компании, чиито собственици контролират над 70% от брутния вътрешен продукт на Русия.

Заради риска от нови американски санкции, рускитге власти също така слагат край на прозрачността на финасовия пазар. С решение на руското правителство, банките, застрахователните компании, недържавните пенсионни фондове, инвестиционните фондове могат да отраничат разкриването на информация за своята дейност. 

Засекретени са и покупките, извършвани изцяло или частично от руски компании, те ще се стават, чрзе закрита платформа на държавната "Сбербанк". Фирмите, които имат правото да "засекретяват" своята дейност са 126 на брой: всички предприятия от военно-промишления комплекс, над 10 банки, "Газпром", "Роснефт", "Алроса", "Аерофлот" и други.

На държавните компании е разрешено да укриват схемите за заобикаляне на санкциите, а на Службата за вътрешно разузнаване, Федералната служба за сигурност и Министерството на отбараната имат правото да укриват цялата информация за договори, покупки, обществени поръчки, като провеждат тайни конкурси.

Източник: newsru.com
Превод: Faktor.bg