Джошуа Яфа*, Уолстрийт джърнъл

През 2 000 година, в зората на путиновата епоха, социологът Юрий Левада Публикува статията „Лукавия човек“. В нея той описва портрета на особен руски „вид“ - типът личност, възпитана със смес от демагогия, безотговорност и подозрителност. Този тип се появява във времената на Съветския съюз и след краха на система изгубил ориентирите си. Лукавият човек не можеш много да го залъжеш с пропаганда: той познава слабостите и недостатъците на държавата.

Но въпреки това лукавият човек не застава в опозиция на системата. Той зависи от тази система и се бои от това тя да не изчезне повече, отколкото от трудностите, които възникват в резултат именно на системата.

Лукавият човек, пише Левада, не само търпи лъжите, самият той е готов да се самозалъгва, нещо повече-той постоянно се нуждае от самозалъгването, заради самосъхранението си, включително и с пихологическото, за да преодолява собствената си раздвоеност, за 

да оправдае собственото си лукавство

Макар че темата на книгата „Страната на Путин“ номинално е посветена на промишления град-милионер Челябинск, всъщност тя e много по-задълбочена и разобличава лукавия руски човек.

Автор на книгата е Ан Герълс, която дълго време е работила като кореспондент на NPR в Русия.

Своите наблюдения тя започва през 1993 година, когато раната от разпада на Съветския съюз още не е заздравяла. Герълс е живяла там достатъчно дълго време, включително и когато през 2012 година започва третият, изключително важен президентски мандат на Путин.

При последното си пътуване до Челябинск, в началото на новия век, тя забелязва, че градът се променя благодарение на нефтените и газови пари.

По това време в града Chanel и H&M имат свои магазини, а посетителите на района могат да избират между Holiday Inn и Radisson. Но въпреки своя космополитизъм, икономическото благоденствие и насищането си със западни компании и контакти със Запада, Челябинск не е склонен към либерална политика и опозиционност.

След 15-те години управление на Путин в Русия са останали малко места, незасегнати от системата, създадена от него и, която той управлява.

Сега вече цяла Русия е „страната на Путин“

Това, че Герълс пише за Челябинск не означава, че се е затворила в един малък район на огромната страна. Това, което може да бъде прочетено в книгата и може да се види където и да било в Русия.

В нея се говори за хората, които се отнасят с подозрение към непознатото, те са умни и добре умеят да се приспособяват към промените и новите времена. Накратко – това са лукавите хора от статията на Левада.

В началото на книгата Герълс ни запознава с журналистката Ирина, която е на 30 години, учила е в Швейцария и се облича само с европейски марки. В същото време тя „презира и дори открито ненавижда Запада“.

Ирина прилича на много хора в Русия.

„На тях им е омръзнало да се самобичуват, боли ги от това, че Западът ги наказва за греховете им, не харесват това, че Русия е смятана за клептократична държава, живееща под властта на мафията, но са първите, които ще ви се оплачат от корупцията“ , пише Герълс

Нейните позиции може да изглеждат реакционни, дори ограничени, но за нея цинизмът е белег за просветеност, защото прекалената искреност в нейните очи е равносилна на наивност. Според нея, 90-те години, са били времена на хаос.

Най-показателен за това, което наричаме „лукавия човек“ е Александър, който се възхищава на Путин и създадената от него система, макар че се оплаква непрекъснато от повсеместната корупция, от лошото управление и от икономиката, на която ненаситната и властна държава пречи да се развива.

Критичните изказвания на Александър отразяват тези хора в Русия, които смятат себе си за дисиденти и активисти.

„Той се гордее с Путин и между него и тези, които са недоволни от политическия курс на Кремъл, лежи непреодолима пропаст“, коментира авторката.

Това вътрешно противоречие е характерно за множество руснаци, а възгледите, които имат, изглеждат несъвместими помежду си.

Според едно изследване на общественото мнение, две трети от руснаците се определят като православни и вярващи, но в същото време казват, че 

не вярват в Бога

Учениците в престижно и скъпо средно училище пък обявяват твърде любопитен списък от хора, които са техни герои: Сталин, Стив Джобс, Бил Гейтс и, забележете-Ганди.

Цялата тази постсъветска идеологическа бъркотия е довела руснаците до тази преданност към Путин, в същото време недоверие към държавата, мистицизъм и фатализъм.

В „Страната на Путин“ Герълс пише, че затворниците в челябинския затвор са пускани на свобода при условие, че ще отидат да войват на страната на проруските сепаратисти в Източна Украйна. В случай на отказ ги чака ново наказание.

Западните анализатори, които от години твърдят, че путиновата система ще рухне под тежестта на корупцията, срива на рублата, неефективната суровинна икономика, която след западните санкции изпадна в рецесия.

Те обаче не отчитат и не биха могли да разберат, че архитектурата на властта построена от Путин, да не говорим за него самия, е достатъчно силна сред хората, за които пише Герълс.

За да оцелява, за Путин е достатъчна пасивната отстъпчивост на лукавите руски хора.

Докато тя е налице, той ще я използва.

*Джошуа Яфа е журналист, кореспондент в Москва на New Yorker, научен сътрудник във фонда New America.

Превод: Faktor.bg