Иво Инджев, Ivo.bg

С писмо до „Ню Йорк таймс”, който настъпи върхушката на ДПС по ахилесовата пета ( скрития руски кокоши трън) , либералът Лютви Местан настоява за реабилитация и дори за извинение за написаната от лидера на либералната западна преса истина за пазената най-вече от българските турци “тайна” за руската връзка на ДПС.

В скоби казано, авторът на тези редове имаше честта да участва със скромен час-два принос в подготовката за написването на въпросната статия на „Ню Йорк таймс” и също може да изиграе туземния танц на неудовлетворението в прочита на крайния резултат. На фона на тази едра полемика между либерали, това би било дребнаво.

Но да хванем проблема ДПС за рога ( на изобилието, т.е. властта).

Да караме по (опорни) точки, сътворени от ( името на ) екзактното перо на Местан, който се има за категория „тежка” в аргументирането чрез словесно боксиране дори с „Ню Йорк таймс”.

Оперна точка номер едно в тази (пледо)ария:

“1.ДПС е първата българска партия, която още в началото на прехода от тоталитаризъм към демократично гражданско общество изведе като официална партийна позиция членството на България в НАТО за стратегически приоритет на българската външна политика. Припомням, че това бе сторено още в началото на 90-те години, когато дори десният политически субект (СДС) нямаше смелостта да включи членството на България в НАТО в своите официални партийни документи.

За нас цивилизационният избор за членство на Р България в НАТО и ЕС бе ценностният контрапункт на опасността от граждански конфликт в резултат на последиците от насилствената асимилация на мюсюлманското малцинство от комунистическия режим. Така ДПС се превърна в основния съархитект на мирния преход, придобил гражданственост с понятието – Български етнически модел”.

Като част от ръководството на петчленното Бюро на възникналия преди четвърт век Атлантически клуб, който в началото на 90-те години имаше към 50 души членска маса, потвърждавам, че от ДПС много бързо се ориентираха и задушиха в прегръдките си тази неправителствена организация.

Проруската корпорация Мултигруп, която дойде на власт с мандата на ДПС (след октомврийския преврат на ДПС ) в края на 1992 г., чрез кабинета на съветника на президента Желев проф. Беров, направо си напазарува Атлантическия клуб.

Мултигруп, по стар руско-съветски обичай, овъргаля Атлантическия клуб в купчини от хайвер, опашки от лангусти, планини от сьомга и го удави в марково уиски в кристални чаши насред посткомунистическа гладория. Поради което моя милост напусна тази руска далавера и се скара за години напред със Соломон Паси, приел въпросното „спонсорство”.

Наплюскан, упоен и инфилтриран ( т.е. яко корумпиран), българският троянски кон на Москва получи писта за изява. Резултатът 10-12 години по-късно беше: руско негласно позволение българският троянски кон да препусне в тила на НАТО.

Оперетна точка номер две на Местан в писмото му:

„2.Впоследствие цялото политическо поведение на ДПС бе в пълно съответствие с тази позиция.

- През 1999 година ДПС, макар и в опозиция, бе единствената политическа сила, която подкрепи правителството на ОДС с министър-председател г-н Иван Костов за даване на въздушен коридор на натовските сили срещу югославския диктатор Слободан Милошевич. Именно това стратегическо решение на 38-то Народно събрание на Република България трасира пътя на страната ни за членство в НАТО. Немаловажен е фактът, че членството се осъществи през 2004 година от коалиционното правителство на г-н Симеон Сакскобургготски, съставено именно от НДСВ и ДПС.

- Като пряк участник в управлението на страната в периода 2001-2009 година ДПС има не по-малко заслуги за осъществяване на втория стратегически приоритет на външната политика на РБългария – членството в ЕС, осъществено на 1 януари 2007 година от коалиционното правителство на г-н Сергей Станишев с прякото участие, освен на БСП и НДСВ, и на ДПС”.

Веднъж задействан, троянският кон на Русия в България нямаше как да обърне необратимата тенденция срещу ( предимно мюсюлманската общност) в Косово и беше запазен в о(т)бора на Кремъл за следващи къчове по команда на московските дресьори.

„3.Собствено за проекта „Южен поток” бих искал да отбележа, че за разлика от БСП, която през 2014 година застъпи тезата, че „Южен поток” следва да се изгради „въпреки Брюксел”, ДПС като втората партия, която стоеше зад Кабинета Орешарски, заяви чрез своя председател в мое лице на специална пресконференция, че „Южен поток” е възможен само със съгласието на Брюксел и евро-атлантическите партньори на България. По-късно тази позиция бе застъпена и от министър-председателя г-н Пламен Орешарски и работата по проекта бе преустановена до постигането на евентуално съгласие на Брюксел. Припомням също така, че именно ДПС бе сред партиите, които поставиха въпроса за необходимостта Проектът да покрие изискванията на Третия енергиен пакет на ЕС и с връщането на страните в полето на международното право.”

Третата опорна точка от оплакването на Местан 

е спорна не за друго, а защото в този баклава няма сироп. Да се позоваваш на това, че никога не си подкрепил „Южен поток” ( както и не си възразил против руския коневръз чрез обвързването на България с АЕЦ „Белене” и „Бургас-Александруполис”), за да „доказваш” липса на подчиненост на Москва, е като да криеш пиянството си от ходжата. Махмурлукът ти личи по лицемерната молитва на Изток, което не означава към Мека, където не пият, а към Москва, където напиват лакомите корупционери и ги впрягат в своята карета за антизападни набези под фереджето на дереджето, подготвяно тук от десетилетия.

А има и една основополагаща точка, за която ще оставя многоточието да бъде дописано от желаещите да си представят, дали в началото на прехода от комунизъм към путинизъм в България щеше да е възможно вбиването на етнически клин между левия и десния крак на прохождащата, лазещата българска демокрация, без насочващата ръка на 

съветските ковачи на българската съдба

Дори сам да приема за спорно написаното за ДПС като скрита проруска партия от мен по-горе, има нещо безспорно. То е удостоверено неволно, но екзактно от самия Местан, който отхвърля категорично твърдението на „Ню Йорк таймс”, че ДПС е етническа партия. Ако в това отношение Местан е толкова „прав”, колкото и в отхвърлянето на проруския характер на поверената му партия, значи няма нужда обяснявам повече защо Местан лъже.