Доц. Момчил Дойчев

Предстоящите президентски избори поставят отново няколко въпроса пред българската демократична общност. Какъв трябва да е профилът на президента? Кой десен кандидат е избираем? Кой кандидат ще бъде най-силен стожер на ценностите на свободата и демокрацията – основни за нашата евроатлантическа цивилизация? Какъв трябва да е президентът, за да защитава най-ефективно българските национални интереси от посегателствата против България и хибридната война, натрапвани ни от Изток и Юг?

Тези въпроси произтичат от опасностите, пред които е изправена България в настоящия политически момент.

За пръв път след 26 години спънат и подменен преход, основната за прехода регресивна политическа сила, заедно с няколко нейни производни на практика контестираха евроатлантическия спасителен за страната път към просперитета и благоденствието и явно се опитват да ни натикат обратно в мръсната вода (мос-ква на езика на живеещите там угрофинските племена означава мръсна, зловонна вода) на евразийското блато, от което няма излизане. Поклонът пред паметника на правешкия диктатор е показателен за манталитета на цяло едно поколение и огромен сегмент от 

нашия политически „европейски елит“

Президентът Плевнелиев вдигна твърде високо летвата на нормалността и това предизвика такава сатанинска омраза в промосквалските „български“ медии, че очевидно отказът му от втори мандат може да се разглежда не само като нечуван за българските балкано-ориенталски политически нрави благороден жест, но и като реална преценка, че нормален и силен проевропейски президент е неугоден за москвалската клептокрация и производната и антибългарска плутокрация.

Това не означава, че практиците на криминалния (пост)комунистически преход ще ни откажат да намерим достоен заместник на г-н Плевнелиев.

На първо място

кандидатът за президент трябва да бъде от средите на дясноцентристките партии – ГЕРБ, партиите от Реформаторския блок, както и от консервативно-патриотични партии, които са български, а не руски патриоти. Някои изследователи на базата на хибридната атака, използваща националистическа реторика и патриотарско невежество се опитва да внуши, че кандидатът за президент трябвало да е националист. За съжаление нашите патриоти са на равнището на ХІХ-ти век и още великият Ботев чудесно ни ги е описал с една дума в множествено число.

На второ място

кандидатът за президент на демократичната общност трябва да чувства зад гърба си подкрепата на партия ГЕРБ, която е – харесва ли това на някого или не – основна политическа пречка пред реставраторските антибългарски и антидемократични сили да ни върнат обратно в Евразия. Да, партия ГЕРБ е с размит, предимно центристки, а не с ясен десен профил. Но това се диктува донякъде и от сегашното плачевно състояние на политическата култура на българските избиратели и от общоевропейския популистки момент.

Кандидатът за президент трябва да обединява, а не да разединява демократичната общност. В този смисъл отказът на г-н Кънев да се кандидатира за президент е изключително достоен и разумен ход. Редица лидери в партия ГЕРБ имат профила на обединители като Кристалина Георгиева и евродепутата Андрей Ковачев. Такъв обединяващ профил имат военният министър и лидер на БЗНС Николай Ненчев и Иван Иванов от ДСБ.

Кандидатът за демократичен президент трябва не само да обединява, но и да предизвиква 

разцепление, смут и раздор сред антидемократичната общност

В този смисъл опитът на Николай Ненчев отлично се вписва в този профил – на практика, както писа един всекидневник "Военната реформа на Ненчев разцепи БСП. АБВ се разграничиха от Първанов". Ангел Найденов от БСП гласува с "да", а още няколко депутати от БСП с "въздържал се". Николай Ненчев е един от малкото, който издържа на непрестанните хибридни нападки на Първанов. Доказателство за това е, че депутатите на АБВ подкрепиха неговата реформа. Очевидно е, че лидерът на БЗНС изповядва същите ценности като президента Плевнелиев, външния министър Митов и самия Радан Кънев. Така че той може да изпълни ролята на силен продемократичен стожер. И за разлика от резките и понякога непремерени движения на Радан Кънев, стилът на Николай Ненчев носи резултати, а това е най-важно в политиката!

Не на последно място кандидатът за президент трябва да има международен опит и също като президента Плевнелиев успешно да защитава европейския път на България. Той трябва да бъде фактор, който Европа не само приема, но и с който се съобразява. Той трябва да провежда активна евроатлантическа настъпателна политика, която постепенно да изведе България от последното място сред европейските народи и да е върне 

там, където и е мястото

Преди повече от 120 години, когато попитали Иречек на кой познат в Европа народ може да оприличи като манталитет българите - той отговаря - на швейцарците! - по трудолюбие, начетеност, саможертва, старание, спестовност. След век изграждане на капитализъм виждаме къде са швейцарците, а след половин век съветски комунизъм и четвърт век посткомунизъм виждаме какъв е нашият резултат.

Новият български продемократичен президент трябва да надгради изграденото от президента Плевналиев и да превърне отново България в Швейцария на Балканите.