Гръцкото "Не" повдигна бойния дух на Русия и вяра в слабостта на Запада

The Brookings Institution, Павел Баев

Поразителният резултат на гръцкия референдум е показателен за това, че колективното мислене решително е напуснало пределите на здравия разум. Въпросът към гърците беше формулиран достатъчно витиевато, но гласуващите прекрасно знаеха какви са исканията на ЕС. Прекарвайки една седмица на опашките пред банкоматите, гърците осъзнаха реалността на предстоящия фалит и въпреки това решиха да откажат да изпълнят напълно разбираемите изисквания на своите кредитори.

Една от важните причини за този избор, превърнал се за гърците в самонаказание, е Русия. Мнозина гърци смятат Русия за държавата, която отстоява и съхранява своя суверенитет и отхвърля диктата на Европейския съюз.

В това приказно възприятие на Русия, основано на идеята за собственото им достойнство, много подходящо се пропуска агресията на Русия против Украйна и заплахата за независимостта на Балтийските страни.

Защото главното е симпатията и съчувствието на Русия към страданията на гърците. Уверения за тази симпатия и съчувствие в голяма доза получи Алексис Ципрас, който прекъсна преговорите с Брюксел в средата на юни, за да посети икономическия форум в Русия. Той се върна без финансовата помощ, която Русия не е в състояние да му предостави, но пък с обещание да бъде построен нов газопровод, чрез който Русия ще доставя газ в Европа през територията на Гърция.

Вярно, засега това е само обещание, доколкото този набързо намислен и невероятно скъп проект, най-вероятно никога няма да бъде реализиран (да не говорим за това, че Турция съвсем не е във възторг от предложения маршрут).

И все пак, на отчаяните гърци това се стори най-многообещаващия шанс да се изтръгнат от железните обятия на своите европейски кредитори.

Русия подтикна гърците към неподчинение спрямо Евросъюза

не заради историческото си родство с гърците. Тя просто има свои цели по отношение на Европа. На Москва, която се оказа в трудна ситуация след нахлуването в Украйна, и е необходимо да засили своята вяра в слабостта на Запада.

Официалната руска пропаганда представя ЕС като корумпиран и политически разединен. И в този контекст гръцкото „не” повдига бойния им дух. Днес 60%-70% от руснаците се отнасят към ЕС отрицателно-което е пълна противоположност на ситуацията от предишното десетилетие, когато тези нива бяха характерни да положителното отношение към Съюза.

Това странно единодушия между Русия и Гърция всъщност е една горчива ирония.

Икономическата реалност налага гърците да преглътнат горчивия хап, което ще им позволи да си „подредят” държавата, точно така, както за руснаците е необходимо да си сътрудничат с Евросъюза, за да върнат своята заблудила се по пътя страна, към модернизацията.

През годините не безполезното президентстване на Дмитрий Медведев имаше съвместна инициатива между Русия и ЕС – „Партньорство за модернизация. Но когато през 2012 година юздите отново пое Владимир Путин, той реши, че тази инициатива е причина за недоволството, предизвикало уличните протести в Москва, и решително я прекрати. Той обедини страната около своята нова „патриотична” програма, съсредоточена върху анексирането на Крим. Умишлено провокираната конфронтация със Запада много успешно се вписва в приетата от сегашното правителство стратегия за „консолидация на народното единство”.

По този начин 

модернизацията беше принесена в жертва на засилването на властта на управляващия русия режим.

Групата затънали в корупция путинови царедворци не можа да предвиди това, че неизбежният икономически спад ще постави под заплаха политическото им оцеляване. Те не очакваха, че ЕС ще приеме единно решение за въвеждането на сериозни санкции.

Недооценявайки ситуацията, те разчитаха, че режимът на санкциите ще бъде смекчен, дори и конфликтът да продължи. Сега те не знаят какво да предприемат, за да се измъкнат от капана, който сами си поставиха.

Всичко това, стана за Путин нещо като възмездие. В действителност той е оскърбен не от решението санкциите да бъдат удължени, а от това, че съдбата на Русия фактически се решава от еврочиновниците-по същество, без обсъждания или резерви и съмнения.

Путин даже за кратко престана да играе ролята на великия и непокорен лидер

и позвъни на президента на САЩ Барак Обама, за да попита защо, след като той в последно време демонстрира умереност и почти е престанал да манипулира кризата в Украйна, неговото сдържано поведение не е оценено по достойнство.

Явно, разговорът се е оказал напълно безрезултатен, и, както знаем, Обама не се трогна от путиновата сдържаност, а поиска руските войски да бъдат изтеглени от Източна Украйна. След това Путин свика заседание на Съвета за сигурност и заповяда да бъде разработен нова стратегия и нови принципи на външна политика и сигурност, обвинявайки Запада в провеждането на „неприятелски курс”.

Злорадството като още една стока на руския внос

Не е изключено, Русия да изпитва определено удоволствие, заплашвайки да накаже ЕС заради санкциите с ответни санкции- точно така, както гърците се радваха, отхвърляйки изискванията на ЕС и с отказа да спазват финансовата дисциплина.

Ципрас е звънил на Путин още на сутринта след референдума и получил сърдечни поздравления „във връзка с победата на демокрацията в Гърция”. Но все още не е получил нито една рубла в крудит.

Постепенното съкращаване на руския бюджет вече започна да причинява сериозни неудобства на путиновите олигарси, за пенсионерите да не говорим.

Решението на Международния арбитражен съд, съгласно което Русия е длъжна да изплати на акционерите на бившия нефтен гигант „Юкос” 50 милиарда долара компенсация за щетите, нанесени от принудителния фалит, представлява сериозна заплаха за подложения на натиск и съкращения държавен бюджет на Русия.

Но, независимо от всичко, Путин и Ципрас продължават да се преструват, че те ще успеят по някакъв начин да обединят усилията си в противодействието срещу ЕС. И ако у брюкселските лидери това предизвиква само леко раздразнение, та на намиращите се в тежка ситуация жители на Гърция и Русия, това нанася огромна вреда.

Greece’s Russian fantasy; Russia’s European delusion