Олек Памфилов, специално за Крым.Реалии

От известно време насам, за да разберете кой командва в Русия, не трябва да влизате в сайта на Кремъл, достатъчно е да погледнете новините на сайта на Руската православна църква. Изглежда духовниците в РПЦ отдавна са забравили с какво трябва се занимава църквата. Те все повече обсъждат световните проблеми, които на практика, съгласно 14-ата конституция на Русия, въобще не ги касаят. В основния закон ясно е записан статута на РПЦ и нейните конфесии: Руската федерация е светска държава. Няма религия, която може да има статут на държавна или задължителна. Религиозните общности са различни от държавата и равни пред закона.

В действителност обаче всичко е точно обратно: патриархът се охранява от руските служби за сигурност, лети със самолета на държавната компания, посрещат го с военен караул, като висш държавен служител. На фона на дискусията за това какво всъщност иска ИДИЛ, реалният статут на РПЦ сега няма смисъл да бъде коментиран.

Тежката участ на нашата църква след 70-годишното управление на болшевиките имаше смисъл да бъде обсъждана още преди 20 години. Цифрата на разстреляните свещеници и монаси, броят на разрушените храмове и манастири измъчва съзнанието ни – как е било възможно всичко това да бъде направено от хора, израснали в страна с хилядолетни православни традиции.

В повечето случаи много от водачите на болшевиките са били или са произхождали от религиозни семейства, или са били деца и внуци на християнски свещеници. Някои от тях, като Сталин, например, дори са имали религиозно образование. При всички тези обстоятелства, те са отмъщавали на свещениците и вярващите само заради това, чеса искали на мястото на разрушеното да наложат своята нова идеология.

В следата на 40-те години Сталин разбрал грешката на своите съратници, но възстановил Църквата само частично – само фасадата й, създавайки

РПЦ като структура, изцяло подчинена на КГБ.

Много от нейните днешни конфесии в постсъветското пространство имат стари отношения със спецслужбите, а в случаят с РПЦ тази връзка е повече от очевидна.

По време на управлението на Елцин РПЦ се опита да възстанови своята репутация/ авторитет, но при действащия тогава патриарх Алексий Втори и неговото обкръжение, така както е отбелязано в документите на КГБ, това е било изключително трудно. Спасявали свещениците-реформатори, които служели на Църквата, а не са се борили за място в нея, но правели това не защото са ги обичали. Напротив – преследвали ги, предавали ги на властта, за да бъдат отлъчени от църквата, дори ги убивали. А когато преди 15 години в Кремъл влезе Путин, той възстанови властта на чекистите. Едновременно и в телевизионните канали, и в агентурните служби се появиха нови сътрудници – генерали и полковници от КГБ. Тогава в обществото започна да се усеща лошия дъх от миналото, да се чувства духът, който изглеждаше вече забравен – власт, която иска безпрекословно подчинение, а това без репресии трудно може да се случи. Сега, когато отново се възражда КГБ на църквата й беше дадена огромна хапка – идеологията. Путинските болшевики не тръгнаха да създават нова идеология, за да се наложи „руския свят“, тази главна роля бе поверена на Руската православна църква.

От януари 2009 г., когато за нов патриарх на РПЦ бе избран Владимир Гундуев, заемайки мястото на внезапно починалия Алексий II, тандемът Кремъл - Руската православна църква стана открит. Владимир Путин, след толкова много години членство в Комунистическата партия и на служба в репресивните органи, в чиито традиции беше да убиват свещеници, внезапно стана набожен.

Руското православие се превърна в официална религия на Русия,

въпреки значителния брой мюсюлмани, евреи, будисти и привърженици на други религии. Кремъл активно започна да налага православието сред масите и макар да не постигна особено големи резултати, успя да наложи патриарх Кирил като един от най-важните държавници в страната.

Сравнението между ИДИЛ и РПЦ не е случайно. Без да навлизаме в тайните на произхода на ИДИЛ, нито на Ал Кайда или талибаните, всички тези формации преследват една основна цел - подчиняването на обществото на тяхната идеология. За тези организации въоръжената борба е единственият начин да завладяват територии, идеологическата връзка с официалния ислям е повърхностна и рехава, защото нарушава основните му постулати. Съдейки по изявленията, много организации, обвинени в тероризъм, странят от ИДИЛ, явно осъзнавайки, че появата на новите радикали са свързани с нечии политически интереси. Така и РПЦ, която днес е по-политическа организация, отколкото религиозна общност, призвана да се грижи за моралното състояние на обществото,

сега пропагандира патриотизъм, който означава единствено любов към лидера.

А как се казва в евангелието: "Кесаровото – Кесара, Божието- Богу“?

Путин и Руската православна църква възстановиха това, което някога направи Петър Велики, а после болшевиките унищожиха - императорът да бъде помазан от Бог. Путин, с този външен вид и харизма, император едва ли ще стане, но да се преструва и да се нарежда като помазаните "Крале на цяла Русия" пред олтара по време на Рожденственската или Пасхална служба може. И най-важното – той го иска. Той можеше да премине границата и да се отдаде на молби към служителите да бъде обявен за новия руски император, но изглежда разбира абсурда на подобна ситуацията.

Но за слабите, немощни хора символиката винаги е била важна: едни по време на празничните съветски паради се блъскаха да са по-близо до мястото, където е погребан техния любим лидер, а други - напираха към олтара. Тази година Путин посети храма на Света Богородица в село Отрадно, област Воронеж. "Дъщеря ми беше на службата, когато влязла тихо охраната на президента - разказва жителка на Отрадно Анна Кулагина. - Случило се така, че случайно била съвсем близо до Путин и когато се прибра вкъщи каза: "Стоях точно до царя!"

Всички са щастливи - Путин на практика е цар, а РПЦ получава в замяна правото да бъде държавен орган, придобивайки правомощия, за каквито не е мечтала дори ИДИЛ. Сега епископите на РПЦ освещават ракети и танкове, пушки и картечници, без благословиите им не изстрелва в пространството нито един космически кораб, те благословят всички руски воини, а окупацията - приветстват. ИДИЛ дори не си и представя, че окупираните територии веднага се обявяват за "свещени", а религиозната история се пренаписва, с цел да бъдат убедени русияните/ руснаците в целесъобразността на анексирането.

Ако разгледаме дневника на държавника отец Всеволод Чаплин, ще разберем

какво говори „сивият кардинал“ в РПЦ:

12 ноември. „Руската православна църква ще се стреми да има определяща роля в страната“, заявява ръководителят на Синодалния отдела, който се занимава с отношенията между църквата и обществото - протойерей Всеволод Чаплин. "В контекста на отношенията ни с държавата, ние трябва да преминем от ролята си на смирени просители към ролята на представители на социалните сили, които съставляват по-голямата част от нашия народ. Никой тогава няма да смее да ни каже "не," никой няма да смее да ни каже, че няма да се води диалог с нас ", - заявява Чаплин, цитиран от „Интерфакс ".

13 ноември. Художниците на Шарли Ебдо ги чакат вечни мъки, заявява протойерей Всеволод Чаплин, съобщава RSN. Представителят на РПЦ дори призова да се откажем от толерантността и да отговорим подобаващо на терористите.

15 ноември. Протойерей Всеволод Чаплин обявява, че само и единствено православните трябва да вземат всички решения, свързани с настоящето и бъдещето на страната.

По това време неговият началник/ шеф - патриарх Кирил, посетил района на Калининград и провел лична среща с губернатора Николай Цуканов. По време на срещата са били обсъдени въпросите за социално-икономическото развитие на региона. По-специално внимание управителят на региона информирал патриарха за резултатите от ремонтната програмата, която успешно реализират вече трета година. През това време той успял да реновира около две хиляди жилищни сгради.

Сега очакват патриарха на езерото Байкал. Там патриарх Кирил ще извърши ритуално освещаване на езерото Байкал, казва бившият заместник-председателя на Върховния арбитражен съд на Русия - пътешественикът Владимир Исайчев. По думите му наскоро е имал разговор с патриарха, който подкрепил предложението да се освети езерото. "Байкал от древни времена се смята за свещено езеро, морето за местните хора. Там има много силни езически и будистката традиция. Патриархът отлично разбира това и посочи, че те не биха били пречка. Освещаване на езеро по православните канони ще укрепи защитата на езерото от превратностите на времето" - казва Исайчев.

Когато ИДИЛ взривява исторически паметници, населението на Русия изригва от възмущение. Когато архиереите на РПЦ се намесват в създаването на учебниците по история за учениците, руснаците смирено мълчат. Според Всеволод Чаплин, Руската православна църква в бъдеще ще определя не само идеологията, но и политическия живот на Русия. Сега се опитайте да откриете разликите между ИДИЛ и РПЦ. Вие боите ли се от ИДИЛ? Защото аз не по-малко се страхувам от Руската православна църква.

Превод: Faktor.bg