Андрей Пионтковски

През март-април 2014 в опияняващата атмосфера на еуфоричната "Руска пролет" управляващите в Кремъл обявиха Четвъртата световна хибридна война на мразения, но все така привлекателен Запад. Тя е замислена като отмъщение за поражението на Съветския съюз в Третата (студена) световна война, по примера на Германия, която с Втората световна война искаше да отмъсти за поражението си в Първата световна.

С тази война лидерите на "Руски свят" си поставиха като цели преодоляване на най-голямата геополитическа катастрофа на XX век, връщането към Русия на изконни руски земи, нова Ялта и разделение на света, при което Русия на Путин да се шири на цялата територия на бившия СССР. Основно оръдие за воденето на тази война, замислена от Кремъл, станаха руските и рускоговорящите граждани, живеещи в страни, съседни на Русия - отчаяни миньори и обикновени трактористи, вдъхновени от идеята да бъдат

част от "Руския свят"

Първоначално братска помощ трябваше да им бъде осигурена от "любезните зелени човечета", а след това – от редовните руски войски. Плахи опити тогава направи Западът да се противопостави поне територията на страните членки на НАТО да не бъде застрашена от използване на ядрени оръжия. Като първи етап от проекта "Нова Русия" бе разделянето по братски и след това завладяването на цяла Украйна.

Четвъртата световна война се води вече почти три години. На полето на истинските сражения, където хората умират, в Генералния щаб, в който планират тяхната гибел, в съзнанието на милиони хора, които решават готови ли са или не да умрат. Тази война може да продължи неопределено време, но нейният изход е предрешен: путинова Русия претърпя две основни стратегически поражения. Най-болезненото е в Украйна. То е много по-лошо от военно поражение - то е метафизическо. Идеологията на "Руския свят" бе отхвърлена от руското население на Украйна, което остана да живее в територията на суверенната украинска държава и споделя нейния европейски избор. Вторият – провали се

ядреният шантаж на Кремъл

по отношение на балтийските държави. След много сериозния и труден дебат на Запада по време на срещата на върха на НАТО през юли във Варшава, по същество тя отговори на Путин, не само на думи, но и на дела (разполагайки свои войски): Алиансът ще защитава балтийските държави, както и всяка друга територия на страните - членки на НАТО.

Ако се върнем към една чисто семантичната аналогия между Четвъртата и Втората световна войни (тълкувание, впрочем не мое, а на кремълските пропагандисти), следвайки хода на събитията от Втората световна война, сега ние сме през пролетта на 1943. В Берлин, след Сталинград и Ел Аламейн, всеки разбира, че войната е загубена, а поставените цели са непостижими, че е необходимо да се откажат от тях и да потърсят повече или по-малко достоен изход от фаталния край. Пречка - фюрерът. Започват серия от конспирации, довели до кулминацията - операция "Валкирия", която по чудо не успява.

И в Москва през 2016 г. всички босове разбират всичко това много добре. Включително и фюрерът. Той всъщност е също хибрид: там, където Хитлер е добър, не по-малко добър е и граф Щауфенберг, който се бори срещу нацизма. Като човек на супер идеи, Хитлер не приема нито победителите над Германия, нито самата капитулация на Германия. В неговите представи тази Германия не заслужава правото да съществува. А духовният лидер на "Руския свят", за щастие, е човек от плът и за него е важно да си запази в някакъв вид своята властоспособност в страната след хибридната капитулация. Но за да се стигне до по-благоприятен или по-малко благоприятен вариант на тази капитулация,

трябва да бъде убит Хитлер

И тогава Клаус Шенк фон Щауфенберг ще остане сам със себе си. Ще стане просто господин Никой.

Разгледайте внимателно как по едни и същи модел шият униформата на конспиратора и верните слуги и P. C.:

"Кремъл твърди, че срокът за възобновяване на работата на руската авиация в Алепо зависи от действията на терористите. Така е решил президентът Владимир Путин. Прекъснатият режим на руските ВКС продължава. Решението бе взето в съответствие с позицията на президента Путин. Ако бунтовниците не прибягват до активни настъпателни действия, към агресивна кампания, президентът Путин смята за целесъобразно в това време да продължи този режим - руските ВКС да не нанесат удари на изток от Алепо. "

"Владимир Путин винаги е бил авторитарен владетел, но независимо от това той се оказа приемлив лидер за интелектуалците и дори, смея да кажа, дори модерен ...

Пред местните и особено чуждестранни наблюдатели се създава един монолитен светъл образ на дълбоко законспириран антифашист в нацисткия лагер, единственият европеец в азиатската Орда, а хитлеристките атрибути се приписват на господата Шойгу и Герасимов, които настояват за безмилостно нападение над Алепо, и на омразните „дейци на културата“, от типа на г-н Залдостан.

Що се отнася до ролята на г-жа С., всичко е класически шекспиров сюжет: дъщеря от благородно семейство изпълнява ролята на пиар, който следва повелите на царя, превръщайки се в убийца на неговия баща.

В същото време, руската "общност от съмишленици" - така наречената дипломация Track 2 – волно се вихрят в САЩ по време на президентската кампания във Вашингтон, за да обсъдят с вашингтонския обком хибридната капитулация. Преговорите се водят с хора, доверени на бъдещата държавна администрация на Хилъри Клинтън. Въпреки симпатиите към пропутинските и антинатовски бръщолевения на Тръмп, и при цялата подкрепа за него по линия на WikiLeaks, на толкова убедителна победа на демократа не са се надявали в Кремъл.

От различни източници ми станаха известни доста подробности около проведените консултации. Лайт мотивът или Мантрите в изказванията на различните посланици на Кремъл се оказва един и същ: от Донбас ние бавно се оттегляме, но Крим е нашият сакрален Херсонес; за балтийските държави ние никога не сме мислели, това е само във 

вашето русофобско въображение;

Сирия не е нужна нито на вас, нито на нас, тя и без това сама се разпада и за нас ще остане алевитският анклав с военноморската база; санкциите за Донбас ще бъдат снети, а тези за Крим – нас особено не ни вълнуват.

Късно вечерта в бара някои си позволили известни волности: най-информираните членове на руската делегация не изключили възможността от дългогодишни мъчителни преговори с Украйна за това на кого принадлежи Крим, а най-необузданите отчаяно и безнадеждно викали:, "Да, ние този Киев ще го превземем само за два часа!" Каква беше реакцията на американската страна, представляваща лагера на Клинтън? Ние с вас притежаваме един уникален документ, който дава отговор на този въпрос. Вестник "Комерсант" от 8 ноември публикува интервю с Майкъл Макфол за връзката на Руската федерация и Съединените американски щати в една бъдеще администрация на Клинтън. Майкъл очевидно е направил грешка с прогнозите си за резултатите от изборите, но сега не в това е въпросът. Всички правим грешки.

Ето ключовият пасаж в това интервюто: "Преди всичко, аз вярвам, че един рестарт е възможен, но само в случай, че Путин промени политиката си. Защо е нужно винаги американците да променят правилата си? Защо пък и Путин нещо да не промени? Например, да излезе по телевизията и да каже: ние ще изведем сепаратистите от източната част на Украйна и ще възстановим предишните си граници. Това ще има изключително положителен ефект върху американско-руските отношения ".

От това става ясно, по мое мнение, че разследването на Москва за

хибридна капитулация

се приема като основа за взаимно разбирателство. Но без условия: да напусне Донбас – да означава наистина напускане на Донбас. И още една бележка, просто за всеки случай: "Какво ще стане, ако ние, например, започнем да „замазваме“ данните за официалните руски служители. Това ще нанесе огромни щети на нашите отношения. Надявам се, до такъв етап да не стигнем.“

Какви промени ще настъпят за Путин в резултат на победата на Тръмп, който все още упорито продължава да повтаря пред лидерите в Кремъл за необходимостта да се борят заедно срещу "Ислямската държава"? Изправен пред ожесточена съпротива на глобалистите и левите в медиите и по улиците, Тръмп е малко вероятно да направи сериозен завой във външната политика на традиционните републиканците, спечелили след изборите и в двете камари на Конгреса. Тези, същите републиканци, които приеха "Закона за подпомагане на Украйна" и поискаха от Обама да предостави на Киев смъртоносни оръжия. Още повече, че по основните ключови въпроси, които донесоха и победата на Тръмп - миграция, здравно-осигурителната система, загуба на работни места - те ентусиазирано подкрепят новоизбрания президент и с него заедно ще искат да разбият наследството на Обама.

Предстоящото назначение във външното ведомство на САЩ съвсем скоро ще изясни ситуацията. Но във всеки случай, фундаменталните стратегически причини за поражението на "Руския свят" в Четвъртата световна война няма да бъдат елиминирани. Eуфорията на 9 ноември, обхванала руската Дума и руските телевизионни канали след поражението на Клинтън, беше толкова адекватна, колкото радостта в бункера на Берлин през април 1945 г., предизвикани от новината за смъртта на президента на САЩ Франклин Рузвелт.

И накрая. Два месеца преди встъпването в длъжност на новия президент на 20 януари 2017 ще настъпи период от пълна парализа на деморализираната администрация на Обама. У все още незавършеният напълно путински Хитлер ще се роди изкушението да използва това време, за да промени ситуацията. На първо място в Сирия, а след това, и то съвсем не на шега, може би и в Украйна. За да получи допълнителни козове за договаряне с Тръмп. С това поведение той може само драстично да влоши параметрите на хибридната капитулация и тогава местният Щауфенберг ще трябва

да доведе до край "Операция Валкирия-2"

Обстоятелствата са непреодолима сила, както упорито повтаря в последно време информиран източник, близък до Кремъл.

Превод: Faktor.bg