Иво Инджев, Ivo.bg

Свлачището КТБ е прекалено голямо, за не помете политиците, които си бяха построили къщичката върху него ( или поне би трябвало, ако има нещо като логика и справедливост в развръзката на тази криминална история). То вече е „запорирано“ отвсякъде като акции, блокирано е като активи на тезгяха и е разпределено на глава от населението като пасиви, но дупката от пропадането на милиардите не може да бъде запълнена без политически трупове.

При всичките изкуствено поддържани неясноти около това кой е по-виновен и най-отговорен за самото създаване на явлението КТБ, захранвано с държавни пари в рамките на (уж) пазарна икономика, едно е ясно: гузни и негонени ( от прокуратурата, която дори отказва да разследва Пеевски като видимо най-видима фигура от този театър на сенките), политиците от първата скамейка се борят тя да не с превърне за тях в подсъдима такава.

В голямото разграничаване от компрометиращата връзка с най-големия банков грабеж в българската ( а като пропорция на глава от населението и в световната, може би) история, са замесени 

основни действащи лица в българската политика

Обобщено с по едно едно изречение ключовите играчи участват в дисциплината бягство от отговорност, тичайки по следните писти:

Бойко Борисов си призна под заплахата да бъде изобличен от самия Цветан Василев, че не само се е срещал с банкера в навечерието на банковото сгромолясване през юни 2014 г., но и дори го е приютил за тази среща в дома си.

Сергей Станишев лукаво извърта в отговор на въпроса дали е бил сред посечените…пардон, посочените от Василев негови „кризисни“ събеседниците преди банката му да бъде атакувана и срутена.

Лютви Местан категорично отказва да е бил в тази компания, което не означава, че негов емисар не е свършил работата, за която по линия на депутата от ДПС Пеевски камарилата на Доган със сигурност е била най-добре осведомена и без това- без нужда от посредници.

Георги Първанов, по чието време като президент избуя далаверата с рязкото „забогатяване“ на КТБ като трезор на държавните депозити ( сред които любимите на Първанов пари от енергийния сектор, навързани с Русия), както винаги отрича за всичко: дори и с димяща пушка над трупа на бракониерски застреляно животно да го снимаш, пак ще каже, че това е фотошоп, монтаж на фотошерп или фотошок за него- защото това просто не е той на снимката!

Само един Бареков, верен на провинциалния си авантюризъм да залага на екстравагантната арогантност, пак се изкара „номер едно- този път като „политикът“, който последно се е виждал с всемогъщия по онова време банкер, преди и двамата да бъдат пуснати

по пързалката на свлачището КТБ

За повече драматизъм бившият журналист и бивш проект на същия този банкер сега тръби, че главата му е била толкова важна, че нейното „поднасяне на тепсия“ е причината за посещението на Цветан Василев в дома на Борисов в Банкя.

Къде е Н.В. Корупцията, която прозира като гърди на политическа майка кърмилница през евтин комбинезон в тази картинка? И защо изведнъж надигнаха глас доста български политици срещу модната напоследък тенденция да се дава за пример борбата с корупцията в Румъния, като междувременно самият премиер Борисов вече открито внушава ( без да е имало разследване) колко по-малко е виновен достъпният за прокурорите в София Пеевски от уж недостъпния за тях в Белград банкер Василев?

Скромният отговор на вашия автор е, че тук не примерът на Румъния, а този на Русия вдъхновява нашия управленски „елит“.