Властелинът от Кремъл предпочита да „удря пръв“

Юрий Фелштински

Кремъл нито веднъж през последните две години не е твърдял, че с окупацията на Крим и източните региона на Украйна е приключила програмата за териториални претенции на Русия.

Путин е на власт като представител на КГБ/ФСС, и дори да се оттегли от властта, на политическата арена на Русия нищо няма да се промени, ако остане хунтата от КГБ.

Президентът на Украйна Петро Порошенко съобщи преди дни, че през двете години на руско-украинския конфликт са загинали 10 хиляди украинци. По данни на ООН още 1 милион души са напуснали домовете си заради руското нахлуване в Източна Украйна.

Русия „скромно“ мълчи за своите загуби.

Това е „човешката цена“ за „мирното възвръщане на изконно руската територия“ Крим. В средата на март 2014 година, когато Русия завладя Крим без нито един изстрел, малцина предполагаха, че тя ще бъде платена.

През март 2014 година, когато пред очите на объркания свят Русия окупира Крим, окриленият от „победата“ Путин откровено разказа за плановете си за бъдещето.

Той каза, че най-голямата трагедия-за него лично, и геополитически, е разпадането на СССР през август 1991 година. Той не каза, че вижда своята външнополитическа задача във възсатновяването на Съветския съюз, но даде да се разбере, че не признава Украйна за държава, имаща право на съществуване, а украинците – за народ, който има право на самоопределение.

Тогава от устата на президента провучаха два нови за световната общност термина: „Новорусия“ и „Руски сят“.

За „Новорусия“ бяха обявени териториите на Източна и Югоизточна Украйна, „възсъединяващи“ Русия с руския анклав в Молдова-Приднестровието. За „Руския свят“ бяха обявени всички бивши територии на Съветския съюз, на които живеят руснаци, по-точно рускоезично население, преди всичко: „Източна Украйна“ („Новорусия“), Балтийските държави и Беларус (макар че напълно умишлено Беларус не беше назована като принадлежаща на „Руския свят“ територия).

Политическата програма на Путин най-добре беше отразена в станалата абсолютен хит по това време песен „Куликовое поле“ на популярната певица Жана Бичевская, в която има такъв куплет:

„Русия ще си върне Руския Севастопол,

Отново Руски ще бъде полуостров Крим,

Наш е Босфорът, наш – Константинопол,

И светинята Йерусалим“.

В друга, не по-малко популярна песен на същата певица се казва:

„Руснаците идват през тъмата на езическите времена,

Руснаците идват през тълпите победени врагове,

Руснаците идват, освобождавайки Третия Рим,

Руснаците идват в Небесния Йерусалим“.

Откровено казано, Бичевска се е объркала. „Третият Рим“ наричат в Русия Москва и няма от кого да бъде освобождавана, освен от живеещите в Москва не руски по кръв московчани. Такива има много и е все едно да освобождаваш Ню Йорк от не белите нюйоркчани. Бичевска, съдейки по смисъла на песента, е имала предвид „Вторият свят“ – Константинопол.

На този фон, приналежащите някога на руската империя Полша, Финландия и Аляска, естествено, не са нищо друго освен „изконно руски земи“.

Съвсем не е случайно, че от март 2014 година руските подводници редовно влизат във финландските териториални води, а руските самолети летят над въздушните граници на Прибалтика, Полша, Финландия и... Аляска.

На 1 април 2013 година темата за „възвръщането на Аляска“ би била приета като идиотизъм или провокация. На 1 април 2016 година ние сериозно обсъждаме, възможно ли е Русия да поиска да и бъде върната Аляска.

Това е реалността, в която ни въвлече Путин, анексирайки през март 2014-та Крим и започвайки войнаата срещу Украйна.

Нека подчертаем, че авторите на идеята за връщането на Аляска от „Газета. Ру“ планират това да бъде подарък не за Русия, а за Путин. Разбираемо... На Русия и руснаците за цената, която плащат не само с жертви, но и със срива на националната валута, не им трябват нито Крим, нито Източна Украйна, нито Аляска.

Всичко това е нужно само на Путин и немногобройната му хунта от 5-7 висши офицери от КГБ/ФСС, които сега управляват Русия.

Управлението на хунтата от бивши офицери от КГБ е много опасно, защото тези хора не са били подбирани от КГБ да строят и създават. Те са обучавани да подтискат, да убиват, да контролират, да провокират, да отнемат, да вербуват... Това умеят те и го вършат с ентусиазъм.

В пропагандния документален филм „Миропорядок“ главният герой – президентът Владимир Путин в отговор на въпрос дали Русия може да нанесе превантивен ядрен удар на противника си, отговаря искрено и откровено: „Още преди 50 години улицата ме научи на едно правило-ако боят е неизбежен, удряй пръв“.

Путин предпочита да „удря пръв“.

В нощта срещу 12 юни 1999 година руските военни части в състава на международния мироопазващ контингент н Босна извършиха марш на скок в Косово и завзеха международното летище в Прищина. В този момент Путин беше директор на ФСС, бившето КГБ.

През септември 1999 година, когато той започна Втората чеченска война, вече беше премиер, а в хода на войната стана президент.

През август 2008 година Путин нахлу в пределите на Грузия и окупира Абхазия и Южна Осетия.

През март 2014 година той влезе в Украйна.

Главният проблем с Путин и Русия не е в това, че Путин е диктатор. Той е на власт като представител на КГБ/ФСС, и дори да се оттегли от властта, на политическата арена на Русия нищо няма да се промени, ако остане хунтата от КГБ.

Освен това, Кремъл нито веднъж през последните две години не е твърдял, че с окупацията на Крим и източните региона на Украйна е приключила програмата за териториални претенции на Русия.

Напротив, всичко сочи, че тя едва започва. За това свидетелстват и постоянно увеличаващите се разходи на руското правителство за превъоръжаване на руската армия, наглото тестване на пределите на търпението на НАТО в Европа и активностите на руската армия извън пределите на Русия (например, Сирия), и активизацията на разузнавателната дейност на руските спецслужби в целия свят, агресивната риторика на руското външно министерство, и невижданата, даже по старите съветски стандарти, антизападна риторика на руските медии в Русия и чужбина.

Путин се опитва да принуди световната общественост да признае „новия световен ред“, провъзгласен и отстояван от Кремъл. В основата на тази нова доктрина лежи изискването на Путин на Русия да и бъдат развързани ръцете при реализацията на външнополитическите планове на Кремъл за контрол или завземането на територии и сфери на влияние.

Тактически инструмент за реализирането на тази стратегическа задача е 

разпалването на конфликти в различни точки на земното кълбо, 

за да може с участието на Русия като пълноправен партньор на САЩ, по-късно да бъде постигнато регулирането им.

Това е единствената сфера, в която Русия е конкурентноспособна, тъй като тя не може да конкурира икономически САЩ и ЕС.

Русия, живееща единствено от добива и продажбата на полезни изкопаеми, е в състояние да произвежда само два продукта-оръжия и военни конфликти. Оръжието е важно допълнение към парите от суровини и подпомага доходите на дъравата. Второто е инструмент за политическо влияние.

Русия търси стартови площадки за нови конфликти: Абхазия и Южна Осетия –за нова война с Грузия, Крим и Източна Украйна – за да продължи войната с Украйна, Приднестровието – а потенциално нахлуване в Молдова, Сирия и Кюрдистан – за дестабилизация на Турция и разпалването на голяма война в Близкия Изток, за да поскъпне пак нефтът, Карабахския конфликт – за подчиняването на Армения, военните бази в Беларус – като плацдарм за анексирането и, „руския въпрос“ в Прибалтика – като повод за нахлуване в Балтийските страни и „възсъединяването“ на Калининградска област с Русия, провокациите към Финландия и Швеция (които не членуват в НАТО) за нахлуване във Финдландия под предлог, че не трябва да бъде позволено тя да стане член на Алианса, завземането на Арктика – за разпалването на конфликт с Канада и, накрая, искането на бъде върната на Русия продадената преди 150 години Аляска – за началото на открит геополитически и военно-политически конфликт със САЩ с исползването на атомен шантаж против целия свят.

Източник: glavpost.com

Превод: Faktor.bg